Расизмът по света и у нас

Всички знаем, че държавата съществува и се крепи благодарение на нейния основен принцип „разделяй и владей“ и нейната мръсна карта-коз – расизмът.
Във всяко държавно общество виновните се търсят и намират долу в низините, където хората се бунтуват и са най ощетени, и където повечето пъти са предизвикани към различни така наречени от държавната медия „беззакония“. Горните морално виновни и невиновни нещастници във всяка държава са постоянно наблъсквани – вкарвани и изкарвани – по затворите. Трагикомедия, много умело създадена в името на „реда и законността“, празна философия за контрол, столетия наред набивана в мозъците на хората. Фактически, единствената цел е да се оправдае нуждата от държавата с нейните стотици излишни институции и армии от скъпо заплатени патентовани разбойници (прикрити и открити държавни „терористи“ – агенти, съдии, адвокати, прости полицаи и много други невидими и видими кучета на държавата). Религиозните и расовите етнически проблеми на изоставените от правителствата местни малцинства са навсякъде по света. Горките бедни цигани в нещастна България, негрите в богата Америка и маорското местно население тук в Нова Зеландия са добър пример за тъжната реалност на целия действащ цирк. Нашите страдалци цигани по мое време, само преди половин век, живееха – ако може да се каже (просеха за насъщния) – изоставени от бог, правителство и народ, голи и боси под чадъри и празни сушилни-плевни. С една дума „кучешки живот“. Единственият начин на скотско преживяване беше да просят, да крадат каквото им падне храна и да събират сухи съчки да се стоплят. Разбира се, в такова страхотно нечовешко състояние, нито дума можеше да става за някаква култура, интеграция, равенство и съжителство.
Не беше много по-завидно социалното положение и на нашето маорско местно население, когато ние пристигнахме в Нова Зеландия през 1951 г. След победата на английската империя в средата на 19-ти век, на тях им е взето всякакво частно имущество и собственост и те са натикани и пръснати в специални селища-общежития по подобие на американските индианци, които са пак по начало жертви на Англия. За разлика от нашите цигани обаче, повечето си имаха къщурки да се подслоняват, имаха известни държавни социални помощи, бяха свободни в заобикалящата среда с училища на местна почва. През втората световна война маорските батальони се бият най-геройски, след завръщането си са възнаградени с по малко собствена земя, по подобие на кучето, когато изпълнява заповедите на господаря си. След нашето идване Нова Зеландия беше в икономически индустриален подем – където чукнеш, ще намериш работа. В този социален, икономически и културен процес на развитие след войната не само тук, а по цял свят, под натиска на онеправданите (под формата на организирани протести), започнаха бавни правителствени реформи на промени едновременно по всички фронтове. Същото ставаше и в Новозеландското, все още расово, социално, икономически и културно разделено общество. С настъпването на 1960 година започна бавно развиваща се масова интеграция между белите европейци и маорското население. Паралелно с това маорите започнаха да се преселват и да навлизат масово по градовете, запълвайки голямата нужда на динамичното индустриално развитие от тежкия и зле платен труд по фабрики, пътища, електроцентрали и др. Към края на 20-ти век, общо взето свободното икономическо, социално и културно развитие на маорското – вече доста интегрирано – население, дотогава изкуствено поддържано от държавните институции, имаше видим възход във всички сфери. Независимо от това, продължителното морално, материално, физическо и културно безправие и тормоз още дълго ще бъдат проблем при маорите да израснат във всяко отношение и превземат последната „Бастилия“. Социалните, икономическите и културните затруднения продължават да държат населението в окови. Малцина от тях следват в университетите, а мнозина пълнят затворите. Ако не се лъжа, повече от две трети от днешните затворници в Нова Зеландия са от полинезийски произход. Все пак не може да се отрече, че за кратко време те направиха голям скок и израснаха като народ, благодарение на своята морална, безрасова взаимопомощ… През последните 20-30 години, поредните правителства под общонароден натиск компенсираха и върнаха конфискуваните навремето маорски земи. Както всякога и навсякъде обаче, правителствата играят мръсна монополизираща роля. Подобно на болшевишката мафия в България, тук също така нищо не се даде на мизерстващите хорица, а се създадоха разни кооперативи и кампании – с една дума нова кафява буржоазия!
По „циганския“ въпрос в България, с горните мои примери и общи бележки искам да изтъкна своето мнение, че българските правителства, медии, а и българският народ като цяло са еднакво виновни за днешните проблеми и расовото разделение, които продължават да тормозят във все по-голяма степен изолираното циганско общество. Само обща, искрена, братска социална, морална и материална взаимопомощ от всички страни може да създаде с времето едно достойно и интегрирано население и общество! •

Златко Златков
Нова Зеландия