Речник на подменените понятия

печат
(тема с продължение)

Алтруизъм, егоизъм

Алтруизмът е готовност за оказване на помощ без нищо в замяна – до голяма степен инстинктивна човешка нагласа, предвид произхода на човечеството от стадни животни. Егоизмът е отказ от съпричастност с околните, поставяне на собственото добруване както над това на другите поотделно, така и над общественото като цяло. РАЗУМНИЯТ ЕГОИЗЪМ обаче е мотив за съобразяване, така че в отговор да провокира насрещно съобразяване и зачитане на свободата, интересите и ползата на „разумния егоист“. По този начин между алтруизма и егоизма няма рязка граница.

Капитализмът изцяло стои върху мирогледа на егоизма с отделни елементи на разумен егоизъм, в който разумността е ограничена по класов признак – капиталистите се съобразяват един с друг, когато им се налага да противостоят на други социални групи, техни институции и организации.

Социализмът поощрява алтруизма и разчита на всеобхватния разумен егоизъм.

Комунизмът е обществено състояние, в което алтруизмът е доминиращ, а егоизмът се среща относително рядко и единствено в така наречената му „разумна“ форма.

Безплатен обяд („бедни и богати“)

Една от най-често употребяваните фрази в буржоазното (капиталистическо) общество. Един от главните присъщи на ЕГОИЗМА белези. Показателното е, че е любимо мото най-вече на онези привилегировани паразити (чиновници, политици, работодатели), които без проблем се уреждат с безплатни закуски, обеди и вечери за сметка на данъкоплатци, гласоподаватели, наемни свои работници.

Гражданин

Анархизмът приема този термин изключително в смисъла му от Великата френска революция – тоест обратното на „поданик на краля“, личност със свобода да участва в управлението на страната, да поема отговорност за своя избор в живота и да отхвърля външен натиск върху себе си.

От времето на Френската революция тихомълком понятието „гражданин“ отново е сведено до „поданик“, този път на държавата.

Дискриминация, привилегия, равенство (елитарно – егалитарно)

Равенството разбираме като неограничен достъп на всяка личност до всички материални и духовни блага, създадени от обществото, според индивидуалните потребности, съобразено с физическите възможности на производството на тези блага. Това се нарича ЕГАЛИТАРИЗЪМ, обратно на ЕЛИТАРИЗМА, в който равенството се смята за „уравниловка“, която не била естествена, защото хората били различни. Именно защото са различни обаче, не е справедливо да бъдат уеднаквявани на групи според платежоспособността си; именно различността на хората гарантира, че потребностите им няма да влизат в сблъсък за едно и също нещо, а ще се разпределят по целия спектър възможности.

Ограничаването на равенството, което смятаме за естествено за човека, се нарича ДИСКРИМИНАЦИЯ. Не я приемаме нито в обичайната ѝ, нито в „позитивната“ форма – последната е тъкмо груба, политически продиктувана уравниловка. Където има дискриминация, там има и ПРИВИЛЕГИИ – изключителни права за нещо, които останалите (дискриминирани) не притежават.

По този начин равенството може да се формулира накратко като „липса на привилегии и дискриминации“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *