Путинландия ке падне?

печат
Изненадващо Путин заяви оттегляне на руските войски от Сирия.

Три дни след сензацията даже коментарите по темата увехнаха, а сериозни анализи никой не се реши да направи, поне у нас, дето „русофилията“ и „русофобията“ са сюжети от политическия живот и даже от бита ни.

Изветря „чудото за три дни“ и се оказа, че изтеглянето далеч не е пълно – руската военщина запазва ключово присъствие в раздраната между сатрапа Асад, главорезната „умерена опозиция“, кюрдските групировки и Ислямска ДЪРЖАВА (без кавички, защото си е държава точно като останалите) арабска страна, една от най-светските от арабския свят в миналото, ако мога да съдя по сирийските студенти и студентки през 1980-те – те се държаха доста различно, разкрепостено и „нормално“ на фона на останалите арабски младежи, пребиваващи тогава в „Народната“ ни „република“ България.

Причините за хода на руския самодържец – който вероятно е нечий фигурант, тъй като времето на наполеони, чингисхани и сталини отмина – не са една или две.

Не е трудно за досещане, че Сирия е все по-горещ картоф. Като източник във фокуса на вниманието и извинение за бежанската вълна, Сирия носи политически „черни точки“ за всички правителства, „нагърбили се с решаването“ на проблема, ама все нефелни да го „оправят“. Руската власт се оттегля навреме, за да избегне обвиненията, че вместо да спира преселението на народите, го провокира. Както се изрази неформалният говорител на Кремъл, зловещият палячо Жириновски, „нека Западът затъва в сирийската криза, ние ще оберем после каймака“.

Друга причина е сезонното затопляне в Украйна. Макар че идеите на Майдана бяха злоупотребени за възкачване на нова, пак толкова крадлива шайка бандити, проумяването, че пряката демокрация е лек срещу партийната система, зад която се крият, не особено старателно, бизнес групировки с потекло както от съветската партийна номенклатура, така и от криминалните среди, доминирали на средното битийно ниво в СССР през 1990-те. Самият Майдан, при все националистическия му привкус – пресилено раздут от руските правителствени и неправителствени „патриотични“ медии – плахо опита да издигне лозунги за пряка демокрация, но на украинския народ му липсва личен опит и масова политическа зрялост, въпреки номиналния книжен исторически опит да е в опозиция на всяка власт – от казашките военни републики преди 19-ти век до Махновската анархическа зона в началото на 1920-те. Всички воювали със „сепаратистите“ от Донецк и Луганск обаче видяха, че Киевското правителство не помага, а дори пречи. Разбирането, че властта в собствения дом е по-опасна от „врага пред портата на двора“, отново се избистря. Така че Путин спешно се нуждае от боеспособни части, за да задържа ферментирането на хроничната украинска криза в повторна революционна ситуация, при която обаче ще е налице и субективният фактор. Армията на Русия наистина е изпратила в Сирия най-доброто от въоръжените си роби-убийци. Жандармерията може да се справи с вълнения на цивилни руснаци, но е слабо ефективна против мотивираните и повоювали украинци, при които чисто националистическият дух избледнява в полза на идеите за социална справедливост – и без това присъствала като немаловажен елемент на идеологията у „фашистите-бандеровци“.

Най-важната причина обаче комай остава „презреният метал“ – руската държава изнемогва да плаща военното си участие в Близкия изток. Като минимум се нуждае от почивка. Пък и се постара доста да демонстрира новите си оръжия, рекламира си ракетните удари от Каспийско море по сирийските „терористи“ – терористи, защото се бият срещу московския любимец Башар Асад. Америка и НАТО смятат за терористи пък Асад и неговите хора, плюс, разбира се, ИДИЛ – непобедима и неунищожима, както се оказа за огромна „изненада“ на световната общественост.

След презентациите си „на живо“ (с причиняване на много смърт) руският военнопромишлен комплекс разчита на повече продажби на скъпи артикули, понеже от АК не се печели вече толкова много – пак е търсена стока, но я копира – и то успешно – кой ли не. Цената на петрола също не е добра за руската икономика, почти изцяло вързана за „тръбата“.

За капак – не бива да пренебрегваме и запазената марка на полковника от КГБ – да действа непредсказуемо. Макар и марионетка, президентът Путин е марионетка с повечко тежест и може да си позволи да си начесва самолюбието с действия, засягащи милиони съдби. Балансирането на ръба на бръснача между свръхсилите САЩ и Китай от една страна, „любовта народна“ и волята на кукловодите от друга – това не е лесно упражнение, нека и да радва всеки властолюбив психопат. Той трябва на всички да внуши, колко им е нужен, колко е незаменим, колко е силен да хапе, ако му посегнат.

Колко е хаплив турските ВВС доказаха експериментално.

Да не го жалим – всеки тиранин и всяко тиранче не заслужават нищо добро. Само да не забравяме, че с него или без него нещата в Русия и света ще се променят според неумолимата логика на историческото развитие. То няма да е в полза на олигархичните кръгове, но те имат достатъчно ресурси да не оставят никакви победители. „След мен и потоп“ неслучайно е казано от кралска особа. „Кралете“ на съвременността не са по-различни.

По материали от рускоезични анархически форуми

1 коментар

  • Че този паксвил е писан по рускоезични форуми е очевидно, ама леко ме съмнява да са анархистки. Освен ако по някаква изкилиферчена логика смятате виртуалните фенове на Ходорковски и Десен сектор за анархисти. Щото тези откъснати от всякаква реалност клишета се генерират точно от тези среди

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *