Просто казано, що е анархизъм?

печат
anarchy

Борбата за безвластие се води още от онези древни времена в човешката история. Човекът, който е вдигнал ръка да защити другаря си от жертвоприношение, е бил анархист. Човекът, който е питал вожда няма ли да раздели месото по-справедливо, е бил анархист. Анархисти са били и всички тези, които хиляди години са се борили срещу правото на шепата самоизбрали се „управници“ да се разпореждат с труда и живота на хората.

Що е анархия

Безвластниците се борят за общество без власт, наречено анархия. Такова общество съвсем не е хаотично. В едно анархистко общество правото на един човек да управлява останалите е заменено с правото на всеки човек да управлява самостоятелно живота си, доколкото не пречи на останалите. Управленските постове са заменени с ограничена представителност – избират се експерти, които разполагат с ограничени правомощия в дадена област, подлежат на пряк граждански контрол и носят отговорност за неизпълнението на поетите ангажименти пред обществеността. На работното си място или по местоживеене хората управляват общите си дела чрез общи събрания, на които се взема решение или се излъчват няколко експерти, които да решат проблема. Взаимопомощта е заменила експлоатацията като принцип на сътрудничество между хората. Предприятията са собственост на целия народ. Създават се такива продукти и услуги, от които хората изрично са заявили, че се нуждаят, а не такива, от които собствениците очакват да получат печалба. Печалбата, която днес се употребява според прищевките на едно ограничено малцинство, в безвластническото общество се разпределя според желанията всички граждани.

Възможна ли е анархията

Множество такива общества са съществували в далечното и по-близкото минало. Може би най-силният пример за безвластническо общество в новата история са анархистките общности по време на гражданската война в Испания. Милиони хора, организирани чрез общински и федеративни съвети, успяват да построят върху рухналата имперска икономика по-справедлив живот. Земята и индустрията са колективизирани и хората са по-богати и по-свободни отпреди. Тяхната армия три години успява да удържи обединената сила на фашистка Европа, въпреки подмолната дейност на диктаторския режим в Съветския съюз. Това е блестяща демонстрация за силата на едно свободно общество. В наши дни най-известната безвластническа общност е тази на сапатистите в мексиканския щат Чиапас. Без да претендират че са класически анархисти, сапатистите следват основните безвластнически принципи и успяват да съществуват, като поддържат общество на солидарност и равенство в границите на мексиканската държава.

Що е революция

Революция е начинът за постигане на безвластническото общество. Премахването на робството, премахването на монархията, придобиването на всички елементарни човешки права, които днес ползваме наготово, са плод не само на обективни условия, но и на огромни множества хора, които са дали от времето, хляба и кръвта си, за да живеят те и хората след тях по-добре. Революция не е уличният бунт, а възпитанието на хората, че имат нужда от ново, по-добро общество, съзиданието на нови взаимоотношения между хората, на единна народна воля за промяна. Пролятата кръв в една революция тежи на съвестта на тези, които не признават правото на народа да решава сам за живота си.

Що е анархизъм

Делото на анархизма е борба с неправдите и създаване на по-справедливо общество. Безвластниците се стремят да засилят чувството на солидарност между хората, да подкрепят актовете на взаимопомощ, да донесат на подчинените вяра в собствените им сили и в един общ, по-добър свят. Борбата може да бъде с оръжие, с перо, с добра дума и приятелско рамо. Свободата на анархиста е в избора на средства за борба, а не в избора на розови очила. Имало е и още ще има несправедливост, експлоатация и власт. Носолидарността винаги е движила обществото напред, променяла е цели народи, правила ни е по-свободни. Анархизмът е участието в това движение. Другото е суета.

Има ли нужда от анархизма

„Народната власт“ е оправдание за различните шайки бандити да се джавкат за правото да тлъстеят на чужд гръб. Затова не е чудно, че хората лесно се озлобяват един срещу друг и наказват по-слабия – бил той жена, емигрант, циганин или просто различен. За такова общество безвластническите идеи са животворна сила. Когато човек показва с личен пример, че солидарността, самоорганизацията и взаимопомощта не са празни думи, когато е готов да мечтае и да създава един по-добър свят, той е силен. Има сила да обвинява системата, има сила да гради тухла по тухла основите на по-справедливо общество. С повече солидарност и вяра в силите си бихме могли да превърнем обществото от джунгла в градина, в която хората да живеят свободни.

Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *