Путинчета в Кремъл и САЩ

печат
В ивицата газпром

poutine_medvdev_432_fmt

Големи болшевишки рокади – задниците на Путин и Кастро вече не търкат престола, Буш също си тупа възглавничката (ако някой се съмнява в болшевизацията на САЩ, да чете последната книга на Чомски (стр. 12).
Лайтмотивът на изборите в Русия обаче беше, че били скучни и всичко било предрешено. Един от най-интересните критици на руския режим в последно време Борис Кагарлицки писа в Eurasian Home на 22 октомври: „Руснаците смятат, че за разлика от американците те имат дълбоки исторически корени и богат духовен живот. Затова ние не задаваме прагматични въпроси, не се опитваме да разберем какво ще ни се случи утре и къде ще ни отведе провежданата политика. Руснаците сме фаталисти и това обяснява всичко: с целия фатализъм на една древна цивилизация ние приемаме, че от нас зависи малко.
Вероятно нашият песимизъм е по-мъдра позиция от техния [на американците] оптимизъм. Паметта на поколенията руснаци ни учи, че промените почти неизменно водят до беди и действията на властта неизбежно утежняват живота на хората. Ще запомним епохата на Владимир Путин като безметежна и скучна.
В Русия, когато свърши скучна епоха, настъпват обикновено страшни, а не радостни времена.”
Няма да спорим с Борис за това дали руската история е поредица от скука и ужас – толкова по-зле за нея, ако е така. Друго обаче намирам за най-малкото странно и то е представянето на американските избори като нещо свръхразлично от руските. Избирането на новия президент на Русия, господин Как-му-беше-името, председателя на Газпром, дето е по-млад от Кенеди, тоя същия с вратовръзката, наистина е предрешено, но само що се отнася до участието на избирателя, който гласува за посочения от Кремъл кандидат. Американските избори били повече тръпка, защото имали по-свеж актьорски състав – ветеран от Виетнам, който е и герой на холивудски филм, негър и жена. Предварителните избори били супердемократични и отсявали по супердемократичен начин най-демократично приемливите кандидати от двете партии (едната от които също е демократическа). Аз мисля, че на тия приказки се връзват вече само хората, които носят долни гащи с американското знаме, и поне за мен руските „избори” са по-честни в това, че не парадират с демократични халюцинации. Колкото до това дали са интересни – нещо, което очевидно вълнува хората, схващащи политиката като оперета, – разбира се, че са интересни и то не по-малко от щатските. Само че „интересното” в Русия е преди „кампанията”, тоест преди да бъде обявен кандидатът на Кремъл, и боричканията за благословията на батюшка Путин бяха редовна и пиперлива тема в кремълската преса. Медведев пребори много по-именит апаратчик – Сергей Иванов – и включения на финала неизвестен играч Виктор Зубков, колкото да държи тръпката. Криминале, боза, обаче нали това искат електоралните телезрители и трудочитатели? Имаха го и то бол. Дори при самата кампания тримата (всъщност четирима, но и сто да бяха, все тая) кандидати представляваха доста по-вълнуваща група, отколкото сегашната надприпкваща се тройка в САЩ на Маккейн, Клинтън и Обама. Дали президентът на Русия ще се казва Путин-Медведев, или Зюганов (макар и само в лъсналите погледи на престарелия низш партиен състав), има много по-голямо значение за разпределението на властта и контрола върху обществения ресурс в Русия, отколкото еквивалентото „съперничество” в САЩ. По-простичко казано, ако кликата на ЦК (Зюганов) успее да катурне камарилата на КГБ (Путин), ще се сменят много президенти на Рос… газ… -пром -нефт, -ойл и пр. и по западните курорти ще се ръси много повече плутоний, отколкото ако Клинтъновци, Обамовци, Маккейновци или Бушовци се сменят взаимно. Между американските кандидати има козметични разлики и от демократичния „избор” зависи много по-малко за разпределението на реалната власт в Империята. Джон Маккейн е сенатор, дядо му и баща му са адмирали, Хилари Клинтън е жена на президент и сенатор, която обяви, че в сената редовно прибира парички от лобисти и то все за народното благо, а като прочетем най-големите донори в кампанията на чернокожия претендент, става ясно кому ще служи и той: Голдман Сакс, Юниън Банк ъф Суицерланд, Леман Брадърс, Джей Пи Морган Чейс, Ситигруп, Морган Станли и Креди Сюис са дали близо 3 милиона долара на Барак Обама до 1 февруари 2008, а това са още предварителни избори. Американският работник по-скоро ще припознае дядя Володя Путин за свой кандидат, отколкото тия тримцата.
Затова и руската „кампания” беше по-откровена в своята гадост. Там никой не обещаваше социална справедливост, освен неизбираемите кандидати (което показва колко им вярват). Спечели оня, който обеща само онова, което наистина ще даде – паради, дипломатически бабаитлък, „силна ръка” и „национална гордост”.
А. Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *