Равенството невъзможно?

печат

Вариантите на това твърдение са обикновено два: че равенството така и така е непостижимо, или най-много да се получи я „равенство пред закона“, я „равни възможности“; или че, още по-твърдо, че неравенството е естествено и даже полезно за обществото.
Първият мит тихомълком подменя равенството с еднаквост, с уравниловка, каквато приписват на социализма (истинския, на свой ред подменен с режима на държавния капитализъм кремълски образец от времето на властта на ЦК КПСС). Анархическото разбиране за равенство е в късата си формула „липса на привилегии и дискриминации“, а разширено обяснено звучи така: „неограничен достъп на всеки до материалните и духовните блага на човечеството, според индивидуалните потребности и в рамките на физически възможното и постижимото при даденото ниво производителни сили (технологии)“. Естествено, индивидуалните си потребности всеки зрял човек ги знае, той ги заявява – например в своето потребителско сдружение по местоживеене или по актуалното си място на работа, нататък поръчката му се обработва от статистиците на потребителската федерация и постъпва като план за изпълнение във федерацията на производителите. Допустимо, а може би дори е препоръчително част от заявките да отиват пряко от местната потребителска кооперация към конкретен производител. Федерацията производители си върши работата и праща на подателя изделията – качеството и сроковете на доставка се контролират от потребителите. Праща ги буквално до всеки на домашния му адрес или в разпределителния пункт на потребителската кооперация, пакетирани и маркирани с името на получателя. На свой ред производителите, когато се приберат у дома, пращат свои поръчки. И понеже добросъвестно са изпълнили чуждите, разчитат на същото отношение към себе си.
Така равенството би работило за общото благо, без да ни уеднаквява в желанията ни, без да ни налага какво да консумираме чрез натрапчива и почти винаги подвеждаща (лъжлива) реклама, както и без да ни стандартизира според отпуснатите от работодателя доходи. Хората са различни, имат различни вкусове и потребности, вероятността ВСИЧКИ да поискат по яхта, тонове черен хайвер и лимузина е нищожна.
Дали такова нещо може да стане реалност е въпрос, на който лесно ще си отговорим, ако погледнем днешното състояние на неравенството в света. Съгласно пресния (януарски) доклад на благотворителната организация Оксфам, 1% от населението на планетата ще притежава повече от общото богатство на останалите 99% човечество към 2016 година. Това е тенденцията: единият процент богаташи е имал 44% от световната собственост през 2009 г., а през 2014 г. е стигнал до 48%. Миналата година същата организация заяви, че 85 души са толкова заможни, колкото трите и половина МИЛИАРДА бедняци накуп. Последиците от това „разпределение“ на благата ги виждаме и усещаме ежедневно.
За „равенството пред закона“ надали е нужно да умуваме. Законите се пишат от малцинство, което си оставя достатъчно вратички и притежава достатъчно средства да наеме юристи, способни да използват тези вратички, така че „равенството“ да остане в сферата на розовите сънища. Даже теоретично не е постижим този вид „равенство“, щом съществува неравенство по притежавано богатство и гарантирани, пак от закона, привилегии. Точно тук се получава уравниловка – безправие за милиони, изключения за малцина.
„Равните възможности“ звучат по-привлекателно, но нима наистина дете на милионер и дете на безработен могат да получат еднакво образование, издръжка, начален старт за „собствен бизнес“? Дори някаква могъща сила (например теоретична тоталитарна държава) да им даде „равен старт“, в хода на конкурентната борба за пазари състезателите ще се разделят на успели и фалирали. Всяко следващо поколение трябва да търпи насилствено изравняване. В името на какво? На повече раздори по пистата на съперничеството. Естественото човешко съчувствие става излишно, а именно то е една от спойките на обществото. Надали и самите радетели за „равен старт“ биха желали всеки път да започват от нулата.
Накрая, относно „естествеността“ на неравенството. Щом в природата по-силните ядели първи и най-често – по-слабите, щом имало „пчели работнички“, така трябвало да бъде и сред хората. Това не само, че не е вярно, но е и нагла лъжа – от най-мръсните, поръсените с частица „истина“. Ако многообразието на природата учи на нещо, то е че „природата“ е вечно развитие, усъвършенстване, борба с „така е било и така ще бъде“, със „спуснатото отгоре“. Специално за човека Бакунин убедително доказва, че именно бунтът е основна стихия на човешката природа, вън от която е невъзможно образованието и по-нататъшното битие на „човека“. Бунтът е първичен инстинкт, откъсващ човека от животинското „царство“, определящ неговото особено битие и изграждащ неговата култура. Неравенството е толкова „естествено“ и „полезно“ за човека, колкото е „естествена“ и „полезна“ черупката на яйцето за онова, което не иска да живее като жълтък и да умре като запъртък.
Неравенството е човешко изобретение, при това изобретение не на най-добрата част от човечеството. Обратно, равенството в анархическия смисъл е разумното продължение на градивното наследство на животинския свят. Да не обиждаме природата с пренебрежение към полезните ѝ дарове. Да не обиждаме и разума си с практикуване на самоубийствени митологеми. •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *