Прощаване с бай Христо
След гимназията се записва в Педагогическото училище в Казанлък, но е учил в него само един час – изгонен е като анархист.
Той е един от най-младите делегати на Конференцията на ФАКБ в Княжево. Тогава, на 10 март 1945 година, е арестуван и задържан може би за първи път. Следват годините на душегубките, болшевишките зандани и концлагери.
След смъртта на Сталин ги пуснаха от Белене, Христо Колев се задомява. Оженва се за съселянката си Радка през 1953 година. През 1955 година им се ражда син – Николай, с който бащата се гордееше и на когото се опитваше да помага. Има снаха и внук – Христо. Обичаше ги и ми говореше за тях с нежност и уважение.
Преди около месец, на 18 март дойдох да го видя. От известно време се беше заседял вкъщи. Обажда ми се: „Ела бе, народ, имаме много работа да вършим!“
Спомнихме си за една нелегална сбирка в неговата къща през 1986 или 1987 година – не можахме да уточним – за възстановителната конференция в Казанлък, когато заявихме, че Федерацията на анархистите е жива, а той беше избран за секретар.
Заради еднаквите имена, Христо Колев от Балван наричахме Големия, а този бай Христо Колев – Малкия. Това беше само заради по-малката му възраст. И двамата бяха Големи – мислещи, работещи и отговорни дейци на движението ни.
Почина на 24 април. Беше и ще бъде наш пример за твърд характер, будна мисъл, неспокойно сърце и пълна отдаденост на семейството и на анархизма. Да бъде жива и свята паметта за теб!
Костадин Зяпков
25.04.2010
Карлово
