Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

Китайските заводи интензивно се роботизират
Китайският промишлен сектор все повече се управлява от роботи – от заводите за автомобили до цеховете за електронни компоненти. 28% от машините в заводите в страната използват цифров контрол, сочи изследване на финансовия холдинг Nomura. Това все още е доста под японските 83%, но Китай расте по-бързо от Япония в съотносимия етап на развитие. Огромните оранжеви автоматизирани ръце, които бързо сглобяват рамките на автомобилите в завода на Great Wall Motors в Баодин, сякаш са перфектният отговор на бързо растящата цена на труда в Китай. За частния автомобилостроител, който дава работа на 50 000 души, швейцарските роботи и други машини не са само икономии: „Не трябва да бъдеш експерт, за да видиш разликата в качеството между китайските коли и автомобилите, произведени от Audi и Volkswagen. За да се справим с тези конкуренти, нямаме друг избор освен използването на оборудване и технологии на по-високо равнище“, посочва пред агенция Reuters Ли Шаохуей, отговарящ за техниката за автоматично управление в компанията. Армията от евтина работна ръка, която превърна Китай в производствен център, вече не ще бъде нито толкова огромна, колкото някога се смяташе, нито толкова евтина. Затова предприятията инвестират много средства в машини, които ще ги направят по-производителни и ще подобрят качеството. Според специалистите тази промяна ще създава все по-големи предизвикателства за американските, японските и европейските компании, които не са свикнали да се конкурират с китайските фирми в сегмента на продуктите от висок клас.
Разбира се, десетките и стотици милиони безработни ще представляват още по-голямо предизвикателство за китайските власти и капиталисти.

И у нас дори
Традициите в повечето частни болници в България беше да започват работа с няколко специализирани отделения за малки операции и апаратура втора ръка, докато стъпят на краката си. В същото време държавата инвестираше във върхова апаратура в клиниките, които са нейна собственост. Само през тази и следващата година големите университетски и част от общинските болници ще бъдат обновени с апарати за 148 млн. лв. с пари от еврофондовете.
Затова големите самостоятелни покупки на нова техника от последно поколение от една частна клиника е събитие в сектора. Последната такава поръчка е за 3.5 млн. лв. Това е уникалната 3D система „Да Винчи“, която ще работи в многопрофилната болница „Доверие“ в София. Тя има традиции във високотехнологичната медицина – още при отварянето си през 2005 г. беше обзаведена с напълно нова апаратура.
Касае се за робот с три „ръце“, който на практика заменя работата на цял екип хирурзи, които извършват сложни операции на труднодостъпни места и го правят изключително прецизно. Процедурите са безкръвни, стават само през няколко малки отвора и се направляват от един хирург и негов асистент, които освен това виждат на монитора изключително ясно органите, които оперират, в триизмерен формат. Операцията с робота гарантира по-голяма сигурност на операцията, намаляване на кръвозагубата в сравнение със стандартните операции и по-малък болничен престой. В България има само още един такъв робот – в университетската болница в Плевен и с него се извършват предимно онкогинекологични операции. В болниците по цял свят през последните години работят 2112 робота от тази серия като в Турция има 15, в Румъния – 10, а в Гърция – 5.

Компютърна програма премина теста на Тюринг
В 1950 г. британският математик, логик, информатик и философ Алън Тюринг съставя тест за изкуствения интелект, който позволява да се оцени нивото му спрямо човешкия. В този тест компютърната програма общува с група хора в течение на пет минути. Ако тя убеди над 30% от хората в това, че самата тя е човек, нейният интелект може да се счита равностоен на човешкия.
Преминат е тестът на Тюринг, което позволява да се счита, че е реализиран изкуствен интелект, неотличим от човешкия – съобщава английският вестник The Independent.
Програмата, написана от руски екип, е убедила събеседниците си, че разговарят с 13-годишното украинско момче „Евгений Густман“. Тя е въвела в заблуждение 33% от членовете на специалната комисия от британския Университет Рединг.
По този повод Кевин Уоруик от университета Ковънтри казва, че успехът на компютърната програма потвърждава опасенията на много специалисти относно бъдещето на изкуствения интелект. Компютри, способни да измамят човека, могат да помагат на кибер-“престъпниците“ (и не само на тях!).

Хеликоптер, управляван с мисъл
Екип от университета на Минесота, воден от професора по биомедицински инженерни науки Бин Хе, е успял да издигне и да управлява малък модел на хеликоптер (т. нар. „куад-коптер“ – с четири квадратно разположени перки) само с… мисъл.
Машината издържа успешно тестовете и минава през трасе с препятствия с 90% успеваемост.
За експеримента учените са използвали специална шапка, с която се улавя електрическата активност на мозъка: 64 електрода по нея регистрират импулсите на нервната система на доброволец. После те се изпращат за декодиране на специфичните им електрически стойности към компютър, който успява да разпознае мислите, съответстващи на движение.
Хеликоптерът е бил управляван само с мисъл за стискане на юмрук, без никакво физическо действие: като мисъл за десен юмрук е за завой надясно, на ляв – за завой наляво, стискане на двата юмрука означава изкачване нагоре, а липса на мисъл за какъвто и да било жест – спускане. Предаването на данните до компютъра става безжично. Системата е показана за пръв път през април 2014 г., а вече е описана в научното списание „Джърнъл ъф Нюръл Енджиниъринг“.
Напоследък изследванията в тази сфера – начини за директна комуникация между човешкия мозък и различни устройства – стават все по-многобройни.
Екипът на д-р Бин преди е работил с управляван чрез мисъл виртуален хеликоптер, но в сегашната версия на експеримента той е заменен с физическо устройство. Лесната достъпност на този модел на комуникация, разчитащ на шапката с електроди, е едно от големите му предимства – останалите разчитат на инвазивни процедури – например операция и имплантиране на сензори.
Основните приложения на новите технологии са в медицината – за контрол на биомеханични крайници или инвалидни колички например.

Георги Константинов
(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *