Проклятието Сакс-Кобург-Гота

печат
Напоследък все по-често се говори за съдбата на царските имоти. Почти не минава ден в пресата или по електронните медии да не се спомене нещо за това. А в случая става дума за имоти, за много пари. Ако се вярва на изнесените данни в пресата, Кобурга може да се облажи със сума от над 460 милиона лева. Най-накрая се стигна до решението да се създаде парламентарна комисия, която на най-отговорно ниво да си каже думата.
Може би тук трябва да оспорим твърдението на г-н Ралчев (главен защитник на интересите на Симеон), че Симеон е страдалец, както и останалите българи и че реституцията на царските имоти трябва да бъде като тази на останалите граждани. Защото Фердинанд и Борис са създавали законите и са клали и бесили, за разлика от българския народ.

Но нека се опитаме да просветлим поне малко как са придобивани тези имоти и злините, които е причинила фамилията на страната по време на управлението й. И тогава да спорим трябва ли да се върнат или не.През 1887 г. след абдикацията на княз Александър Батенберг от престола, българските политици тръгнали да търсят нов княз из кафенетата на Виена. За съжаление не случили много с избора, защото князът бил вече заквасен с комарджийството и такъв останал до края на царуването си. И всичко, каквото е правил, си е било жив хазарт, което се отразило катострофално на страната ни. Не случайно Стефан Стамболов преди смъртта си е казал: “Българският народ може да ми прости много от прегрешенията, които съм направил, но никога няма да ми прости, че доведох Фердинанд на българския престол.” И е бил прав, защото Фердинанд освен многото вини които има, е виновен и за смъртта на Стамболов.

Освен куфара с лични вещи (изглежда, че само това е имал, но за сметка на това, когато абдикира, багажът му бил натоварен в 13 вагона, пълни с покъщнина, мебели, килими, картини и останалото злато в хазната), Фердинанд довел и голяма свита от чужденци, понеже не вярвал, че българските “селяндури” ще са достойни за него компания. А и нали всички те ще бъдат на държавна издръжка. И започнал князът да князува!

Преди да продължим обаче, нека да цитираме няколко мнения на съвременици от близкото обкръжение на Симеоновия дядо. Секретарят му граф Робер де Бурболон: “Той само събира, трупа, разбърква документите, които все възнамерява да прочете, но никога не го прави, тъй като е неспособен да приложи на практика системите на класиране, за които се догажда, но само на теория”. “Отпуснат в креслото си насред кабинета с винаги затворени прозорци, в който от кучета, хартия, цигарен дим и свежи цветя не може да се диша. Яде за четирима, а после се държи за корема и се вайка, жално усмихнат: – Няма да го изкарам дълго! Ще видите!”.

Княгиня Радзивил от Карлсбад: “Общественото мнение го характеризира като убиец и страхлив мерзавец, изоставящ страната си винаги, когато предстои да се случи нещо ужасно.”

Княгиня Мария Луиза: “Вие познавате Фердинанд. В България няма по-голям лъжец от него. Глупав лицемер!… Лъже хората, лъже бога.”

Барон Калич: “Политиката на княза е повече лична, отколкото народна и не е основана на здрави принципи… Министрите си презира, отнася се с тях грубо и им дава докачливи епитети… Дайте му пари и пътувания по дворците на Европа, пиршества, посрещания, изпращания…”

Колети (грък на турска служба): “Той е човек егоист, който мисли само за своя кеф и обогатяване, никога за интересите на народа. Григор Начович казвал, че колкото пъти ходил на доклад при него, той никой път не го питал за интересите на страната, а се оплаквал, че парите му били малко, че нямал достатъчно пари за ходене, за пътувания, че нямал достатъчно и както трябва зимни и летни дворци. Алчен за забогатяване и заграбване на чуждото и присвояване. Имал инстинкт деспотически: който не му минел на ръка, искал да го изстиска като лимон, да го компрометира, строши и захвърли… Той е човек, който не може да търпи нищо независимо, самостоятелно и неопетнено. Наведе и един куп факти – как той не се грижи, не го боли сърцето, нито за страната, нито за нейните интереси. Не е обикнал мястото, нито населението и вярва, че и то не го обича, че дори го мрази и може да пострада… Князът не иска съвети, а послушни слуги, дворцови угодници…”

Всички цитати до тук са от книгата на Георги Андреев “Кобургите и катастрофите на България”.

Заемите на цар Фердинанд

Свикнал да живее разточително, цар Фердинанд все се оплаквал от липса на пари. В средата на месец септември 1911 г. той ипзраща последователно в руската делегация министъра на финансите Теодор Тодоров и началника на Тайния кабинет Страшимир Добрович, за да проучат почвата за отпускане на личен заем в размер на 3 милиона златни франка при благоприятни условия.

На 12 ноември 1912 г. пълномощният министър Анатоли Нератов пише таен доклад до “другаря” на външния министър, в който предупреждава, че за строго секретната операция трябва да знаят най-много трима-четирима души. Той препоръча да се удолетвори молбата на българския владетел при минимална лихва от 5%, обаче изрично подчерта: “Що се отнася до политическата целесъобразност, това е сложен и твърде деликатен въпрос. Би било наивно и не съвсем достойно да вярваме, че бихме могли да купим цар Фердинанд с един заем от 3 милиона франка”. Но все пак заемът би се изплатил “чрез определено засилване на нашето влияние върху царя, който тъкмо сега стои на кръстопътя между Русия и Австрия, при което е по-склонен към нас, и една лично оказана му любезно услуга може да натежи в наша полза.” По това време водените преговори за съюз между България и Сърбия се затягат. Неклюдов съветва да не се затъва в подробностите понеже заемът щял да има “особено политическо значение”. Образуването на Балканския съюз заслужава да се рискуват 3 милиона.

Гарантиране на заема от руското правителство означава обсъждане в Думата, заплашва да разгласи тайната, достъпна само за малцина. Нетърпеливият Фердинанд залага и сградата на двореца Врана. Налага се Николай II да бръкне в собствената си каса.

Царят подписва на 2 септември 1912 г. Той обаче не връща златото, защото на 1 октомври 1915 г. България се намесва в Първата световна война срещу Съглашението, а февруарската революция през 1917 г. сваля династията Романови.

През март 1914 г. българският владател купува дворец в град Кобург, но не намира 220 хиляди златни марки до настъпилата нова 1915 г. Той се обръща към берлинската банка “Дисконто гезелшафт” с молба за заем от 2-3 милиона марки. Фердинанд подписва на 28 февруари, а “Кредитна банка” му брои веднага 1 милион марки предоставени “по заобиколен път”.

На 23 май той пак се оплаква, че не му стигат парите за разширението на двореца в столицата. Германското правителство този път си прави оглушки, докато не бъде постигнато съгласие за сключването на съюзен договор между България и Райха и на военна конвенция за съвместни действия срещу Сърбия. На 1 септември 1915 г. завършва изплащането на четирите милиона. На 1 октомври 1915 г. българската армия започва поход срещу Сърбия. Две седмици покъсно царят иска още 3 милиона марки, позовавайки се на устно обещание при намесата във войната. На 29 ноември Фердинанд подписва договора с “Дисконто” за 3 милиона при 3% лихва със срок за погасяване от 1920 до 1930 г.

Вземането на частен политически заем не е осъдително изключение, което би отбелязало тогова или оногова като “купен агент”. Десетилетия наред се преповтаря, че цар Фердинанд “работел за германския империализъм”, като се премълчават задълженията му спрямо руския “батюшка”. Той не бе “купен” от великите сили, а се възползва от вече решени съдбоносни избори – образуването на балканския съюз и намесата в Първата световна война.

Горните данни са от книгата на проф. д-р. Георги Марков “България 20 век. Алманах”

С получените заеми Фердинанд си оправя финансовото положение, но резултатите от неговите ангажименти са катострофални за страната ни. Две войни – Междусъюзническата и Първата световна, две национални катастрофи. Към тежестите на половин милион бежанци се прибавят и репарации на баснословната стойност 2,25 милиарда златни френски франка.

Страдалецът Борис

След абдикацията на Фердинанд на българския престол застава синът му Борис. След края на войната правителството е оглавено от лидера на БЗНС Александър Стамболийски. То приема закони, които засягат интересите на привилигерованите класи.

Всичко това създава предпоставките довели до Деветоюнският преврат, в който ролята на Борис е отдавна доказана. Знае се, че заговорниците са преди всичко сред офицерските среди. Ето как историкът Иван Йовков описва заговора: “…Следващите му стъпки (на царя) ще потвърдят напълно не само осведомеността му, но и готовността му да се намеси овреме в опасната игра на своите офицери.” (всички цитати са от книгата на Георги Андреев).

Борис не е този, за който иска да се представи пред българския народ, когато посещава църкви и манастири или се качва на влак като машинист. Или когато кърши ръце и заплашва, че ще абдикира, ако се извърши превратът, а после съветва да се запази живота на всички.

Ще предадем част от разговор проведен между Муравиев и Ал. Цанков:
– Можете ли да ми кажете, кой заповяда убийството на министър-председателя Александър Стамболийски?
– Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски. Убеден съм, че той е извършил това по поръчение на царя. Той беше само едно оръдие на царя.
– Царят можеше ли да предотврати убийствата?
– С една дума, с един жест, той можеше да предотврати всички убийства и своеволия. Той разполагаше с войската и с Военния съюз, и с ВМРО.
По-късно Цанков продължава:
– Царят е толкова подъл, толкова коварен, така изкустно се прикрива, че е мъчно да се познае даже от този, който работи за него. А при това е страхлив и бяга от отговорности… Знаете ли, че избитите през наше време са десетки хиляди и че този кървав поход и терор продължи с години?

Още неотшумели събитията от кървавата 1923 година с деветоюнския преврат и септемврийското въстание с десетките хиляди жертви и идват тези от 1925-та. Според поверителните донесения на полицейските началници, до 22 април в София са били задържани 2862 души, до 4 май във Варна – 1489, до 5-ти май в Пловдив – 1640.

Пославическата конференция (в Обществото на народите) знае и не може да не знае, че само с една заповед в България са уволнени 1000 учители, че са закрити 4 гимназии, 7 педагогически училища, десетки прогимназии, че 36 журналисти, петима писатели, десетки адвокати, лекари, синдикалисти и обществени дейци са обявени за безследно изчезнали. Близо 500 интелектуалци са погълнати от общите ями само в София. Удушени и разстреляни без съд и присъда. Стотици други очакват да бъдат изправени пред военните съдилища.

За да подчертаем “демократичността” на Борисовия режим ще цитираме едно подобрение на закона за защита на държавата от 3 септември 1941 г.:
Чл.16 г) – строг тъмничен затвор или смърт за разпространителите на хвърчащи листове, писма, афиши и други знаци по стените или устна пропаганда.
Чл.16 д) – инкриминира деянията на онези, които слушат тайно забранени чужди радиостанции – те ще бъдат наказвани с не по-малко от 5 години затвор или глоба до 500 хиляди лева. Притежател на радиоапарат, който дава възможност на други лица да слушат забранени радиопредавания, се наказва с не по-малко от 10 години затвор и глоба до 500 хиляди лева.
Чл.16 з) – заплашва със смърт тези, които говорят против държавното управление и държавната политика или тълкуват факти и обстоятелства, вредни за народното спокойствие.

След нахлуването на германските войски в Съветският съюз в страната ни се появи съпротивително движение. В продължение на 2-3 години бяха избити хиляди партизани, нелегални, ятаци и много невинни граждани. Бяха рязани глави, трупове излагани по площадите за назидание. Бяха подпалвани хиляди къщи и селскостопански постройки. А възнаграждението за убит нелегален достигна 50 хиляди лева.

За бабаитлъка и неблагоразумието на властите да обяват война на САЩ и Великобритания, въпреки че нямахме никакъв допир с тях, страната беше бомбардирана от стотици бомбардировачи към края на 1943 и началото на 1944 година. Бяха разрушени само в столицата над 2000 обществени и жилищни сгради и отнет животът на 1828 души.

Завършващият етап на войната, този път срещу германските ни съюзници, ни струва пролятата кръв на 34 548 души убити и ранени. Тази война е погълнала 160 милиарда лева, почти целия годишен национален доход на страната.

И след всичко споменато: загуби на територия, стотици хиляди жертви, продадени народни интереси, без да слагаме понесените страдания от населението в продължение на години, да се говори и да се умува дали е юридически или политически въпросът за „царските имоти” е истинска идиотщина.

Просто всичко трябва да се конфискува в полза на държавата, а монархът да напусне страната! •

страницата подготви Г. Божилов

7 коментара

  • Кристина

    страницата е подробна и съдържа наистина интерестна информация за национални предатели,като Фердинанд.

  • мошенници мръсни – германски Кобурги. Всичко плащат с парите на народа и трупат лични богатства!!!
    Пример: През 1966 г. Националният Военноисторически музей става притежател на най-ценния експонат от бившето движимо монархическо наследство – златният фелдмаршалски жезъл на цар Борис III, изработен във връзка с планираната, но не чествана (поради неговата смърт) 25-годишнина от царуването му. Официалният жезъл и всекидневният му вариант са изработени в престижната германска фирма “Gebr. Godet & Co” по поръчка на Военното министерство през пролетта и лятото на 1943 г. от 512.80 гр. злато, 146.04 гр. платина и 355 гр. сребро и е украсен с 68 смарагди, 36 рубина, 80 перли и 167 брилянти. За него българската хазна заплаща 148 229 германски марки. Предметът е предаден на музея от Военното министерство, след като е бил съхраняван дълги години в трезорите на Българската народна банка .
    Запомнете парите са от българската хазна и БНБ, а не от личната сметка на МРЪСНИЯТ монарх!

  • Коста Манолов Костов

    Подпоручикът от АВСТРО-УНГАРСКАTА войска Фердинанд Сакскобургготски е таен платен руски шпионинин и поради това българската тричленка, обикаляща по Европа да търси княз, е специално НАСОЧЕНА да се спре на на него от Русия.
    Дори русофобът Стамболов е таен руски агент, купен още на младини със злагни рубли от азиатския департамент.
    Документи за гореизложеното има в тайните руски архиви, а откъслечни сведения са побликувани навремето опромъкват косвени свидетелства.

  • Тъпи комуняги! Това, което Цар Фердинанд и Цар Борис са градели десетки години, вие сринахте за по-малко от година след злокобната дата 09.09.1944г. Това е единствената и истинска национална катастрофа! Цар Фердинанд ни направи независимо и гордо царство, а ви ни направихте шеснайста република на СССР и загробихте независимостта ни за 45 години! Какво съпротивително движиение бе изроди, партизаните/паразитите са неуки, мързеливи простаци, чиято единствена цел е да оберат поредната мандра! Какви рязани глави бе, това да не са вашите ЧК-ейски касапи бе, изроди такива! Да живее свободно и независимо Царство България!!!

  • ВЛАДИМИР АТАНАСОВ-сАНДАНСКИ Н. Вапцаров 37

    Защо дори ФАБ изисква имейл-това не го разбирам! Не е ли достатъчно просто ИЗПРАТИ!

    • Причината е чисто техническа. Ако не ви харесва, въвеждайте някакъв фалшив имейл.

Вашият отговор на Коста Манолов Костов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *