Пряката демокрация като извращение

печат

Сама по себе си пряката демокрация не е извращение – апологетите на съществуващата система полагат огромни усилия – и получават щедро възнаграждение за това! – да извратят самото понятие „пряка демокрация“.

Пряката демокрация се е родила след дълги борби, сваляне на поредното царче в Древна Гърция, заместването на „лошия“ управник с „добър“, който бързо и съвсем закономерно се превръщал в „лош“. Накрая гърците стигат до идеята, че власт не бива да се дава никому, а единствено на народа, чрез пряко волеизявление, чрез колективно приемани решения без овластени посредници, каквато е представителната демокрация, толкова възхвалявана днес.

Достатъчно е към тази практика на самоуправление да добавим и самоуправление в икономиката, общо производство и солидарно разпределение на произведеното, липса на дискриминация, каквато е имало в Елада спрямо жените и робите, и ще получим един достатъчно справедлив обществен строй с възможности за самоусъвършенстване. Днес бледо негово подобие са страни като Швейцария и Исландия. Бледо, защото икономиката там е йерархична, запазена е възможността на групировки на богаташи да влияят върху общонародните решения чрез подкупи, икономическа принуда, натиск чрез институции.

Пряката демокрация според пропагандата на апологетите на държавността обаче е само практика правителството да назначава референдуми. После да тълкува резултатите както му изнася. Населението не може само да инициира нищо.

Това е извращение. Централизираната власт, която периодически получава „легитимност“ на избори, добавя още „избори“ – задава важни според нея въпроси на населението и така оправдава своите по-нататъшни действия, които са изгодни повече на правителството, отколкото на гражданите.

Истинската пряка демокрация обаче не работи по този начин.

Истинската пряка демокрация е когато едни градски квартал на общо събрание или в интернет форум поставя на дневен ред текущите си проблеми, набелязва задачи, приема решения, след което ги изпълнява, без да налага своите решения на съседния квартал или селище. Там, където съседните общности имат общи проблеми, се образува общ съвет как тези проблеми да бъдат преодолени. Пряката демокрация работи федеративно и чрез съгласие, по пътя на доброволното договаряне. Тя излъчва изпълнителни органи, но не всесилни и всекомпетентни, а само да се справят с конкретно поставена им задача. Тя обединява гражданите в сдружения, които да предложат и осъществят нужните мерки за подобряването на живота си. Например да осигурят достъпна, качествена и бърза медицинска помощ. Да организират общо и професионално образование за всички желаещи, което да засили производствените мощности. Да постигнат споразумение откъде да мине шосе, какво да засеят по нивите. Да решат къде ще има детска площадка, колко да бъде висок новопостроен жилищен блок, така че всички да са доволни, колко шумна да е кварталната дискотека. Колко средства да отделят в помощ на закъсала община, да определят, ако е нужно, възнаграждение на пряко избрани администратори на някакъв по-мащабен проект.

Всичко друго, украсено с табелка „пряка демокрация“, е лъжа и извращение, гавра със здравия смисъл.

Нека не се връзваме на заклинания от рода на „истината е по средата“. Между две купчини говна и с най прецизни измервания не може се намери злато, а само смрад. Истината не е между концепциите за държава като сегашната и държава с назначавани отгоре референдуми. Истината е в употребата на двете купчини по предназначение – като тор. •

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *