Програма и организация на Интернационалното братство или на Революционния алианс

печат
М. Бакунин (1814 - 1876)

Бакунин прокламира недвусмислено своето анархистическо кредо за пръв път в Италия, след бягството си от Сибир и краткия престой при Херцен в Лондон. Преди него анархизмът е само една социално-икономическа теория и философия. Макар и да не е първият анархист, с Бакунин започва революционният анархизъм. Той създава социалната концепция, според която анархизмът не може да се откаже от революционното насилие, което трябва да завърши с установяването на анархията. Неговата идея за анархизма може да се резюмира в една дума – СВОБОДА. Той остава верен на убеждението си, че разрушението из основи на съществуващото общество е първото условие за създаването на един по-добър свят. Той е съхранил и своята идея, че свободната федерация на комуните, регионите, страните и народите е единствената организационна форма, която може да реши социалните и национални проблеми на човечеството. Но над всички тях трябва да стои свободата. Всички индивиди и групи имат абсолютното право да се съюзяват или да се разделят, когато това им изглежда по-добрият вариант. Никоя сила, която се опитва да наложи своята воля на другите, не е легитимна. Теорията за революционната диктатура, макар и временна, няма място в бакуниновата система. Обратно, първостепенната задача на анархистите е безкомпромисната борба срещу всяка власт и преди всичко срещу всяка държава, която в модерното общество представлява най-висшата форма и най-съвършената организация на господството. Логично, тази теория се противопоставя най-решително на всякакви “социализми“, които искат да си послужат с държавата или да наложат някаква “революционна“ власт в името на “строителството на новото общество“. Като анархист, Бакунин е абсолютен антиавторитарист. Той не се задоволява само с развиването на своите мисли, защото е човек на действието и теорията сама по себе си няма особена стойност в неговите очи. Бакунин прави всичко, за да я реализира. Неговата анархистическа програма е в същото време програма на една организация. Такава е Интернационалното братство, една от множеството тайни и нелегални организации, с които той е жалонирал своя път на революционер.

“Това Братство – казва той – има за цел победата на Социалната революция в целия свят, тоест радикалното премахване на всички съществуващи религиозни, политически, икономически или социални организации и институции, и създаване най-напред на европейското, а след това и на универсалното общество върху основите на свободата, разума, справедливостта и труда.“

Братството е съставено от една интернационална и от множество национални фамилии. Има активни и почетни членове по примера на италианските карбонари. Членските вноски са според възможностите на членовете, но ако един брат не изпълнява задълженията си, неговият случай се разглежда в негово присъствие на открито заседание от останалите братя. Тук са налице всички характеристики на тайните общества, като тържественото приемане на нови членове, клетвата и тайните белези, по които братята се разпознават, шифрите, паролите и бойните имена, нелегалните и конспиративни методи на борба и т. н.

Това днес може за изглежда странно, но не трябва да забравяме, че Бакунин се намира в Италия във време, в което тя е обетованата земя за тайните организации. И макар да е обграден с революционери от всички страни като поляка Мрожковски или княгиня Оболенска, чийто съпруг е висш царски функционер, повечето от другарите му са италианци. Тук са Фанели, Гамбуци, Фрискиа, Драмио, Тучи – все имена, които ще играят изключителна роля в италианското работническо движение. Почти всички са минали през школата на Мацини и имат вкуса и навиците на конспиратори. Братството се пригажда към италианските революционери, но трябва да се признае, че и Бакунин винаги е предпочитал тази форма на организация. Ако се занимава с Италия, то не е само защото в момента живее там. Едва обединено, италианското кралство през тази епоха преживява тежка икономическа и социална, както и политическа и морална криза. Особено засегнати от нея са селскостопанските работници. Те са крайно недоволни от това, че смяната на режима не е донесла никакви промени в живота им. В средна Италия са събрани всички елементи за една аграрна революция и Бакунин вярва, че тук ще намери онази отправна точка на Социалната революция, която е търсил безуспешно в Германия и Франция или в Бохемия и Полша. Той мисли още, че събарянето на стария свят ще бъде причинено от бедняците и италианските селяни му изглеждат не без основание също толкова бунтарски (днес биха казали екстремистки) настроени, колкото руските от времената на Стенка Разин и Емелка Пугачов. Той е първият, който се заема активно с организирането им на полуострова.

Неговата оптимистична перспектива се уповава върху голямото разочарование, което цари сред бившите привърженици на Мацини. Мнозина от тях са започнали да се съмняват в своя вожд и слушат с изострено внимание теориите на Бакунин, който декларира, че религиозните концепции на Мацини са реакционни и че всяка чисто политическа революция е обречена на дегенерация. Доста по-късно Бакунин ще атакува открито Мацини, но глухата битка между двамата революционери вече е започнала и макар водена в рамките на добрия тон, Мацини не пропуска случая да настройва партизаните си срещу “своя забележителен приятел“.

За да разшири влиянието си, Бакунин влиза даже в масонската ложа, която е изиграла немалка роля за обединението на Италия и с която той е бил в контакт още от времето на престоя си в Париж. Той няма никакви илюзии по отношение на масонството и казва: “Да търсиш сериозни действия с неговите адепти е толкова лекомислено, колкото да търсиш утеха във виното“. Все пак се надява да си послужи с масонството като с маска или “паспорт“ и между другото успява да привлече някои от привържениците му за членове на Интернационалното братство. За поставените си цели Бакунин намира симпатизанти и сред Обществото на легионерите на италианската социална революция. Така той става един от създателите на италианското социално-революционно движение и на неговата секция в Първия Интернационал, придавайки ѝ чисто анархистически характер.

Своите обяснения за “пристрастеността“ си към конспирацията и нелегалността Бакунин е изложил в един неиздаден текст от същата 1864 г.:

“Една организация, която си е поставила за цел да въвлече възможно най-голям брой недоволни бунтари в революционното движение, чиято крайна цел е ни повече, ни по-малко извършването на всеобщата Социална революция, може да бъде конституирана само тайно (нелегално). Създадена открито, тя може да произвежда само думи, не и дела. А срещу Свещения съюз на владетелите на Мира сего са необходими действия. Никой истински революционер не ще започне да заговорничи публично на пазара срещу държавата, чийто поданик е. Такъв само би се компрометирал ненужно, без да бъде полезен на каузата, защото всички подобни проекти, предадени чрез легалността, ще бъдат удушени в зародиш от властта, чиито материални сили винаги ще превъзхождат нашите. Ето защо тайната е абсолютно необходима. Но не само тя. За да стане възможен един такъв съюз, тези които го образуват, трябва да имат убеждения и цели, които съвпадат. Иначе те никога няма да постигнат съгласие. А ако въпреки разликите, които ги разделят, с цената на взаимни отстъпки постигнат временно разбирателство, техният съюз ще се разпадне, преди да са постигнали поставената цел. Историята ни показва с хиляди примери безполезността, дори бих казал вредата от хетерогенните съюзи. Егоизмът, суетата и глупостта правят толкова трудно сериозното разбирателство между хората, дори когато имат еднакво мнение. Добавете към това и разликите в интересите и идеите и вашият съюз не ще трае и шест месеца. Прибавете още и скептицизма, който посреща с иронична или горчива усмивка всяко великодушно начинание, безразличието, което толкова често замества екзалтацията и моментните увлечения, отвращението, което обикновено идва от твърде интимния контакт между хората, които си имат своите големи или малки слабости, всекидневните, но ужасни страсти, които прояждат корена на всяка дълготрайна акция, болезнени страсти, които могат да бъдат победени само от едно дълбоко и сериозно убеждение и т. н., и т. н. и тогава ще кажете заедно с мен, че за да създадем един жизнен и ефикасен международен съюз, той трябва най-напред да бъде таен и да се постави в основата му един велик принцип, достатъчно общ, широк и извисен, за да стане за тези, които го приемат тяхна вътрешна същност, която ще им даде достатъчно вътрешни сили, за да се борят срещу трудностите, преградите, умората и ежедневната отврата. Принцип, който ще им вдъхне готовността да пожертват собствената си суета и интереси“.

Целта на такава тайна организация като Интернационалното братство, както казва Бакунин, е да разпространява идеите на социалната революция, да съгласува, координира и концентрира нейните сили във всяка страна, да чертае акциите и да ги провежда, увличайки всички ентусиасти, недоволни, потиснати и унизени, нежелаещи да се примиряват със съдбата, която са им отредили господарите на днешния свят.

Днес можем да кажем, че важността на Братството е била не толкова в неговата дейност, колкото в програмата и устава му, чиито съществени части се съдържат в “РЕВОЛЮЦИОННИЯ КАТЕХИЗИС“. Като издига лозунгите на АНАРХИЯТА, катехизисът е по същество отговор на “КОМУНИСТИЧЕСКИЯ МАНИФЕСТ“ от Маркс и Енгелс, на който не отстъпва по своя революционен размах и ентусиазъм и далеч го превъзхожда в организационно и програмно отношение. Програмата и уставът са изцяло дело на Бакунин и в същото време те са верую, духовна и идейна основа на международното анархистическо движение. Важността на този документ заслужава цитирането на широки откъси от него, което ще направим в следващите страници на този текст. Бакунин резюмира основните си идеи в програмата и устава на организацията на Интернационалното братство, които публикуваме тук.

ПРОГРАМА НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО БРАТСТВО

Ние нямаме друго отечество освен световната революция! Нито друг враг освен тиранията във всичките ѝ форми: политическа, икономическа, социална или духовна (религиозна или доктринерна). Ние нямаме друга цел, освен създаването на един човечен и свободен свят на свободни хора, основан на доброволния и свободен труд, на равенството и солидарността между всички човешки същества.

За постигането на тази цел ние считаме за необходимо:

Разрушаване на всички политически, юридически, икономически, религиозни и социални институции, които образуват днешния буржоазен ред.

Създаване на автономна и съвършено свободна организация на освободените маси на мястото на разрушения държавен апарат.

В революцията ние сме врагове на всичко, което принадлежи на властническата система, на всички, които се стремят към политическо ръководство на народа. Ние сме преди всичко врагове на така наречената революционна диктатура и на всяко “временно правителство“. Защото сме убедени, че всяка власт, колкото и революционна и временна да се нарича тя, няма друга цел, освен да се увековечи. Революцията се прави от народа и революционна организация е само тази, която му помага да я извърши. Истинската революция може да бъде само народна. Всяка власт е власт над народа и е неизбежно враждебна към него.

Ние вярваме в инстинкта на народните маси и разбираме революцията като организиран взрив на това, което наричат революционна стихия и страст към разрушаването на всичко, което на езика на буржоазията и политиците се определя като обществен ред.

Ние призоваваме към анархия – тази форма на организация на народния живот. От нея, чрез свободата, трябва да възникне действителното равенство на всички, новият ред на нещата, основан върху всестранното развитие на всеки, върху свободното и доброволно организиране на труда. От анархията ще се роди и силата на революцията!

ПОЛИТИКАТА И РЕВОЛЮЦИЯТА

От гледна точка на отрицанието и разрушението, ние искаме незабавно: унищожение, пълна ликвидация и банкрут на държавата и на всичко, което поддържа нейното съществуване. Анулиране на всякакви закони и плащания на частни и колективни дългове или прехвърляне на наследствата. Унищожение на всички данъци, събирани от държавата. Унищожение на цялата висша и низша държавна администрация и бюрокрация, на армията, полицията, съда, духовенството, университетите, монопола и привилегиите на частната собственост и на всички институции и прояви на буржоазния ред.

Като най-близко средство за постигането на тази цел считаме изгарянето в първите дни на революцията на всички свидетелства и актове за собственост, ренти, ипотеки, парични знаци, концесии, брачни, кръщелни и други свидетелства, паспорти, лични карти, дипломи и т. н.

Ние искаме пълното унищожение на политическото, юридическото и законодателното право и замяната им навсякъде чрез революционните факти и волята на народа.

Завземане на всички предприятия, поземлена собственост, мини, оръдия на труда, суровини, производство, държавни или църковни сгради, жилища, скъпоценни метали и камъни, бижута.

С оглед създаването на новия социален и икономически строй, ние сме за формирането на организирана, въоръжена революционна сила чрез обединението на бойните групи от цялата страна. Тази сила е нужна на въстаналите маси в борбата им с реакцията в името на техните искания. Ние сме за организиране на въоръжените въстанали маси в революционни комуни, без да се държи сметка за днешните административни деления и държавни граници.

Незабавно изпращане на делегати от революционните комуни с императивни мандати в огнищата на революцията и организиране на Федерация от тези общини и революционни огнища. Трябва да се поддържат постоянни барикади и да се разгаря революционният подем в цялата страна с оглед общата защита. Накратко, трябва да се създаде траен съюз на народните сили, организиращи се за самостоятелна борба!

Масата от излъчени делегати, снабдени с императивни мандати, трябва да се раздели на отделни комитети, които трябва да се съгласуват, да се допълват взаимно и да се подпомагат всеки път, когато това е нужно. Например, локални и федерални комитети по революционната защита, експроприацията на капиталите и предаването им в ръцете на индустриалните и земеделски колективи, по организацията на труда, на пътищата, транспорта, съобщенията, снабдяването и продоволствието, просветата и образованието, връзките между комуните и отношенията с пролетариата от другите страни, революционната пропаганда и т. н.

Всичко това ще образува Великия съюз на революционните сили, който трябва да действа под непосредственото вдъхновение на въоръжените народни маси, под техния строг контрол и незабавна санкция.

Ние ще обявим световната социална революция за създаване на действителен съюз и солидарност или по-точно за братско сплотяване на всички социалреволюционери от всички страни против реакцията и най-вече срещу тези, които под маската на революцията ще се опитат да създадат своя власт, църква или диктатура, тоест контрареволюция!

ОСОБЕНАТА ЦЕЛ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО БРАТСТВО

За формирането на всички тези революционни организации и комитети, необходими за триумфа на народното дело, за тяхното активизиране, стимулиране и ръководство от една страна, и от друга за предотвратяване на израждането им или превръщането им в правителство, макар и временно, очевидно е необходима една организация в средата на самия народ, която, като невидим колектив, сплотен с помощта на една обща революционна програма, която следва докрай и същевременно се въздържа от всякакви открита изяви и официално вмешателство, ще може винаги да упражнява своето мощно и ефикасно идейно влияние върху спонтанното движение на въстаналите маси, върху техните акции, както и върху всички революционни мерки на делегатите на тези маси и техните комитети.

Едновременно с това, самата тя ще бъде страшен и безпощаден отмъстител за враговете на свободата.

Такава е единствената цел на членовете на интернационалното братство.

Следователно, тази организация няма за задача само подготовката на революцията, тя трябва да се съхрани и по време на революцията, за да може, като действа в средата на самия въоръжен народ, да замени с него всяко правителство или диктатура.

За нас, цялата многовековна история на човечеството е доказателство, че всяко правителство, всяка власт, по необходимост задушава революционните движения на масите и завършва с възстановяване на държавността, следователно на бюрокрацията, на военния и полицейски гнет, на експлоатацията, тоест завършва с едно ново класово владичество.

Затова, интернационалните братя ще трябва да се сплотят още по-тясно на втория ден на революцията, за да организират и засилят анархията и страшния взрив на революционната стихия, като се ръководят от инстинкта на масите. Интернационалното братство трябва да постави върху революционното движение във всички страни печата на всеобхватността, да му придаде световен характер, вън от който нито едно национално или локално движение не може да се задържи и неизбежно ще абортира.

Само по този начин може да се създаде непобедимата революционна вълна, която ще залее и разруши всички изкуствени държавни граници и ще съедини в едно пролетариата от всички страни в името на народните искания, за да се положат основите на великото отечество на световната революция срещу единствената чужбина и единствения враг – световната реакция.

Тази революционна сила ще обяви война на живот и смърт на световната реакция и не ще престане да бъде войнстваща и разрушителна, докато някъде на земята продължават да съществуват неравенството, гнетът, деспотизмът и експлоатацията, слугите и господарите.

РЕВОЛЮЦИОННАТА ТАКТИКА НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНОТО БРАТСТВО

Организацията, в която ви зовем, не ще има никаква друга цел, освен подготовката и организацията на социалната революция така, както тя е дефинирана в нашата програма с изложените в нея отхвърлящи и утвърждаващи практически мерки.

Никога и под никакъв претекст тя не ще позволи да бъде увлечена от водещите към тържеството на реакцията моментни опортюнистически съображения, сметки или т. нар. благоразумие, което се проповядва от буржоазните псевдореволюционери. Нашата пропаганда, акции и организация трябва винаги и навсякъде да бъдат в унисон с нашата цел. Ние сме сред народа и сме длъжни да вървим напред, без да позволим да бъдем отклонявани от своя път – за нищо на света и от никого! Ние никога не ще подадем ръка на друга революция, освен на нашата. Ние никога не ще сключим съюз с направления, които са ѝ противоположни или дори само различни от тези, които произтичат от нашата програма.

Ние ще оставим буржоазните “революционни“ партии да вършат своето дело и всеки път, когато това е възможно, ще се възползваме от създадената от техните брожения и борби обстановка, без никога да им подаваме ръка – нито пряко, нито непряко!

Всяка сделка и сговор с тях са абсолютно забранени за нас! Ние не ще позволим на никой индивид, принадлежащ на чужди партии, да проникне в нашата “светая светих“, нито да упражни и най-слабото влияние върху народните маси, защото всяка друга цел и направление, различни от нашите, може само да заблуди, дезориентира и подведе масите, тласкайки ги към действия, враждебни на собствените им интереси.

Ние не ще приемем никога сред себе си тези, които не са се отказали от буржоазните привички; които са радикални и революционни само защото днес това е мода. Даже тези, които са съгласни с нас теоретически, но не са съумели да се откъснат от господарското или еснафско славолюбие, самолюбие и честолюбие, ще останат чужди за нас. Ние ще ги следим зорко, защото те са по-опасни от когото и да било. Действията ни срещу тях трябва да бъдат най-енергични. Ние ще ги разобличаваме навсякъде и винаги, като смъкваме лъжереволюционните им маски и ги показваме на народа в тяхната истинска светлина. Ние ще ги покрием с позор, от който никога не ще се очистят. Наш брат може да стане само този, който е подложен на преследвания и гнет, който е останал бездомен и безприютен, както сме самите ние, и не е капитулирал пред тихия или открит терор и глад, на които са го подложили властниците и капиталистите!

Истинската, единствено легитимна революция не е онази, която води до политическия триумф на една или друга партия и личност, а тази, чиято цел е пълното социално освобождение на масите. Такава е нашата единствена цел и всяка друга революция, еволюция, реформа или трансформация и мутация са абсолютно враждебни към нея, тъй като те могат само да забавят социалната революция. Затова всеки сред нас, който подаде ръка на една друга революция, ще бъде считан за предател спрямо нашата. Ако сме осъдени да чакаме, нека имаме честността, куража и мъжеството да чакаме.  Революциите не трябва повече да се правят за удовлетворяване на тщеславието на всевъзможни „революционни вождове“, а за реалното освобождение на трудовите маси. За да триумфира социалната революция, масите трябва да се подготвят, да се вдигнат и да я извършат. Нека бъдем търпеливи в очакване на времето, когато пролетариатът ще превърне в развалини всяко царство на господари и роби, и нека всеки ден и всеки час работим енергично и честно за приближаването на това велико време!

Нашата революция, по самата си природа може да бъде само световна. Но определени страни, поради особеностите на своето историческо, икономическо и политическо положение са по-предразположени и способни да я започнат, отколкото останалите. Поради това интернационалните братя (без да пренебрегват в никакъв случай работата и пропагандата в останалите страни) трябва да концентрират по-голямата част от енергията си върху страните, които са “привилегировани“ от гледна точка на революционната перспектива. Започне ли веднъж революцията в тях, те трябва да станат огнище на революционната пропаганда и борба във всички останали страни!

От само себе си се разбира, че първата страна, която ще има щастието да извърши тържествуваща революция, незабавно ще се превърне в център на тази интернационална пропаганда. В нея ще се създаде комитет за революционна пропаганда, съставен от интернационални братя, на които членовете на нашето братство във въстаналата или въстаналите страни, ако са няколко, ще имат незабавния и неотменен дълг да окажат всякаква помощ и средства, необходими за тържеството на революционната анархистическа пропаганда. Помощ не само с материални и морални средства, но и с действия.

Когато социалната революция избухне в дадена страна, не само че не е необходимо революционерите от другите страни да формират и изпращат легиони, но повече от всеки друг път трябва да останат и да активизират работата на революционната организация при тях, тъй като е очевидно, че не с формирането на няколко чуждестранни легиона, а само с едновременния подем и въстание в собствените им страни може да се окаже ефикасна помощ на страната, извършила революцията!

* * *

В своя “Революционен катехизис“ (1864 г.) Бакунин пише и за необходимите качества на революционера, желаещ да влезе в Интернационалното братство. Както може да се види, те се различават съществено от “Изискванията на революционера към себе си“, съдържащи се в “Катехизиса“ на Нечаев. С този документ се ражда революционният анархизъм! По това време той е на 50 години и идейната му еволюция е към своя край. В по-късните си трудове, Бакунин не ще прибави нищо съществено към програмните си, уставни и организационни възгледи, ако изключим работите му за Парижката Комуна, която е едно практическо потвърждение на анархистката теория за социалната революция. Новите събития на европейския хоризонт ще го привлекат и той ще напусне Италия, за да защити публично, с думи и дела, пред целия свят своите идеи. Бакунин влиза през 1868 г. с другарите си в Първия Интернационал, където води своята последна борба срещу опортюнистическото и авторитарно крило на Маркс и марксистите в Първия Интернационал по време на Френско-Пруската война и на Комуната (1870-1871 г.) за цялостното освобождение на пролетариата.

Следващата част от “Революционния катехизис“ на Бакунин, която публикуваме тук, може да се разглежда, като преход между Програмата и Устава. Тя представлява един разгърнат абзац, в който са формулирани условията за членство в една анархистическа организация и би могла да се нарече

ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА АНАРХИСТА:

“Освен необходимите качества за всеки член на Интернационалното Братство, като характер, искреност, кураж, предпазливост, дискретност, постоянство, твърдост, решителност, безгранична преданост към каузата на Социалната революция, отсъствие на суетност и лични амбиции, честност и практична интелигентност, кандидатът за членуване в Братството трябва да е приел с цялото си сърце, воля и мисъл фундаменталните принципи на нашия Революционен катехизис.

Той трябва да бъде атеист и да иска заедно с нас за всеки човек, тук и сега, на земята всичко, което религиите са пренесли на небето и приписали на техните богове: истината, свободата, справедливостта, щастието, великодушието, добрината. Той трябва да признае, че моралът, независимо от всяка теология и божествена метафизика, няма друг източник освен колективното съзнание на хората.

Като нас, той трябва да бъде смъртен враг на принципите на властта и авторитета и да ненавижда и презира всички техни приложения и следствия, било в сферата на морала и интелектуалния живот, било в света на политическите, икономическите или социалните отношения.

Преди всичко друго, той трябва да обича свободата и справедливостта и да приеме заедно с нас, че всяка политическа и социална организация, основаваща се на отрицанието или ограничението на този абсолютен и велик принцип на свободата, води по необходимост до хаос и несправедливост и че единствената рационална и справедлива обществена организация, съвместима с човешкото достойнство и щастие е тази, чийто дух, закон и върховна цел е свободата.

Той трябва да е проумял, че няма свобода без равенство и че реализацията на най-голяма свобода в условията на най-съвършено фактическо равенство в социалната, икономическа и политическа сфера е справедливостта.

Той трябва да бъде федералист като нас, както вътре в страната си, така и вън от нея и да разбере, че свободата е несъвместима със съществуването на държавата. Вследствие на което, той трябва да се стреми към разрушението на всяка държава и същевременно на всички религиозни, политически и социални институции като официалните църкви, постоянните армии, полиции и съдилища, централизираните и йерархизирани власти, бюрокрация и правителства, всевластните парламенти, държавните банки и университети, както и аристократическия или буржоазен монопол в обществото. За да можем да изградим върху техните развалини свободното човешко общество, което да се организира занапред не както е сега отгоре надолу и от центъра към периферията чрез принудителното единство и централизъм, а тръгвайки от свободния индивид, от свободната асоциация и от автономната комуна – отдолу нагоре и от периферията към центъра посредством свободната федерация.

Той трябва да е възприел на теория и на практика следния принцип с цялото богатство от негови последици: всеки индивид, асоциация или комуна, всяка провинция, регион или нация имат абсолютното право да разполагат със себе си, да се съюзяват или да скъсват всеки съюз, да се асоциират или разделят с когото си искат, без да зачитат така нареченото историческо право или сходните нему права на съседите си. И да постъпват по един или друг начин в зависимост от силата на естествените си и присъщи нужди или влечения, осветени от свободата. Така новите федерации (съюзи) на комуни, на региони или нации ще станат истински силни, взаимно плодотворни и неразривни.

Следователно, той трябва да редуцира така наречения национален принцип, принцип на двуличието, изпълнен с лицемерие и капани, принцип на държавността с нейните исторически амбиции и апетити, и да го замени с много по-широкия, по-прост и единствено легитимен принцип на свободата: всеки индивид или колектив, който е или трябва да бъде свободен, има възможността да бъде самия себе си и никой няма правото да му налага своите нрави и обичаи, своя език, мнения и закони. Всеки трябва да бъде абсолютно свободен в своя дом. Ето до какво се свежда, ако сме откровени и искрени, така нареченото право на нациите. Всичко, което отива отвъд посочените граници, не е утвърждаване на собствената ни национална свобода, а е нейното отрицание за другите. Кандидатът за член на Интернационалното братство трябва да ненавижда като нас всички тесногръди, смешни, престъпни и убийствени за свободата идеи за национално величие, амбиции и слава, които са по мярката на монархията и олигархията, както и на едрата буржоазия, защото те им служат да мамят народите и да ги насъскват едни срещу други, за да ги поробят по-лесно.

Той трябва да изтласка от сърцето си патриотизма, предоставяйки мястото му на любовта към справедливостта и свободата и в случай, че собственото му отечество би имало нещастието да се отдели от великия общочовешки съюз, никога да не се колебае да застане срещу него – нещо, което няма да му струва толкова скъпо, ако той е истински убеден, както би трябвало да бъде, че прогресът и величието на всяка страна се измерват чрез нейната справедливост и свобода.

Най-после, той трябва да бъде убеден, че благоденствието и щастието на неговата страна, далеч от това да бъдат в противоречие с тези на всички останали страни, имат нужда от тях за собствената си реализация и развитие и че между съдбите на всички народи съществува неизбежна и всемогъща солидарност, която, трансформирайки постепенно тесногръдото и най-често несправедливо чувство на патриотизъм в една по-всеобхватна, по-великодушна и рационална любов към човечеството, ще създаде в края на краищата всеобщата Федерация на всички нации на планетата.

Той трябва да бъде колективист/социалист/комунист в смисъла, даден на тези понятия в нашия Революционен катехизис, и заедно с нас да признава за легитимна и справедлива, да желае с цялото си сърце и да бъде готов да допринесе с всичките си сили за нейното тържество, една социална организация, в която всички личности, мъже или жени, ще получат средства за съществуване, образование и обучение през детството и юношеството си, а по-късно, достигнали пълнолетие, ще намерят всички необходими и достатъчни социални, икономически и политически условия, еднакви за всички, за да могат да създадат собственото си благополучие, като прилагат в работата си различните сили и способности, с които природата ги е дарила и които едно, еднакво за всички, обучение е развило максимално у всички тях.

Той трябва да разбере, че принципът на справедливостта изисква да бъде отхвърлено “правото“ на наследяване на имуществата, че след като мъртвите не съществуват повече, те не могат да имат воля над живите и че, казано накратко, социалното, икономическото и политическото равенство, което е цел и отправна точка в живота на всеки и абсолютно условие за свободата на всички, е несъвместимо с правото на наследяване, с наследствената собственост.

Той трябва да бъде убеден, че трудът е единственият производител на общественото богатство и че всеки, който се ползва от него, без да работи, е експлоататор, паразит и крадец на чуждия труд и тъй като трудът е фундаментът на човешкото достойнство – единственото средство, чрез което човекът създава и придобива реално свободата си – всички политически, икономически и социални права занапред ще принадлежат само на тружениците.

Той трябва да приеме, че земята, безплатен дар на всеки от природата, не може и не трябва да бъде нечия собственост. И че нейните плодове, като резултат от труда, следва да принадлежат само на тези, които са ги отгледали с ръцете и с ума си.

Той трябва да бъде убеден заедно с нас, че жената, различна, но равна с него по интелект, работеща и свободна като мъжа, е с еднакви политически и социални права. Че в свободното общество религиозният и гражданският брак трябва да бъдат изместени от свободната любов и че поддръжката, образованието и обучението на всички деца трябва да бъде еднакво за всички и за сметка на обществото, без то, като ги предпазва от глупостта, небрежността или злата воля на родителите, да може да ги разделя в “разряди“ по каквито и да било признаци и качества. Малолетните не бива да принадлежат нито на обществото, нито на своите родители, а на своята бъдеща свобода и настойничеството над тях и училището не могат да имат друга цел или мисия спрямо тях, освен да ги подготвят чрез едно рационално и морално образование, основано върху справедливостта, уважението на човека и култа към труда.

Той трябва да бъде революционер. И да разбира, че една толкова всестранна и радикална трансформация на обществото, неизбежно сриваща всички привилегии, монополи и установени власти, естествено не би могла да се извърши с мирни средства. Че поради същите причини, тя ще обедини срещу себе си всички властници, богаташи и мракобесници и ще бъде подкрепена във всички страни единствено от народа и онази интелигентна и истински благородна част от младежта, която, макар и да принадлежи по рождение към привилегированите класи, по силата на своите възвишени убеждения и пламенни копнежи, е прегърнала на дело народната кауза.

Той трябва да разбере, че тази революция, чиято единствена и върховна цел е реалното социално, икономическо и политическо освобождение на народа, подпомагана от тази младеж, в крайна сметка може да бъде извършена само от народа. Че всички други религиозни, национални или политически въпроси вече са изчерпани исторически и че днес остава един-единствен въпрос в който се резюмират всички останали – социалният въпрос, който оттук нататък единствен е способен да раздвижи народите. Че всяка друга т. нар. революция, било за национална независимост като последното полско въстание или като онова, което днес проповядва Мацини в Италия, било изключително политическа, конституционно-монархическа или дори републиканска, като последното абортирало движение на прогресистите в Испания, че всяка подобна революция, извършваща се без народа и поради това неспособна да победи, без да се облегне на някоя привилегирована класа, представляваща изключително собствените си интереси, по необходимост ще се обърне срещу народа, ще бъде едно ретроградно, гибелно и в крайна сметка контрареволюционно движение.

Следователно, като презира и разглежда като фатална грешка или недостойна измама всяко странично движение, което няма за своя непосредствена и пряка цел социалното, икономическо и политическо освобождение на трудовите (низшите) класи, тоест народа, като остава враг на всяко съглашателство и всяко помирение, станали оттук нататък невъзможни, и като отхвърля всяка измамническа коалиция с тези, които по силата на класовите си интереси са естествени врагове на този народ, той (кандидатът за членство в Интернационалното братство) трябва да вижда спасението за целия свят единствено в социалната революция.

В същото време той трябва да разбере, че тази революция, също толкова интернационална и всеобхватна по същество, каквито са справедливостта и свободата, не може да възтържествува, ако не се развихри като един световен пожар над тесните национални бариери и не разруши всички държави по своя път, като обхване най-напред цяла Европа, а след това и останалите континенти.

… Той трябва да разбере, че един съюз, организация, имаща тази революционна цел, по необходимост, разбираща се от само себе си, може да се формира само като тайно, нелегално общество в интерес на каузата, на която служи, и на ефикасността на своите действия, както и с оглед сигурността на всеки от своите членове. Поради същите съображения, тези членове трябва да възприемат най-строгата дисциплина, която не е нищо друго, освен сбито изражение и чист резултат от взаимния ангажимент, приет от всички тях, и следователно е условие на чест и дълг за всеки да я съблюдава.“

Михаил Бакунин (1814 – 1876)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *