Разлика между работнически съвети и профсъюзи

печат
Профсъюзите са:
1. Легални, отворени, регистрирани. Те се стараят да действат в рамките на наложените от държавата закони. Продължителното легално съществуване и навиците да ползват услугите на съдебната система възпитават у профсъюзните членове робската нагласа на респект към системата на капитализма и държавните ? институции.
2. Контролирани от профсъюзни функционери – чиновници в бюрократична йерархия. Тъкмо бюрократите се разпореждат с финансите на организацията и сключват сделки с работодатели и държавници. Профсъюзните функционери са известни личности, вземат добри заплати, намазват от сделки с бизнеса. Те се чувстват стабилно и уютно по този начин, докато евентуални революционни сътресения само биха застрашили начина им на живот. Легалното им положение и публичност затруднява или направо изключва възможността някой функционер от профсъюза да предложи или вземе решение, което излиза вън от нормативните рамки.
3. Обикновено структурирани по отрасли, тоест обединяват работниците от определени браншове. Това позволява координирането на стачки и протести в предприятията от един отрасъл, но изолира работниците от колегите им от други браншове.
Съветите:
1. Действат според решенията на общи работнически събрания, тоест по механизма на пряката демокрация. Всеки член на съвета може да бъде сменен във всеки един момент по желание на работниците. Членовете на един съвет строго се придържат към рамките на заръчаното им (мандата) от събранията на трудовите колективи. Именно колективите решават ключовите въпроси, членовете на съвета са само говорители на своите колективи.
2. Съветите по правило възникват в хода на революционни процеси (Русия 1905, 1917-1921; Унгария 1956; Италия и Германия от революционните епохи) или при масови конфронтационни стачки. Съветът увенчава масовото радикално работническо движение, служи като негов координатор. За разлика от легалните синдикати, Съветът не е обвързан от нормите на буржоазното законодателство, не е ограничен от него, макар и да присъства естественият страх от последиците на нарушаването на закона.
3. Съветите обединяват трудовите колективи в едно цяло, без да ги разделят по професии и браншове. Също така играят обединяваща роля по териториален признак, способни са да съгласуват борбата на трудовите колективи в рамките на региони, цели страни, както и на международно равнище. Обединението се извършва за интересите на колективите и против всички капиталисти и държавници.
Принципът на Двойната съпротива
Реалният път е единствено в прякото действие. Нищо друго не може да подготви обществото за предизвикателствата на Социалната революция. Прякото действие разрушава в масовото съзнание страха от законите, държавата, капитала и подчинените им силови групировки. Прякото действие разкрива колко фалшиви са авторитетите, настояващи да ги уважават, прякото действие дава нужния опит за борба и ефективна самоорганизация.
По силата на тази логика, в дореволюционни условия по предприятия или на територии могат постоянно да действат единствено идейните анархокомунистически организации, предимно нелегални. Те следят хода на събитията, изучават обстановката, водят просветна и пропагандна работа, търсят интересни хора. Ако в дадено предприятие (или на дадена територия) възникне огнище на социално напрежение, което се излее в масови протести, членовете на нелегалните идейни организации се включват в работническите събрания, в гражданските инициативни комитети, като агитират да се пристъпи към пряко действие, стачните съвети да се подчиняват на общите събрания. При това се действа предпазливо, без излишно експониране на нелегалните активисти. Когато реалната протестна вълна отмине, те предлагат разпускане на съвета и събранието и привличат в групите си хората, откликнали на пропагандираните идеи в хода на борбата. Тогава, с нараснали сили анализират грешките, постиженията и неуспехите, подготвяйки се за нови стачки или протестни кампании.
Тези нелегални, неафиширащи съществуването си идейни организации се изграждат като мрежа от автономни групи, обединени от общи стратегически и тактически идеи, както и от пребиваването си на определена територия. Те не са привързани към конкретни отрасли, като по този начин избягват стесняването на интересите си в рамките на кастово-професионалната изгода, от което страдат профсъюзните обединения. Възможно е съществуването и на чисто професионални групи, стига те тясно да си взаимодействат с териториалните.
Строгата автономия на тези организации, отказът им от публични изяви са основата на тяхното оцеляване. Нека с публична пропаганда се занимават онези техни другари, които поради една или друга причина вече са станали говорители пред обществото с истинските си имена, например като издават анархически вестник, литература или бранят идеята на анархизма от лъжи и манипулации пред легалните медии.
Двойната съпротива (идейни групи + съвети) е за желаещите да ликвидират капитализма и да установят безкласово и бездържавно самоуправляващо се общество. •
Михаил Магид
с малки съкращения
превод от руски Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *