Работническите милиции и милитаризацията

печат

(продължава от миналия брой)

Въведение към втора част от „Уроците на испанската революция“ от Ричард Върнън

През последните 18 месеца от своята борба, революционните и антифашистките сили живеят в пълна дезориентация. Икономическият живот и войната са изцяло контролирани от агентурата на Сталин, подкрепяна от политическите врагове на революцията със съзнателното или несъзнателното съучастие на голяма част от тези, които наричат себе си революционери. При това положение, друг изход, освен победата на Франко и неговите съюзници, е невъзможен.

Всяка военна офанзива, предприета от правителството на Негрин, завършва с тежки поражения или скъпоструващи авантюри, в които военните успехи бързо се превръщат в отстъпления. Всички офанзиви са водени не от военни, а от политически съображения като „необходимост“ от единно командване, от строга военна организация, „желязна дисциплина, като тази на врага“ и т. н. Резултатите от това могат да бъдат единствено горчиви разочарования.

Едва когато архивите на CNT-FAI станат достъпни за изследвания, ще може да се узнаят истинските чувства и мисли на бойците и на водачите през този период (бел. прев.: от 1996 г. това е възможно), защото тяхната преса, изпълнена с лозунги за победа, с военна пропаганда, с прослава на войната и със заплахи спрямо тези, които „пренебрегват своя дълг към отечеството“, вече не представлява гласът на Конфедерацията, а е превърната в говорител на правителството и на „революционните“ шовинисти. Нещо повече, макар и да нямаме доказателства, не можем да повярваме, че лидерите на CNT-FAI са били до такава степен наивни, че да се надяват все още на военното поражение на Франко. По-скоро, мнозина от тях са споделяли идеята на неколцината министри да се положат всички усилия, за да продължи гражданската война до започване на военните действия между Германия и Англия, които всички са считали за неизбежни. Някои дори са смятали, че след победата на „демокрациите“ във Втората световна война (включително и на Русия!), оказаната подкрепа в континенталния конфликт от испанските революционери-“антифашисти“ ще доведе автоматично до освобождението на Испания от франкистката тирания. Зад подобна надежда се е криела една куриозна комбинация от политически опортюнизъм и наивност и ако първият е общ за всички масови организации, комбинацията от двете е характерна за испанските революционни ръководители. Федерика Монсени съзнава това, когато казва: „В политиката, ние бяхме абсолютно наивни“. (NB: Такава наивност е по-лоша от грабеж.)

Видяхме как анархистическите лидери системно биват надигравани в маневрите и обърквани от измамите на политиците, от първите дни на гражданската война в Испания. За отбелязване е, че контактите им с политиците нямат никакво въздействие върху последните, докато мнозина говорители на CNT възприемат трайно принципите на централизираната власт съвсем не поради „обстоятелствата“, както твърдят заразените от бацила на властта (на ум ми идват Прието, Гарсия Оливер, Хуан Пеиро, Хуан Лопец и др. destacados militantes – „видни активисти“ или… отговорни другари).

След поражението, претърпяно от Революцията в Барцелона през май 1937 г., лидерите на CNT-FAI не представляват вече сериозна заплаха за правителството и то форсира милитаризацията на работническите милиции, премахва работническите патрули в тила и разтуря колективите – по този начин разбива Революцията и оставя за лидерите на Конфедерацията само печалната роля на палачи.

Тези последни 18 месеца от борбата се характеризират не само с военни поражения, в които загиват десетки хиляди активисти, но също и с решителни опити отвътре за тоталното трансформиране на CNT. Това, според нас, изиграва решителната роля за поражението на Социалната революция: докато някои испански анархисти обясняват всяка от предприетите мерки като наложена им от „обстоятелствата“, струва ни се, че бързото утвърждаване на едно авторитарно ръководство в CNT, както и неспособността на бойците да попречат на това, са пряк резултат от компромисите с основните принципи на анархизма, които са допуснати след юли 1936 г.

Работническите милиции и милитаризацията

Ние не търсим медали, нито почести. Ние не искаме министерски кресла, нито депутатски. Когато победим, ще се върнем във фабриките, в работилниците и на полето, откъдето сме дошли, за да се разграничим от началническите функции, за чието премахване толкова дълго се борим. Там, във фабриките, на полята, в мините ще се създава истинската армия за защита на Социалната революция.

(Дурути в „Солидаридад Обрера“ от 12.09.1936.)

За да отбележи смъртта му на фронта, Правителството удостои с чин подполковник славния анархистически пълководец Буенавентура Дурути.

(Голямо заглавие в „Солидаридад Обрера“ от 30.04.1938.)

Въпреки традициите си във въоръжената борба, CNT-FAI имат и своята антимилитаристична традиция и позиция по отношение на войната. Ето едно резюме по този въпрос, публикувано в Декларация върху военно-политическата ситуация на конгреса в Сарагоса през май 1936 г.:

Да предприемем една масова устна и писмена агитационна кампания против войната и против всички, които се стремят да улеснят обявяването ѝ. Да създадем антимилитаристични комитети с МАТ (Международната асоциация на труда, наследила през 1922 г. Първия Интернационал), за да бъдем в течение на международните събития и да предизвикаме, с помощта на брошури и позиви сред младежта, отказ и враждебност срещу всякаква военна служба и милитаристични действия. В случай, че испанската държава обяви обща мобилизация, ще бъде обявена революционна генерална стачка“.

(Конфедерален конгрес в Сарагоса, стр. 183)

Трябва да се отбележи, че тази декларация е публикувана от Конгреса само два месеца преди военния пуч, със знанието, че подобен метеж се подготвя. Действително, в нейния преамбюл може да се прочете:

Ако си дадем сметка, че Испания е в революционна ситуация, в която, ако CNT не поеме защитата на свободата на експлоатираните и на потиснатите срещу всички десни и леви правителства, всички действия ще останат на благоволението на политиците и капризите на политическите приливи и отливи. Поради това е необходимо да предприемем действия за премахване на всички репресивни закони против свободата на организирането, на словото и на мисълта.

CNT счита, че срутването на днешния демократичен режим е неизбежно. Тя е убедена, че сегашната политическа и социална криза не може да бъде разрешена с парламентарни средства. Прибягването към антипарламентарни средства може да бъде предприето от едно дясно, реакционно движение и от една диктатура, чиято антипролетарска природа е очевидна. Поради това, като потвърждава за пореден път своите антидържавни принципи, CNT има задължението да атакува първа, за да докаже чрез дела неефикасността и фалита на парламентаризма.

(Пак там, стр. 181)

Месец след пуча (през август 1936 г.) тези твърдо прокламирани принципи и тактика са поставени на изпитание от действителността: правителството на Мадрид издава постановление за мобилизация на запасняците от 1933, 1934 и 1935 г. Младите каталонци отговарят на постановлението чрез голямо събрание в театър Олимпия в Барцелона, за да провъзгласят „своя отказ да влязат в казармите“. С един двусмислен манифест CNT подкрепя тяхното поведение. Казваме „двусмислен“, защото той не съдържа апел за атака против мобилизацията и принципа на задължителната военна повинност, а само протоколна декларация в защита на младите, които скандират: „Долу армията, да живеят работническите милиции!“ Все пак, манифестът завършва с едно енергично предупреждение към Каталонското и Мадридското правителство:

Не е възможно нито да защитаваме съществуването, нито да разберем необходимостта от една задължителна, редовна армия в униформи. Тя трябва да бъде съставена от работническите милиции, от въоръжения народ – единствена гаранция, че свободата ще бъде защитавана с ентусиазъм и че няма да се окажем в сянката на нови конспирации.

(Пейрац, том I, стр. 195)

В същото време пленумът на местните групи на FAI изразява своята позиция по следния начин:

Пленумът приема като свършен факт и като една неизбежна необходимост работническите милиции в гражданската война. Той се противопоставя на милитаризацията на милициите, но признава нуждата от организиране на действията, което е необходимо във всяка война.

(Пейрац, том I, стр. 195)

Смисълът и искреността на това, което предшества тази декларация, могат да бъдат оценени по-добре, ако я съпоставим с декларацията на Комитета на милициите от 6 август, който за пореден път заявява:

Централният комитет на антифашистките милиции на Каталония реши, че войниците от 34-и, 35-и и 36-и набор ще отидат незабавно в своите щабове и ще се поставят на разположение на създадените милиции, под разпорежданията на централния Комитет.

(Пейрац, том I, стр. 196)

Този централен Комитет фактически се именува „Революционно управление на Каталония“ и е съставен от представители на всички синдикални организации и политически партии. За CNT представителите са Дурути, Гарсия Оливер и Асенс, а за FAI – Сантилян и Аурелио Фернандец.

Още в първото, „задължително за всички граждани“ постановление на Комитета, член 7 показва ясно, ако предишните параграфи не са достатъчно категорични, че той възнамерява да издава заповеди и да изисква изпълнението им:

Комитетът се надява, че за създаването на един революционен ред, нужен за победата над фашистките групи, няма да бъде необходимо да се прибягва към дисциплинарни мерки. •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *