Пряката демокрация

печат

Изборите са като получаване на абонамент за гигантско плюскане на общественото богатство, постоянно създавано с труда на обикновените хора, даже в страна като нашата, със съсипана индустрия и върнато назад във времето селско стопанство.
Апетитни са изборите за парламент – за място в кухнята на властта, където желанията на богаташите се превръщат в напълно законни позволения за ограбване на бедните, така че богатите да богатеят още повече, при това, без да се пръснат като сътворените от тях различни измамнически балони.
Но и местните избори предизвикват отделяне на лакоми лиги – партийните централи печелят позиции за непосредствен контрол над пазари и ресурси, остатъци инфраструктура, предприятия и всевъзможни помпи на средства – от банки до нощни заведения, „проекти“ за смучене на субсидии и изобщо всяка дейност, която трупа пари. Държавата си иска своето, покровителстваният от нея местен бизнес – учтивото наименование на провинциалните мутри – своето.
Медиите току пропищяват за жертвите на телефонни измами, кахърят се колко може да са глупави и плашливи излъганите, за да се хващат отново и отново на старите номера. Лесно е подиграването със сенилни бабички. Трудно се намира оправдание за удивителната глупост на цялото активно население на България, задето участва ли участва в измамата ИЗБОРИ с предсказуем резултат – отново и отново, с постоянството на зациклила машина. Сякаш българският избирател очаква този път, на тези избори да се случи чудо небивало, вместо обичайното пиене на студена вода – ако не се е случила авария с водопровода.
Представителната система е мошеничество, което вече не се и крие. Всички що-годе вменяеми българи са убедени, че олигархичната класа, събрала най-лошата част от народа, лъже на всяка крачка. Че на бизнес групировките, лицата от партийните им обръчи, чиновническия апарат и близкия им кръг лакеи – на тия не бива да се вярва. Но им вярват, щом ходят пред урните да препотвърдят съгласието си системата да се обнови, да съществува и занапред. Вярват им, че без тях щяло да стане ПО-ЗЛЕ.
Колко по-зле от сегашното може да стане – да не гадаем. С действията си на послушни гласоподаватели приближаваме това „по-зле“ – ще го видим, ще си хапем лактите от яд, че не сме предприели НЕЩО за спиране на пропадането.
Спирането се нарича ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ. Тя не се учи без практика, и то прякодемократична практика. Възпитавани в условията на представителната система, ние се учим на същото, което ни втълпяваше режимът на БКП, а преди него – царщината, а преди нея – султанщината: да търпим, да се подчиняваме, да мислим себе си за недееспособни идиоти.
При представителната система ние даже НЕ ИЗБИРАМЕ КОГО ДА ИЗБИРАМЕ – това го правят партийните върхушки.
Обратно, при ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ, народът избира кому да предостави пълномощия, за какво, докога и с каква точна задача.
Представителната система след избори лишава нас от контрол над „избраниците“. Те се превръщат в недосегаеми, несменяеми същества от друг свят. Те се забърсват с предизборните си обещания, докато гръмко вещаят как „служат на народа“, но ползата от тях е за корпоративните мутри и за провинциалните, без преувеличение казано феодални фамилии. „Избраниците на народа“ – банална, всеизвестна истина – газят интересите на собствените си редови избиратели, действат против волята им… и това минава по-гладко от телефонна измама.
Пряката демокрация не търпи упълномощените от нея лица да се отклоняват от поставената им от народа конкретна задача – некадърността, злоупотребата, несъгласуваната импровизация води до отзоваване, а при настъпили щети – до пряка лична отговорност. Тоест неща, които на депутати, общински съветници, кметове, министри и всякакви други се разминават без последици, каквито и възмущения да предизвикват с деянията си.
Представителната маска на фактически олигархичната диктатура дава привилегията на неконтролируемите „избраници“ да назначават длъжности и да създават институции, които дори от кумова срама не се чувстват задължени към обикновения така наречен „гражданин“ – и съответните длъжностни „лица“ спокойно издевателстват над нисшестоящите колкото душа им позволява.
При пряката демокрация народът създава удобни му институции и приема решения, които да са в полза на абсолютното мнозинство при възможно минимални щети за останалото малцинство.
Представителната система парадира с привидно „близката до хората“ местна власт, но на дело общинските органи са зависими от централната власт нормативно, административно, репресивно и най-важното – финансово.
Пряката демокрация без преструвки е „близка до народа“, тя е инициатива на самия народ, противопоставен на централизма и на шепата големци. Пряката демокрация работи в полза на всички. Огромна част от сегашните болезнени проблеми на обществото нямат никаква почва за развитие при пряка демокрация.
Макар че пряка демокрация не може да се въведе „постепенно“, нито с указ „отгоре“, установяването ѝ като начин на живот за всички изисква няколко стъпки, предприети от целия народ. В друга статия ще стане дума какви именно стъпки. За момента на предизборно истерично надлъгване е достатъчно да проумеем основната истина: предварително условие за извършването на тези стъпки е ОТКАЗ ОТ СЪУЧАСТИЕ в изборите.

НЕ на изборите означава ДА за пряката демокрация!

С това ви призоваваме да започнем, иначе никакви следващи действия нямат смисъл. •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *