Протест пред Парламента

печат
Протест пред Парламента
Протест пред Парламента

На 14 януари 2009 година пред парламента се разигра „протестен цирк“, който дава много поводи за размисъл по въпроса имат ли изобщо бъдеще гражданските искания и протести. Равносметката беше около 200 арестувани. Мъж умрял в районното при съмнителни обстоятелства и нагла демонстрация от страна на властта, че няма да допусне граждански протести в България – само синдикални и партийни и то с превърналото се вече във виц ограничение народът да не се събира пред … народното събрание. Сценарият на 14 януари беше съвсем явен. Изглежда целта на сценаристите е да опорочат протестиращите в очите на хората и да превърнат протестите в привилегия на платените синдикати и „опозиционни“ лидери-клакьори. А срещу неплатените граждани ще бъдат вадени аргументите за „насилието по протестите“, „сигналите за бомби“ и „спокойствието на гражданите“. За този план говорят и готвените промени в закона за „Митингите и събранията“.

Предиисторията: от студентски протест към „национален“

Убийството на студента Стоян Балтов беше кулминацията на тлеещите проблеми в Студентски град. Студентските организации „Призив“ и СРОКСОС организират веднага протестни демонстрации, поставяйки въпроси за случващото се в Студентски град – убийства, побоища, хазарт, реституция, неконтролируеми строежи, замърсяване, заведения, плащащи съмнително ниски наеми и не отговарящи на изискванията.

Проведеното протестно шествие на 19 декември е с ясни и конкретни студентски искания. В седмиците след това обаче, в стремежа си за масовост, едни от организаторите – СРОКСОС – под влиянието на изведнъж започналите да изразяват гражданските си позиции извън стадионите футболни агитки преминаха от конкретни искания към липса на такива и всичко мина под мотото „Оставка“.

Тук се видя първата пробойна на т. нар. студентски протест – липсата на ясни искания и по този начин туширане на част от напрежението сред студентите, чиято по-голяма част продължават да живеят в апатия за случващото се около тях. Футболните агитки, чийто състав досега се бореше само помежду си, изведнъж като по чудо се явиха и на фронтовата линия в борбата за справедливост.

Исканията за оставка не решиха проблемите в Студентски град. Единственото, което се постигна, е да излезе наяве, че въпросната дискотека Амнезия плащала 200 лева наем на месец, за колкото не можеш да наемеш килер в София, което е признак за корупцията, ширеща се в сделките и договорите с общински имоти.

Въпреки случващото се и илюзиите на СРОКСОС, че тук могат да се повторят събитията от Гърция, в края на декември се решава протестите – макар и набрали скорост – да престанат и да се отложат за след празниците, като от студентски се превърнат в национални. Явно в България, обратно на логиката и практиката, за да се протестира човек, първо трябва 10 дена да яде и пие.

Подготовката на спектакъла

Другият организатор на студентските протести – „Призив“ – далновидно се разграничи от опита протестите да се обезличат и да се превърнат в национални без ясни искания. Техните съорганизатори от СРОКСОС постоянно бяха предупреждавани за евентуални вандалщини и изстъпления от страна на футболни хулигани и крайни националисти.

На 5 януари, понеделник, на извънредна среща на студентско-ученическата организация „Призив“ се появяват представители на СРОКСОС и представители на футболните агитки, които заявяват, че на същото място, по същото време и те имат среща относно организирането на протеста на 14 януари.

На 12 януари по телевизия BBT в предаването на крайния националист Боян Станков – Расате, представител на СРОКСОС заявява, че среща с футболните агитки не е имало.

В същото предаване Боян Станков изключително „прозорливо“ пита защо футболните агитки не бъдат използвани като охрана на протеста срещу вандалски изстъпления. Посред предаването започва да звучи „Хорст Весел“ – прочутият химн на националсоциалистическата партия на Хитлер – и се оказва, че така звъни телефонът на водещия.

На 10 януари в „Сеизмограф“ по bTV Борислав Сандов от СРОКСОС заявява, че хората от футболните агитки са добре дошли, стига да дойдат като граждани. Борислав Сандов казва, че един от клиповете за протеста е правен от футболен фен и това е клипът с крайната националистическа реторика.

В броя на „Новинар“ от 13 януари Боян Станков се представя за съорганизатор на протеста. От СРОКСОС не отричат, както и това, че е имало среща между тях и крайния националист и лидер на политическото движение „Гвардия“.

През същите дни в училищата и кварталите тече усилена подготовка. Яки момчета, занимаващи се предимно с продажба на дрога и свързани с хулиганските прояви по стадионите, предлагат пари на всеки, който се включи в протеста и се сбие с полицията. Предлагат се пари и на представители на анархистите да се включат в протеста, като фашизираните хулигани мислят да прехвърлят върху анархистите вината за разгрома на протеста след подготвените ексцеси.

Всичко това накара Федерацията на анархистите в България да декларира публично два дни преди 14 януари, че няма нищо общо с подготовката и провеждането на протеста и да предупреди за подготвяната провокация.

Хроника на една постановка

На 14 януари в 10:00 от зала „Христо Ботев“ към парламента тръгват десетина студенти, двайсетина футболни хулигани с бръснати глави и дежурният Боян Станков – Расате.

Към 10:40 на площада пред Народното събрание народът вече започва да се събира, а маскираните футболни хулигани пият бира и започват да мятат снежни топки и да заемат предните места по загражденията. На площада има земеделци, студенти, еколози, фашизирани лумпени, хора с лепенки на ДСБ, човек с плакат на „Българска национално-радикална партия“ (нали уж нямаше да има партийна пропаганда) и доста обикновени хора.

Малко след 11:00 фашизираните лумпени започват да къртят загражденията и да замерят с тях полицаи и журналисти, започват да мятат самоделни бомбички, пиратки, факли и бутилки. В продължение на един час полицията вяло ги потупва с палките, но не взима никакви мерки да ги прибере или дори само да ги отцепи.

Самите метални заграждения бяха поставени – противно на правилата за такава ситуация – с основата към протестиращите и незавързани едно за друго – нещо, което се е спазвало стриктно при други много по-незначителни поводи.

Независимо от всички сигнали и заплахи, на 14 януари няма контролни пунктове за проверка. За сметка на това, на 15 януари, когато изобщо не се очакват ексцеси, това е основният тормоз срещу осмелилите се да дойдат за втори път нормални хора и то при засилените мерки за сигурност.

От мегафоните не се чуват почти никакви искания, но усилено се говори за национално обединение, оставки и безумни лозунги от рода на „един народ, една нация“, докато през това време, членове на същата тази „нация“ се бият с железни прътове с полицията и излагат на опасност мирните хора от същата тази „нация“.

По обяд, по заповед „отгоре“ полицията настъпва и разчиства с палки и щитове целия площад. В цялата суматоха полицията смазва от бой и обикновени граждани, приклещени между куките и стълбите пред Коня.

Вместо да арестува всички платени провокатори, полицията изпотрошава мегафоните и озвучаването. Нареждането за атаката идва уж заради сигнал за бомба пред парламента, дошъл от администратор на уебсайт още в 9:30!

Кой е този администратор и кой е този уебсайт все още не е ясно и няма и да стане ясно. Представители на полицията заявяват, че още преди началото на протеста, арестували неонацисти със самоделни бомбички, прашки, нашивки със свастики.

След края на протеста пред Народното събрание, група хора се отправя към Орлов мост и го блокира. Отново футболните хулигани са тези, които мятат камъни и прътове по полицията като провокация, които пукат гуми на автобуси и изваждат хора насила от градския транспорт и маршрутките. Полицията отново използва сила, но отново срещу всички протестиращи, като обикновени хора са арестувани, докато от разбитите им глави тече кръв.

Медиите съобщават, че организираната провокация на протеста е свързана с хора, близки до убития през 2005 година наркобос Антон Милтенов – Клюна. Двама души от агитката на Левски разказват пред камера, че са били вербувани още преди няколко дни, за да вандалстват на протеста. Пред БНР единият от тях заявява, че вербувалите ги са хора на Мирослав Пелтеков, свързан с един от най-големите клубове на привържениците на Левски.

Без да е ясно дали набедените лица наистина са виновни, източникът на проблемите е ясен. Става въпрос за добре познати, многократно регистрирани от полицията фракции, които дори не крият в Интернет какво са решили да правят, седмици преди 14 януари. Точно те имат богат опит за това как да се конфронтират с полицията, без да пострадат, за разлика от случайните протестиращи граждани. Липсата на реакция от страна на МВР е показателна. Тези им похвати са част от старата школа на ДС, която никога не е била изоставяна през годините от 1989 г. до днес.

„Намирането“ на професионално направени бомби в непълнолетен и странното съобщение за готвен взрив също подсказва, че с протеста са се заели и „отговорни фактори“, чиято цел е тоталното му манипулиране и евентуално разчистване на политически сметки и опоненти от управляващата шайка.

Всичко, случило се на 14 януари, беше една добре дирижирана постановка на лобита в политико-икономическата власт и държава, в която едни платени биячи (фашизираните футболни лумпени) се посбиха ефектно пред медията с други платени биячи (полицията), за да уплашат обикновените хора и да осигурят още малко спокойствие на властта. Целите на безредиците и дивидентите от тях могат да се анализират дълго, но проста равносметка за това кой спечели и кой изгуби от тях дава ясна представа какви могат да бъдат те.

Какво стана със закона за горите, срещу който протестираха еколозите? След поръчковите провокации никой май не разбра дали го приеха, или не, а и никой вече не се интересуваше. Може би това беше и една от целите.

Стремежът на организаторите на студентите не беше твърдо отстояване на конкретни искания, а масовост, независимо какви хора ще присъстват. Затова и студентите там бяха малко – именно заради опасността от провокации от фашизирани хулигани. Това се обърна срещу самите организатори и после всички си избърсаха задниците с тях – нещото, за което бяха нужни и толерирани.

15 януари – апатично затишие

Около 1000 души, много повече полиция, съвсем малко от вчерашните провокатори, представители на партии, както и общински съветници, продавачи на гевреци и национални знамена по 5 лева.

Това е равносметката от протеста на 15 януари. В началото на митинга Румен Захариев от СРОКСОС взима мегафона и заявява, че до предишния ден са имали примерно 19 искания, но от този имат само едно: „Оставка“. Какво стана със студентските искания? Ами със исканията на еколозите? Искаме оставка, идват избори, ново правителство, но кой гарантира, че то ще обърне внимание на утеклите в калабалъка студентски, екологични искания и тези на млекопроизводителите?

Сред хората се разпространява лист с 11 искания, като някои от тях са меко казано абсурдни: „Да се увеличи броят на мобилните полицейски патрули в студентски град“. „Да се изселят незаконно пребиваващите роми от Студентски град; мобилните полицейски патрули да следят гражданите от ромски произход да не закачат минувачите; да се забрани миенето на стъкла на автомобили без писмено разрешение от Бойко Борисов.“

На 14 януари именно тази полиция и същият този Миков, с когото се надпреварваха да се ръкуват, преби от бой всички на протеста. А на другия ден искаме още полицаи, много полицаи, навсякъде полицаи, които могат да следят ромите да не закачат минувачите, но ако ги закача някой нером, няма проблеми.

Кой подмени исканията на студентите?

В един момент протестът беше превзет от електорат на СДС, ДСБ и ГЕРБ и малко на брой футболни хулигани. Студенти почти нямаше, а еколозите бяха изтикани в ъгъла, без да им се чуе гласът, но те бяха единствените адекватни, които искаха да окажат натиск върху властта (независимо коя е тя) и имаха конкретни искания. Защо представители на партии, политици, че дори и общински съветници бяха допуснати на един граждански протест?

16 януари – краят на пиесата

Под 500 души, полиция, партиен електорат, политици, същите футболни хулигани, които към края на протеста ставаха повече и повече, Боян Станков – Расате и за капак някакъв поп с огромен кръст на гърдите – точно като за опело.

Протестът се превърна в поредното фиаско. Обикновените хора бяха още по-малко за сметка на партийния електорат и футболните хулигани, които отново бяха допуснати, въпреки че на 14 януари именно те започнаха провокациите. От цялата ситуация се възползваха всякакви партийни вождове и глашатаи.

Иван Сотиров от СДС заяви, че опозицията трябвало и щяла да организира следващите протести, по други слухове Ивайло Стоименов искал в следващите дни партия „Зелените“ да оглави протестите, Боян Расате от БНС/Гвардия също ще организира разни работи. Бойната задача е изпълнена – на поискалите да бъдат граждани поданици на държавната олигархия беше набито здраво в главите, че ако искат да протестират, ще вървят след партийните вождове, а не срещу тях.

Накрая всичко мина в хора и възрожденски песни и отшумя като тъпа вечеринка.

Гърция, декември 2008 <-> България, януари 2009: открийте разликите

Във форумите на футболните агитки се изписаха тонове мнения, че искат да правят „като в Гърция“, а много от корпоративните медии сигурно ще изпишат десетки статии, сравняващи събитията. Да сравняват колкото щат – мухата може да има хобот, но това не я прави слон.

В Гърция протестираха, окупираха университети и се защитаваха от полицията прогресивни леви движения с конкретни социални цели: край на полицейските репресии и убийства, край с кризите, социалните несправедливости и всички лъжи за „представителната демокрация“, „свободния пазар“, „пазарната икономика“ и капитализма. У нас протестът беше узурпиран от футболни лумпени с крайно десни, расистки и неонацистки възгледи, водени единствено от желанието за меле (а и нечии икономически интереси), без никаква политическа позиция.

Докато тук хулиганите чупеха каквото им падне и изпотрошиха витрините на няколко малки магазинчета, в Гърция анархистите атакуваха единствено символи на системата: банки, полицейски управления, партийни централи, без да излагат на опасност живота на другите.

Докато тук расисти и неонацисти провалиха протест на прогресивни млади хора с агресивното си поведение, в Гърция прогресивни млади хора дадоха отпор на агресията на държавата срещу справедливите искания за промяна на системата.

Има обаче и една прилика: държавата и тук, и при южните ни съседи използва крайнодесни хулигани срещу недоволните и прогресивно мислещите.

СМ

Индимедия България

Остави коментар

  • Показаха на народа как да не стачкува и изманипулираха всичко..Жалко за България, младите трябва да се събудят и да почерпят от мъдростта на поколенията и да вземат нещата в свои ръце…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *