Референдум – кастрираният вот

Референдумите работят успешно, само когато служат за пълното решаване на някаква обществена задача с мненията и силите на максимално широк кръг хора. В условията на представителна „демокрация“ допитването до народа е измама.

За да имат хората мнение за някоя технология, както в случая – получаване на енергия от радиоактивни вещества, е необходимо да притежават поне минимум знания, за да не бъдат излъгани от рекламаджиите.

Нека помислим какви последици поемаме върху себе си, ако кажем „ДА“ или „НЕ“. И дали само това са възможните отговори?

Кастрираният вот

Прикачен към системата на представителната демокрация, референдумът не е нищо повече от „малки избори“ с цялата им лъжа и манипулации. На народа се задава един-единствен въпрос, толкова общ, че пак оставя пълномощията за решаване на управниците. А в мащабните проекти от значение са подробностите, за тях не ни питат. Властта формулира въпроса, назначава дата, приема правила. Но колко още въпроси има, които тя не смее да изнесе за всенародно одобрение? Държавата избира най-удобните въпроси, така че да не загуби и капка от привилегиите си.

За да съществува истински контрол на населението над проблемите, които пряко ги засягат, референдумът следва да бъде с много степени. Преди всичко – инициативата за референдум да идва отдолу, както и правилата за провеждането, да не зависи от милостта на политиците. В конкретния случай, след вота за нуждата от ядрена енергетика, ако отговорите са „да“, би било редно да се постави на общо гласуване следващият логичен въпрос – за типа инсталации, конструкцията на реактора, неговата мощност и други параметри. Когато и това бъде уточнено, се върви към серия още референдуми: къде да е разположена централата; кой ще е изпълнителят на проекта и колко ще струва; чия да е собствеността върху изградения обект; цената на тока от него; мерките за безопасност. Ако говорим за Белене, логично би било повече тежест да имат гласовете на живущите наблизо – тъкмо този начин се нарича „федеративен“. По същия здрав смисъл човек, който живее в Каспичан, не гласува за кмета на Трън, където няма намерение да се засели и да събра попарата на избрания управник. Държавните граници обаче не са стени на аквариум – при авария засегнати ще се окажат и околните румънски градове, значи по въпросите за аварийната сигурност е редно да се попитат и техните жители, не и правителството в Букурещ.

Разбира се, в условията на „държавен суверенитет“ това е невъзможно да се осъществи.

Все пак е нещо обаче, не е ли така? НЕ! Все едно на космонавти да дадат четвърт ракета, придружена от заповед: хайде, пичове, страната се гордее с вас, чакаме рапорт от Луната!

Само че, при тези условия, изстреляни от Вакарел, нашите въображаеми космонавти ще цопнат в Черно море. Безславно и безполезно.

Технологичната страна

Няма поначало „лоша“ технология. Вредна за обществото или опасна за околната среда я прави начинът на инженерно изпълнение, който пък зависи от социално-икономическия модел. Вредността на една технология зависи от това кой я използва, за какво и как. Ядрената енергетика се роди като страничен продукт на оръжеен мегапроект. През изминалите десетилетия повече внимание се е обръщало именно на военните приложения на всеки един цивилен реактор. Пазарните правила са карали конструкторите да пестят от всичко възможно, политическите ръководители са нареждали на операторите да вършат дивотии. Чернобилската АЕЦ гръмна заради неиздържан научно и технически експеримент. Фукушимската централа, за да икономиса от охладителни инсталации и заради цените на терените, беше построена в застрашена от наводнение зона. Самите конструкции на реакторите и цялата уредба за получаване на ток търпи промени, съществуват нейни алтернативи – по-надеждни, по-напреднали като научна концепция, дори по-компактни, но те не се реализират заради пазарни съображения, както и заради удържането на централите под единен контрол, монополно разпределение на произведеното електричество. Отново печалба – икономическа и политическа, – но печалба за доста тесен кръг хора.

Алтернативните на ядрените и класическите централи от своя страна изискват големи промени в цялата използвана в бита и производството техника. Капитализмът няма интерес да предприема подобни рискове, а на държавата ѝ е добре и така – тя своето си го взема.

Накрая: ядрената програма е корпоративен проект с възможности за кражба на народни пари – веднъж откраднати чрез данъци, после откраднати от пещерата на разбойника, т. е. от държавната хазна. Но и другите енергийни проекти представляват същото.

Две или повече възможности?

Можем да идем до пунктовете за гласуване и да кажем „ДА“.

Нека си дадем сметка какво одобряваме и какво извършваме с този вот.

Делегираме правомощия на едната от две лобистки групировки за облажване от ядрените проекти, изпълнени от близки им предприемачи. Одобряваме остаряла схема за получаване на енергия от разпадането на атомните ядра, също както компютърната индустрия в Правец беше заложила на вече изчерпан откъм перспективи хардуер. С една дума – даваме предимство на една от двете олигархични групировки, всяка една от тях ни стриже и дере по свой начин, само че крайният резултат е един и същ – остригани и одрани.

А на какво можем да кажем „НЕ“?

На запазването на технологичното ниво на страната, на все още сравнително евтината енергия. Развързваме ръцете на технологиите, които замърсяват още повече. Добивът на въглища, петрол, газ никак не е екологичен. Подхранваме илюзията в чудодейността на други технологии, които са толкова скъпи, че убиват ефекта от спестеното замърсяване при производство на ток, защото самото производство например на слънчеви батерии никак не е екологично чисто.

Зависимостта от доставки на гориво от чужбина и в двата случая е еднаква. И наистина няма значение кой ще държи каишката на местната буржоазия – Кремъл или Брюксел. И в двата случая собствената ни съдба е оставена в нечии други ръце. Благоприятни предпоставки за произвол.

Независимо от избрания отговор в бюлетината, с участието си в референдума даваме коз на управниците да си измият ръцете, да не поемат отговорността. Те пак ще решат подробностите така, както на тях им е изгодно, а ще развяват нашето одобрение като индулгенция.

Само прякото действие, само прякото решаване на ВСИЧКИ детайли от един толкова комплексен проект може да даде трайни и социално перспективни решения. За което е нужно вникване в същината на проблема. Нужни са научно-технически знания. Никак не е случайно, че образователното ниво запада от години наред. Властта не иска да разбираме нещата, иска само да ги одобряваме – или заклеймяваме, според сведената по медиите заповед.

Насъщният интерес на крайния потребител е да получава ток на ниска цена (или даром вследствие на победа на една социална революция), без той да върви в комплект с вредни последици върху средата на обитаване на човека. Специалистите няма да решат този проблем в полза на потребителя, защото получават заплатите си от бизнеса, от държавата, а интересите на тези два паразита с претенции да контролират градивно производителните усилия на обществото НЕ СЪВПАДАТ с това, което нормалният непривилегирован гражданин желае. Тези производителни усилия могат да бъдат координирани по друг механизъм, изгоден за всекиго и за всички наведнъж – механизмът на безвластието. Бонусът към този механизъм е солидарната и справедлива система за разпределение на благата между хората, отново чрез пряко участие на всеки. А сегашната система за разпределение е в ръцете на търговците, собственици на произведения с ръцете на потребителите продукт. Сегашната система на производство е ориентирана към печелене от предоставянето на този продукт на най-платежоспособните, не на най-нуждаещите се от него.

Участието в референдума укрепва порочното сегашно състояние на нещата.

Саботирането на референдума дава шанс, явява се първа стъпка, за изграждането на нов тип общество, което поставя на преден план личната свобода и така гарантира далеч по-сигурно както справедливостта, така и безопасността на всяко едно начинание.

Мислете как ще постъпите, използвайте свободата си да действате така, както сте убедени, че е добре. •

Васил Арапов

print

Остави коментар

  • все повече се скланям към мисълта, че полезното действие с тази пародия на пряка демокрация е УЧАСТИЕ С ПОДЧЕРТАНО НЕВАЛИДНА БЮЛЕТИНА – например като я надраскаме с мнението си за самия референдум, за управляващите и за безкрайно замъгления проблем с енергетиката изобщо.

    http://sm.a-bg.net/2012/11/05/atomen-ili-yadren.htm
    http://sm.a-bg.net/2012/08/16/referendum-na-svinche-zvanche.htm

  • Пак си пропуснал нарежданията на ЦК :D: https://anarchy.bg/?p=1928

  • Ники… така де, уважаеми г-н Арапов 🙂 –

    Аз съм съгласен с позициите в материала. Освен дето „подхранваме илюзията в чудодейността на други технологии“ – ние все още НЕ СМЕ видели достатъчно от тия „други технологии“, че да знаем чудодейни ли са или какви. Виж, ако бяхме инвестирали в тях купища пари (на данъкоплатците) в продължение на 50 години (като… да, знаем коя технология) – като нищо можеше да сме направили „пробив“ и там…

    Проблемът ми е с извода на статията:

    „Саботирането на референдума дава шанс, явява се първа стъпка, за изграждането на нов тип общество“.

    А какво ни гарантира, че саботирането на референдума няма просто да се използва от същите тия държавници, за да си прокарат тяхното? Както предполагам, че ще стане?

    Тук съм обяснил повече:

    http://kal.zavinagi.org/?p=200

  • от блога на Калин: http://kal.zavinagi.org/?p=200#comment-2314

    ––––––––––––––цитирам:
    Снощи имаше изключително интересна дискусия в клуба. За час и половина бяха разгледани адски много аспекти. За съжаление поради недоразумение пропадна записването на дискусията, но съвсем накратко, има 4 възможни изхода от референдума:
    – гласуват <20% от гласоподавателите и референдумът е невалиден;
    - гласуват м/у 20% и 60% и въпросът се прехвърля в НС, където го подхващат политиците и си го въртят според своите игрички;
    - гласуват над 60% - тогава има 2 варианта:
    а) преобладава ДА - тогава има реална опасност да се почне строеж на АЕЦ, която в най-най-добрия случай ще е на границата на изплащането си, но по-лошото е, че ще дестабилизира енергетиката на цялата страна;
    б) преобладава НЕ - тогава си режем из основи възможността за в бъдеще да развием нови безотпадъчни и гъвкави ядрени технологии.
    С едно изречение - най-доброто е да е невалиден, най-вероятното е въпросът да се прехвърли в НС, най-лошото е да е валиден - тогава и двата варианта са силно губещи.
    Това за мен е възможно най-близко до истината като резюме. Аз смятам, че за себе си се убедих, че не бива да ходя да гласувам.
    ------------------------------------------край на цитата

    ***
    на въпроса "какво ни гарантира, че саботирането на референдума няма просто да се използва от същите тия държавници, за да си прокарат тяхното?"
    отговор: нищо. Само масово пряко действие от страна на осъзналите че са ги преметнали граждани. Под "саботаж" разбирам именно активната позиция. Проима ли такава, следващата стъпка няма да закъснее (примерно, аналози на египетския площад Тахрир в София и други градове на страната).
    Докато съществуват политици и системата на привилегиите им да решават вместо нас, това ще е положението, уви - ще ни изиграват при всеки вариант на фактическо бездействие (игра по техните правила).

    опасявам се обаче, че населението още спи и не бърза да се събужда от страх, че сънуваният кошмар е действителността.
    Много страх в този народ бе!

  • за чудодейнте технологии:
    в един свят на споделена информация, без феодални „интелектуални собствености“, всеки технически и друг вид пробив веднага би се разпространявал, усъвършенствал и прилагал за общото благо, без да е необходимо напъване тук и там за изобретяване на вече изобретени велосипеди.
    Но, сам разбираш, в сегашната система това също няма как да стане. И е аспект от пилеенето на ресурси, които по този начин стават „оскъдни“ (а реално: вода газим, жадни ходим – щото я газим с мърляви обуща…).
    Няма оправия, няма изход от омагьосания кръг, освен неговото счупване.
    Каквото и да мъдрува преобладаващия контингент коментатори при Григор – иска се скок. Лошото е, ме „мъдрите пълзящи“ нито сами ще скочат, нито някому ще позволят да го стори (при това ще отричат, че пречките са факт).
    Мирогледна шизофрения.

  • Във връзка със „счупването на кръга“:

    Имам едно прогноза (и едно възвание) – но ще ги оставя за след като мине 27-и.

    Едно по едно. Бързането убива.

  • Лисицата:
    -Гарго, ще гласуваш ли с ДА на референдума? Много е важно, от това зависи бъдещето на децата ти!
    ..гаргата мълчи и стиска сиренцето в клюна.
    -Гарго, много е важно България да е независима и да не купува ток. Ще гласуваш ли с ДА?
    Гаргата:
    -Да!
    Сиренцето пада, лисицата го грабва и офейква. Гаргата, замислено:
    -Аз и НЕ да бях казала, все тая…

Вашият отговор на Златко Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *