Психология на малките обществени групи

печат
Общественото развитие и социалната практика доказват важността на малките групи за рационалната организация на труда. Социалнопсихичният климат в малката група се признава за един от водещите фактори на производителността и качеството на труда. По тази причина трябва да се отделя по-особено внимание на малките групи…Възникване и развитие на интереса към малките обществени групи

Психологията на малките групи се обособява като основен раздел на социалната психология в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Особено интензивно тя се развива след 20-те години на миналия век.

През 1891 г. френският лекар и социолог Гюстав Льобон публикува своята книга “Психология на тълпата”. В нея той дава прецизна интерпретация на малките социални групи. Предвестник на теорията за малките групи е Хенрих Хънт, който акцентира върху ролята на отношенията в групите и техните трудови (дейностни) резултати.

Елтън Мейо отделя специално внимание на емоционалните, безсъзнателните фактори, влияещи върху взаимодействието между хората, включени в малки работни групи. Според Мейо групата представлява един микромодел на обществото, към който тя се стреми, за всеки един от включените в нея членове. В тази връзка лошите отношения между работници и администрация водят до социални конфликти и понижаване на производителността. Добрите отношения – обратното. Но практиката доказва, че тези добри отношения са изключително редки и ако ги има, то това е, защото практически администрацията не използва властта си срещу работниците. Когато това стане, тогава възникват противоречията.

Според Джейкъб Морено постиженията и проблемите в обществото са в резултат от начина, по който са формирани неговите многобройни малки групи. Когато те се формират по симптатия между членовете ґ, тогава проблемите отпадат и се разкриват переспективи за успехи. И обратно, когато малките групи се формират на административен, икономически или друг насилствен път, тогава възникват предпоставки за недоразумения и конфликти в обществото.

Психологията на малките групи има многобройни критици и подръжници. Като най-яростен противник се изявява Карл Маркс и неговите съмишленици. Всички те омаловажават значението на малките групи, като насочват вниманието си към организирането на големи социални групи, класи, партии.

Същност, структура и функциониране на анархистическите групи

По своята същност анархистическите групи са неформални. Състоят се и са създадени от хора, които следват идеологията на анархизма. Тези хора под влияние на общата си цел създават сами групите и се самоорганизират. Не се допуска външна намеса в работите на групата и решенията, които тя взима.

Анархистичните групи се характеризират с пълно зачитане гласа на всеки член на групата. Решенията се взимат с постигане на консенсус от всички членове. В тези групи няма ясно изразени лидери, защото същността им е базирана на равенството.

Повечето анархистични групи са децентрализирани и са отворени за всеки. При тях влизането и излизането от групата е свободно, както и участието във взимането на решения. Всичко става на доброволен принцип. Този тип групи и организации разчитат на морала на членовете, които ги представляват. Ако този морал бъде следван стриктно от всички, то се създават переспективи за развитие. Ако има деморализиране на членовете ґ, взимането на решения става трудно, нещата дълго тъпчат на едно място и са възможни конфликти между членовете.

Централизираните анархистични организации обикновено са такива, които са съсредоточили дейността си пряко срещу държавния апарат, а другите дейности – екологични, борба за защита на животните, антифашистки и антикапиталистически – остават на заден план. При тях има здрава дисциплина и достъпът е ограничен. Анархистическите групи преминават към централизация при наличието на опасност. Повечето са въоръжени и извършват строга конспиративна дейност. Решенията при децентрализираните и централизираните анархистични групи се взимат по един и същи начин и няма принципни разлики помежду им.

Повечето анархистически групи, които не се занимават с основния проблем на анархизма – борбата срещу държавния апарат и подготвяне на въоръжена безвластническа революция, – са временни и дейността им бързо угасва, защото не са обвързани достатъчно с идеологическите идеи на анархизма. Постоянни са онези анархистически групи, които са продължители на анархистическото движение и носят в себе си историята и пролятата кръв на борците за свобода.

В повечето анархистически организации има клики. Тези клики представляват анархисти, които имат свое виждане за развитието на групата. Обикновено това са узрели политически хора, които са достигнали до изводи, които основната част от групата не е стигнала. За да не се бъркат в свободното й развитие, съзаклятниците се заемат с отбраната на групата от външни намеси и въздействия и действат като регулатор във взаимоотношенията вътре в групата, а и между групата и нейните врагове.

Съзаклятническите групи се появяват още в древността. Първите чисто анархистични съзаклятнически групи се създават през 19-ти век от Сергей Нечаев и други руски революционери. Противоречивият „Катехизис” на Нечаев, към когото Бакунин отправя доста критки, публикуваме тук със съкращения. В България първите съзаклятнически групи на анархистичен принцип са създадени в борбата за национално освобождение и са насочени срещу Османската империя. Анархистическото движение в България винаги е било свързано със съзаклятнически клики. Масово съзаклятнически клики е имало допреди 1944 година. Най-известната, може би, такава група е тази на Солунските атентатори – „гемиджиите” – чиито вътрешни отношения са сравнително добре разкрити в спомените на двамата оцелели Петър Манджуков и Павел Шатев. След този период има само няколко опита за създаването на такива.

Обикновено членовете на анархистическите групи и организации не подозират съществуването на съзаклятията. Научават за тях едва след като разбират какво са извършили. Именно анархистите-съзаклятници остават в историята и градят анархистическата традиция. Повечето от тях остават незнайни и недооценени, но това се дължи на желязната им дисциплина и конспирация, която спазват. Макар да съзнават, че са обречени от историческата си съдба, тези хора са солидарни, сплотени и винаги жертвоготовни. •

falkenbach

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *