Против реставрацията на задължителното гласуване

Изборите легитимират кражбите и престъпленията извършвани от властниците. Известно е, че между тях има споразумение за съдебен имунитет при промяна на правителството.

През последните месеци, разноцветна клика от политически активисти и проститутки, депутати, журналисти и актьори подема медийна кампания за реставрация на задължителното гласуване в България. Създават се инициативни групи и граждански комитети, а в последните дни официално се обявява, че ще се събира подписка за референдум по този въпрос. Можем да се досетим, че зад тези инициативи стоят вездесъщите медийно-олигархични кръгове, политически партии, коалиции и блокове, които целят чрез манипулации и открити лъжи да внушат на общественото мнение, че връщането на принудителния вот е „панацея“ за куцащата демокрация у нас. Нека припомним, че през изминалите десетилетия управниците от всички цветове предлагаха различни „панацеи“: „светло комунистическо бъдеще“, „плавен и мирен преход към демокрация“, „ шокова терапия“, валутен борд, приватизация, реституция, „оздравяване на икономиката“, 800 дена, членство в НАТО и ЕС, еврофинансиране и т. н, и т. н. Нито едно от тези „лекарства“ не заработи в полза на обществото, а само в интерес на организираната от държавата престъпност.

Задължителното гласуване (подобно на задължителната военна служба) е принуда, наложена чрез закон от държавата над нейните поданици (граждани). Всяка една принуда е съпроводена със санкции (глоби, наказания, затвор). Подобна принуда е присъща на тоталитарните идеологии и държави. В НРБ гласуват 99,99 % от задължените да покажат верноподаничеството си към партията-майка.

В мнозина (демократични или не) държави е съществувало задължително гласуване до края на 60-те или средата на 70-те години на ХХ век. В страните от бившия Варшавски пакт този инструмент на властта е премахнат веднага след падането на режимите на комунистическите партии. Една от първите промени след 10.ХI.1989 г. е именно премахване на тази принуда, тъй-като се счита за несправедливост нарушаваща правата на човека. В началото на прехода от тоталитаризъм към парламентарна демокрация управляващите разбират, че подобно задължение е недемократично и сравнимо с чл. 1 от Конституцията на Народна република България, за водещата роля на Партията (с главно П).

Разбира се, има изключения на държави с принудителен вот. Една от тях е Кралство Белгия, задължителното гласуване е наложено от социалистите през 1949 г. (ако не греша). Наказанията за негласувалите белгийци са от 150 евро глоба до … загуба на всички граждански права, вкл. правото на работа, здравеопазване, пенсия и т. н. От 2004 г. съм белгийски гражданин и не съм участвал в задължителното гласуване, както не участвам и в изборите в България. Негласуването ми не е резултат на мързел или незаинтересованост, а напълно съзнателно.

Ще изложа своите аргументи защо съм против задължителното гласуване на избори и защо не гласувам…

Гласувах веднъж в живота си, на 10.06.1990 г., на първите демократично-манипулирани избори у нас. Два дена по-късно съжалявах, тъй-като хората за които гласувах (Ж. Желев, П. Берон, П. Симеонов…) викнаха народната милиция да разпръсне блокадата на ул. ‚Раковска“, която бяхме барикадирали с приятели, протестирайки срещу тази изборна манипулация.

Бих искал да дам кратко обяснение относно същността на държавната политическа система (било в тоталитарна България, демократична Белгия и т. н.). Бях свидетел на разпадането на „реалния социализъм“, преживях годините на „прехода“, живях близо 12 г. на „запад“, в момента изкарвам хляба си в държава, „пълноправен член“ на Европейския съюз. Без да изключим очевидните разлики между „изтока“ и „запада“, събирайки жизнен опит и тук и там, установих, че същността на системата е една и съща. Наглостта на управляващите, тяхната безскрупулност, тоталната корупция, обхванали държавите, са идентични. Неслучайно родните ни политици се научиха да „усвояват“ еврофондовете от „западните“ си колеги…

Както ни е известно, тези политици биват избирани по време на избори: президентски, парламентарни, провинциални, общински и т. н. По време на предизборните кампании обучени (и не до там) политически мародери мамят чрез обещанията си масите. След като се настанят в удобните кресла, от тези обещания не остава и помен. (Може би нагледен пример е предизборната кампания от 2013 г. Една от основните пропагандни точки на БСП беше АЕЦ Белене. Откакто БСП е на власт, тази тема не съществува… (Лично аз съм противник и на ядрената енергетика!).

Самите избори по същество не променят нищо, а само някои от играчите на политическата сцена сменят креслата. Всеизвестен е фактът, че съществуващите в момента политически партии в Европа (вкл. РБ) нямат идеологически разлики (с изключение на крайните нацистки или сталинистки формации). Отново ще дам пример с Белгия – в момента разликите в партийните програми между партиите на фламандските зелени и националисти са нищожни. Подобно е положението и в България. Лично аз не намирам почти никакви идеологически или принципни разлики в програмите на БСП, ГЕРБ, ДПС или Реформаторски (наричам го Реаниматорски) блок. Всички са idem…

Изборите легитимират кражбите и престъпленията извършвани от властниците. Известно е, че между тях има споразумение за съдебен имунитет при промяна на правителството.

Неслучайно един от лозунгите на протестиращите от изминалата година беше: Ако изборите можеха да променят нещо – щяха да ги забранят. Именно изборите в съществуващата парламентарно-представителна система по абсолютно никакъв начин не променят битието на масите, а напротив.

Избраните управници имат имунитет и привилегии, те са недосегаеми (и лапат кюфтета по 40 ст. в депутатския стол).

Не на последно място, не гласувам от чисто морални съображения. За мен гласуването е съучастие в миналите, настоящите и бъдещите престъпления на „богоизбраните“. Техните престъпления са безбройни и когато говорим за нашата Родина, могат да бъдат обобщени с една дума: геноцид. Абсолютно съм убеден, че чист и неопетнен политик все още не се е родил, а и няма да се роди никога, тъй като системата не допуска морал в политиката.

Със сигурност мога да изложа и още половин дузина аргументи защо не гласувам, а и няма да гласувам на изборите (ако щат да ме вкарат в пандиза или да ме набият на кол).

Защо съм против задължителното гласуване?

Като обясних по-горе, не гласувам на никакви избори – напълно съзнателно и по убеждение. Гласуването за мен е престъпление.

   • Задължителното гласуване е инструмент на предимно тоталитарни идеологии (и Мая Манолова).

   • Задължителното гласуване ще бъде придружено с репресии и наказания над негласувалите.

   • Задължителното гласуване нарушава моето демократично право на избор дали да участвам в избори.

   • Няма да промени същността на управляващите в частност и цялата система като цяло.

   • Задължителното гласуване е в интерес на (печелившите) политически партии – за всеки глас получават субсидия.

   • Същото се отнася и за олигарсите, банкерите, „честните“ бизнесмени, мултинационалните и др. компании, свързани с властта и партиите.

   • Искането за задължително гласуване е чист популизъм, зад който стои политическата върхушка в т. ч. Реаниматорския блок, целящи чрез принудителен вот да увековечат агонията на народа.

   • Задължението не е право, както и правото не може да се превърне в задължение. Странно е как в България искрени привърженици на демокрацията и гражданското общество се опитват да наложат един тоталитарен инструмент на управление?

   • Задължителното гласуване е отменено в повечето държави през последните десетилетия. В Белгия от години има дебат за отмяна на задължителното гласуване, а съдилищата масово касират административните наказания, наложени над негласувалите. (Белгийските социалисти и фламандските нацисти са най-активни в борбата за запазване на задължителното гласуване).

   • Моят избор е да не гласувам, аз съм привърженик на съзнателния бойкот на изборите. Страхът на държавата, политическата върхушка и олигархично-мутренската класа е именно този бойкот.

   • Алтернативата, която застъпвам, е пряка демокрация, при която членове на една общност взимат решенията на базата на консенсус в интерес на тази общност. Избраните „представители“ могат да бъдат отзовани във всеки един момент. Структурата на функциониране на такива общности е хоризонтална. Управляващ орган е Общото събрание на цялата общност.

Реставрацията на задължителното гласуване е крачка към реставрация на диктатурата. Ти, читателю на тези редове, ще решиш чия страна да вземеш – на свободата или тиранията? •

Любен Ханджиев

София

Белeжка на автора:

На 13.02 изпратих сходен текст до Фейсбук групата Национален референдум за изборна реформа. По-късно бях премахнат от групата, а един от инициаторите ѝ (известен актьор и искрен демократ) призова съмишлениците си просто да ме трият след като ме заплаши със съд от името на актьорската гилдия. По такива действия можем да оценим реалната демокрация у нас, а за домораслите демократи сталинските прийоми са начин да затворят устите и мозъците на другомислещите.
Приканвам журналистическата, депутатската, проститутската и прочие гилдии на обидените също да ми изпратят призовки за съд. Няма да си наемам адвокат…
print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *