Програмата на социалистите
По принцип не чета в. „Дума“. В следващите редове ще стане ясно защо. Покрай поредния брой на „Монд Дипломатик“ попаднах на следното въведение, което ми грабна интереса:
Онзи ден във в. „24 часа“ Велислава Дърева, член на НС на БСП и член на нейната комисия за програмно и идейно развитие, се оплака, че на „Позитано“ 20 няма кой една идейна черга да изтъче. Притичваме ѝ се на помощ. Червен в нужда се познава.
Темата безспорно е интересна. Винаги съм се чудил как най-големите капиталисти в България успяват да излъжат хората да гласуват за „социалистическата“ им партия? Какви са плановете, които им чертаят, за да обяснят как ги водят за носа към светлото бъдеще, като в настоящето те се возят на частни самолети, а гласоподавателите им се редят на опашки за помощи.
Аз също съм ангажиран с обмислянето на тези въпроси – уж вече е ясно какво искаме, имаме „Декларация на принципите и целите“, да видим как ще го постигнем!? Може пък една партия със 100-годишен опит и собственост върху половината държава да ми помогне в намирането на отговора…
Та след претенциозния увод реших да видя какво наистина предлагат подписалите се като „братя Рушеви“. Статията започва със стандартното плюене по управляващите. Подчертано с факта, че БСП е в опозиция – явно това е основен аргумент по въпроса „Да плюя или да не плюя?“ Заключението от плачевното поведение на правителството е „Необходима е нова антикризисна политика“.
Как си я представят писачите тази антикризисна политика?
„Наложителни са решителни мерки…“, „…БСП е длъжна да настоява … за решителни корекции в управлението на обществените процеси“, „…рязко ограничаване на сивата икономика и твърда борба с увеличаващата се контрабанда…“, „…засилени мерки за защита на уязвимите социални групи…“, „…имаме сериозен проблем с доверието в основни политически институции…“, „…Имаме сериозен проблем с цялостната социално-психологическа атмосфера…“, „Днес на България е необходима алтернатива“, „Не можем да бъдем конкурентоспособни без инвестиции в наукоемки и високотехнологични производства“, „…трябва да спре главоломната комерсиализация на здравеопазването…“
И завършват с дълбокомъдрата мисъл „БСП трябва да се бори за такава държава – правова и социална; адекватна на общоевропейските повели и залагаща стратегически цели за модернизацията на България“.
Въпросната програмна и идейна (без извинение) бълвоч се поднася на читателите като обяснение за това как БСП мисли да поправи вредите нанесени от политиката, в която партията взема дейно участие.
Ще отбележим две неща: горната (с извинение) „програма“ спокойно можеше да бъде публикувана във вестника на коя да е българска партия. Разликата щеше да бъде в това кое правителство ще бъде оплюто. Практиката на Борисов е да започва медийните си изяви с плюнки по адрес на предишните управляващи.
Декларираните намерения (под формата на възможно най-неангажиращи общи приказки) никога не са оказвали влияние върху дейността на тези партии. Те се пишат точно така, че да не оказват такова влияние. Политиката на „социалистическата“ партия беше много по-малко социална от политиката на ГЕРБ.
При това положение не бива да се учудваме, че на конгреса на партията не се случи нищо съществено. Същественото – как се преразпределя баницата – вече се е случило. Приказките за „програмно и идейно развитие“ просто пълнят страниците на вестника, в който скоро няма да работят журналисти, а елементарни компютърни програми, които хващат вече приказваните глупости и компилират подобна бълвоч. После компилациите ще бъдат приказвани по конгреси и телевизии.
Въпросът, на който не успях да си отговоря е защо хората продължават да търпят подобни оправдания за жалкото си съществуване?
Златко
