Протестантската реформация тъдява

печат

Медиите от седмици ни забиват мозъците с амбициите на част от политическата класа да проведат „реформи“. Както и с упорството на другата част „реформи“ да няма. Показват ни протести на „будни граждани“ в подкрепа на едното и на другото. Не само ни фокусират вниманието върху междупартийните интриги, ходове и контраходове, заявления и реплики, анализи и противоанализи, но и държат да ни накарат да вземем страна в тази „епична битка“ на лъжци и лицемери за „нашето“, народно добро. Те горе „знаят“ какво е добро за нас, разбира се.

Всички останали новини проблясват като чудо за три дни, и то само ако носят привкуса на сензация, която да загрее интереса на публиката, което пък обичат рекламодателите. След това потъват в полузабрава, дори когато представляват симптоми на ИСТИНСКИТЕ проблеми, смазващи обществото. Но какво тук значат някакви си ПРОБЛЕМИ, ако за тях не говорят лобистите на едрите мутри, пардон, бизнес!

Лобистите, тоест всички политици без изключение, говорят заклинания за своите „реформи“. Когато няма друга украса, нормално е човек да се закичи със скромност, но в случая не би. Валят помпозни определения за прословутите „реформи“ – незабавни, жизнено важни, исторически, съдбоносни… Гаче без тях ще настъпи Апокалипсис!

Обяснението какво печели данъчно задълженият електорат от РЕФОРМИТЕ е толкова плитко, общо и скрито в купища празни приказки, че и у най-доверчивите би трябвало да предизвика леко подозрение, че му сервират зелен хайвер.

Масовката, призована да демонстрира „народна подкрепа“, т. нар. Протестна мрежа, също се затруднява със същината на съдебната например реформа. Щото здравната е ясна – зад гръмките фрази и на моменти сполучливо изиграна загриженост лъсна, че тази конкретна реформа цели ни повече, ни по-малко изтупване на джобовете на всички нещастници, станали за беля пациенти. Естествено, тези с тънките джобове буквално ще мрат. Другата цел е приватизацията на болниците – уж държавните били много, но за частните няма лимит.

Та какво е важното в съдебната? Представители на Протестна мрежа кашлят, пият вода и с авторитетен глас казват на телевизионните камери, че става дума за „много тежка и сложна материя“… не е за простия мат’рял, накратко казано. Активистите от Протестните, както и специалистите, и „правилните“ политици, реформаторите, те знаят, те разбират.

Наистина е така – тежка и сложна, но освен това и напълно излишна. Тя е ненужна на обикновения човек. С реформа или без, положението му няма да се промени, колкото и да я мисли, даже в нужника. Зарежете гюрултията, как „пречистената съдебна система ще пречисти останалите институции на държавата“. Съдиите не съдят според някакви божествени прозрения за абсолютната справедливост, те действат съгласно написаните закони. Добре, а КОЙ пише законите? Извод – няма да има чистка на „лошите“. А ако има, ще е политическа разправа с конкурентната банда както в Румъния, няма значение, че се представя като борба с корупцията. Корупцията е непобедима, докато има държава и пазарни отношения, те самите са корупцията.

Следователно, напълно е излишно да следим кой какво казал, пък как се отметнал, пък какво отговорил, с кого пил кафе или цианкалий. Аранжираната истерия струва по-малко от най-калпавия сапунен сериал, в сапунката поне има положителни герои, това е разликата.

Ама промени в КОНСТИТУЦИЯТА! Без тях просто не може! Без промени, плод на сложни договорки на партийните лидерски тайфи, въздухът ще свърши, водата ще се вгорчи, глобалното затопляне ще ни изпържи!

Глупости, естествено. От цялата тази конституция известна ценност представляват последното изречение от член Първи алинея Втора и цялата алинея Трета. Всичко останало е излишно, даже и вредно. Вникване в дълбините на интригите по върховете не е нужно, колкото и да го набиват в главите на електората като реклама за средство против изпотяване. Достатъчно е да помним онова, което не поощряват за припомняне дори на Втори юни, а именно – словата на Ботев за това, че всяко правителство е заговор против човешката свобода.

Истерията по темата „реформи“ е за да не сещаме какво да правим с РЕАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ на България. Проблеми, типични за доста страни и народи по света.

Проблем е застаряването на населението.

Проблем е безработицата, липсата на материално производство на нужни неща у нас.

Проблем е все по-жестокото социално неравенство.

Проблем е масовото затъпяване, придружено с все повече агресивност, все по-чести изцепки на насилие като „ценностна система“.

Проблем е самата бюрократична машина, „качеството“ на „услугите“ ѝ.

Това са важните неща. Те искат решение. Но не решено някъде пак отгоре, защото отново ще е само нов възел в плетеницата вече съществуващи проблеми. Решено от нас, гражданите, в режим на безкомпромисна пряка демокрация и солидарна икономика.

Докато рекламираните реформи са имитация на необходимата промяна. А и със сигурност накрая ще ни поднесат имитация на имитацията. Както винаги. •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *