[ПРОТЕСТИ] Шум или нещо повече?

печат

На 7 октомври в София се проведе се екологичен протест под надслов „ШУМ за природата”. След месеци затишие след голямата вълна протести от миналата година отново около 1000 души протестираха по централните улици в столицата срещу наглото печалбарско разрушаване на природата в цяла България с – Рила, Пирин, Иракли, Странджа, Кара дере и още много много други случаи на незаконно строителство с мълчаливата (но добре финансово заплатена) подкрепа на министерства и други институции. Участие в шествието взеха най-различни НПО-та, коалиции за защита на природата, анархисти и много други хора.

Шумът утихна, шествието свърши. Обаче хората, които не бяхме там предимно за купона, още се питаме какво се промени. Както каза Тинчето: „Не вярвам, че са нужни протести и вдигане на шум, за да покажем на тези “горе”, които управляват, че природата на България загива. Защото това е добре известно. Просто си правят оглушки, не са нито слепи, нито глухи. Не им пука – или по-лошото: имат изгода това да е така. Никой протест не би трогнал дрънчащ от парички джоб.” Мисля, че няма нужда от повече обяснения. По начало е спорно доколко е протест нещо, което някои участници се боят да окачествят като такова, а предпочитат по-невзрачната дума „шествие”.

Шествието беше супер, духът беше младежки, привличахме вниманието и хората по улиците ни се радваха. Самоорганизацията също беше на ниво, имаше много плакати, шум, цял самба оркестър, танци и лозунги. Най-забележителното беше дълъг-дълъг транспарант, на който беше изписан чл. 15 от конституцията, който уж трябва да гарантира опазването на околната среда. Хората бяха ентусиазирани, викаха и танцуваха, полицията се стараеше да не им прави проблеми.

Обаче това далеч не беше достатъчно, за да промени нещо. На двамата официални организатори, които вървяха отпред с мегафон и се опитваха да подхванат по-политизирани лозунги, никой не обръщаше внимание. Чуваха се предимно викове от рода на „Природа – не бетон” и „Рила ни е мила”. Беглите опити за блокиране на движението извън разрешеното от полицията не намериха привърженици – никой не ги очакваше и никой не се интересуваше от тях. Хората си направиха купона и се прибраха у дома. Политиците си изпиха коктейла и си го преместиха от едната ръка в другата.

Все пак не мисля, че няма полза от подобни шествия. В нашето общество, което не помни друго освен дирижирани представления, подобни прояви изграждат чувство за достойнство и солидарност у хората. Ако гледаме в переспектива десет или двадесет години, каузата и прекият ефект върху нея не е от такова значение. Наистина протестират малка част от хората – те имат време, ресурси и преди всичко познати на купона. Но ехото на протестите достига до по-голямата част от обществото ни. И хората виждат, че всеки има право да излезе и да каже какво иска, без да има някой политик да го предвожда. Дори мога смело да твърдя, че сред младежите е модерно да си част от това движение.

Слабата страна на движението според мен е, че не вижда алтернатива. Поставя искания, но няма виждане какво ще направи, ако не бъдат изпълнени. Шумът „за природата” е като шум „срещу дъжда” – и с него, и без него дъждът си вали, когато реши. Мимолетните успехи след първите неразрешени протести бяха следствие от това, че не се знаеше колко хора ще бъдат на улицата следващия път и какво ще направят. След като потенциалната заплаха за акции срещу управляващите отпадна, прекият ефект върху тях остана нулев. А заплаха няма как да има, след като участниците не виждат свят, който да умее да пази по-добре природата си. Ролята на тези, които виждаме такъв свят, е да им го покажем. Докато не успеем, протестите ще си останат купони, а и природата, и хората ще пъшкат под онези с парите.

Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *