Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

Робот или работник?

Специалистите твърдят с основание, че в ерата на нанотехнологиите хората няма да изпълняват производствени функции. Но това води до свръхважните въпроси за капиталистическото общество: могат ли иновациите и прогресът да доведат до загуба на препитание за голям брой работници, пък и за работническата класа като цяло? И откъде ще идват печалбите на капитала?

Известният икономист Пол Кругман отговаря с „да“ на първия въпрос. В статия в New York Times той сочи, че в някои високотехнологични индустрии роботите вече изцяло или почти изцяло са изместили ръчния труд. Една от причините производството на дънни платки в САЩ напоследък да нараства е, че тази най-важна част от компютъра се прави вече само от роботи, поради което евтиният азиатски труд не е мотив платките да се правят в чужбина. Същият процес се наблюдава и в много други сфери – например в преводаческата дейност или в правния анализ – т. е. технологиите започват да изместват не само ръчния труд, но и високоплатените квалифицирани работници от „средната класа“. Кругман казва, че работническата класа е поставена между чука и наковалнята или между роботите, които я изместват, и капитала, който иска рекордни корпоративни печалби, без да плаща за труд.

Професорът по индустриална конкуренция Уилям Лазоник е на противното мнение. Той счита, че автоматизацията на производството ще създаде повече и по-качествени работни места, отколкото освобождава. Като аргумент сочи развитите икономики на Великобритания, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ, които са световни индустриални лидери със силна средна класа. Индустриите, които произвеждат автоматизирано оборудване, също разкриват работни места. Например Япония е едновременно водещ производител и най-голям потребител на роботика. До това се е стигнало по пътя на класовото сътрудничество: пожизнено наетите японски работници не се страхуват за работните си места и помагат на инженерите в автоматизирането на заводските операции (както в концлагерите капо обслужваха крематориумите). Опитът на производствената площадка води до подобрения и автоматизация и на другите сфери от бизнес организацията. Тоест автоматизацията не убива работните места, а дава възможност компаниите да произвеждат сложни стоки и услуги – белег за напреднала икономика, в която се отварят всякакви нови работни възможности. Например в управлението на доставките: автоматизираните процеси се нуждаят от висококачествени материали, от поддръжка и подобрения на машините, от управление. Така компанията едновременно създава и работни места с висока принадена стойност, и конкурентни, включително по-евтини стоки. Не автоматизацията е проблемът – заключава професор Лазоник. Продължаващата вече три десетилетия ерозия на средната класа в развития свят е резултат от непрестанното закриване на заводи, уволненията на възрастните работници и глобализацията на трудовия пазар.

В епохата на глобализацията обаче професорът бяга от глобалното разглеждане на проблемите, отговаряйки на частни въпроси с локални примери. Засега, поради глобализирането на трудовия, стоковия и финансов пазар, „развитите“ страни печелят от неразвитите или развиващите се. Той обаче не казва какво ще се случи, когато автоматизацията обхване всички конкуриращи се страни, не сочи никакви конкретни данни за „откриващите се нови работни места“ и техния брой. Отбягва факта, че именно автоматизацията ерозира и „средната класа“, водейки я по стъпките на изчезналите селяни и изчезващите наемни работници в производството и в услугите, и ни дава примера с остаряващите и оставени на доизживяване японски работници, изместени от роботите, без да промълви нито дума за младите, които излизат ежегодно на пазара на труда, без надежда да бъдат назначени на мястото на пенсионираните.
В едно Лазоник е прав: ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е В РОБОТИЗАЦИЯТА, А В КАПИТАЛА, който не може да печели поради липсата на наемни работници и на купувачи, нито може да намери подбуди да инвестира в една икономика, която повече „не снася златни яйца“ на своите собственици.

Роботите настъпват

Автоматизацията променя все повече сектори на икономиката, но може да роди и сериозни социални проблеми, казват дълбокомъдрено „спецовете“. Роботите настъпват и са на път да променят начина на производство, пазара на труда и стоките и заедно с тях цялата физиономия на буржоазната „цивилизация“.
Да вземем за пример онлайн магазинът Amazon. Екипът на магазина смята, че възможностите на интернет и преносимите устройства ще накарат повече хора да пазаруват физически стоки, които компанията съхранява в своята комплексна снабдителна мрежа от складове, която опасва целия свят и е едно от основните предимства на Amazon пред другите интернет магазини. Екипът само не ни обяснява откъде ще дойдат купувачите при пълната автоматизация?
Преди седмици опитите на онлайн гиганта да оптимизира системата от складове са се издигнали на ново ниво – в складовете ще има хора, но само в зоната за пакетиране (докога?). Стоките ще бъдат пренасяни и подреждани от роботи.

Роботите настъпват в много производства. При сглобяването на шестото поколение автомобили Golf например Volkswagen използва над 1600 робота, произведени от германската компания Kuka и японската FANUC Robotics. В поточната линия за седмата серия Golf трябва да заработят още 800 робота. Съвсем наскоро тези машини ще могат да бъдат приложени и в други индустрии, като решат един от най-сериозните проблеми в последно време, с които се сблъскват мултинационални корпорации като Apple – условията на труда във фабриките, които сглобяват техните устройства. През последните няколко месеца най-скъпият производител на електроника в света попадна в полезрението на правозащитните организации заради експлоатация на работниците в заводите на Foxconn – основният китайски партньор на компанията. Дейностите в подобни предприятия са идеално пригодени за роботи: те са повторяеми, безинтересни и досадни.
С повишаването на жизнения стандарт в Китай и изграждането на вътрешен пазар е много вероятно част от многолюдните човешки ресурси на Народната република също да бъдат заменени с машини. Къде ще отидат „освободените“ стотици милиони е друг въпрос.

Скритата опасност

Разбира се, в тази нова индустриална революция е заложен един фундаментален проблем – тя създава потенциал за огромна безработица. Повечето икономисти все още отхвърлят тази теза, определяйки я като лудитска заблуда. Подобни страхове за безработица, предизвикана от технологиите – казват те, – съществуваха още през XIX век, когато бяха конструирани първите автоматизирани тъкачни станове. Много от анализаторите посочват, че досега заменените от машините работници винаги са си намирали друга работа. Специално в случая с Volkswagen роботизирането на фабриките не е довело до големи съкращения, тъй като компанията има много силен профсъюз, в който участват близо 98% от работниците, така че автопроизводителят е трябвало да ги преназначи на други позиции (напр. пълнене на бездънни каци!). Не ни казват само какво ще се случи със „силата на профсъюза“ след пенсионирането на „избегналите съкращенията“ работници? Още повече, че технологиите не само че се развиват с висока скорост, но и самото развитие се ускорява. В миналото компютрите струваха милиони долари и се помещаваха в огромни зали, а днес стотици пъти по-мощни устройства можем да поставим в… задния си джоб.
Данните от статистиката на американското бюро по труда показват, че през 2011 г. седем сектора са давали препитание на 44% от цялата работна сила в САЩ. Това са офис служителите, производството и транспорта, приготвянето на храна, строителството, добивът, ремонтните дейности и поддръжката, както и правната сфера. Голяма част от тези сектори могат и се преотстъпват на роботите. Същевременно родените от технологиите нови работни места са изключително малък брой и често изчезват скоро след създаването им. Като пример може да се посочи писането на приложения за смартфони, което е сегашната област с най-голям бум на заетостта. Тези нови професии обаче изискват високи нива на образование, гъвкавост, предприемчивост и т. н. Повечето хора не са подготвени за такива изисквания. Цялата образователна система в развитите държави е създадена след индустриалната революция с цел да обучава заводски работници – същите, чиито работни места сега са на път да изчезнат.

Какво ще правят милионите работници, заменени от машините? Засега никой няма отговор. Професии от рода на шивачи и обущари продължават да съществуват. Идващата пълна автоматизация обаче ще посегне и на тях. Тогава? – Отново отговорът е както в Петото действие на „Хамлет“: Останалото е МЪЛЧАНИЕ…

Георги Константинов

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *