Референдум „на свинче – звънче“

печат
Не мина поредният вот на недоверие към правителството. Дойде денят за поредното поклонение към мъртвите идеи на връх Бузлуджа. Парламентът се нагласи за „заслужена“ ваканция. Народът се юрна по отпуски.

В този момент потните функционери от БСП тържествено помъкнаха кашони – 800 хиляди подписа за референдум по въпроса за АЕЦ „Белене“.

Откога т. нар. „леви“ толкова обикнаха референдумите? Колко референдума направиха след онзи от времето на сталинския измекяр Георги Димитров за 45 години неограничена власт над народа? В течение на „демократичните“ си мандати – колко често се допитваха до населението?

Референдумът е инструмент на съвсем различен тип управление от сегашния. В нечистата и несвята наша република царува представителна буржоазна демокрация, на дело – прикрита диктатура на мутрополитици и мутробизнесмени. Пряка демокрация не съществува никъде по света по простата причина, че в режим на пряка демокрация няма нужда от правителство и държава. Затова даже в Швейцария пряката демокрация е модифицирана чрез частични ампутации и въпреки това осигурява добруване за швейцарците, които говорят четири езика и изповядват три религии (четири, с живущите там от десетилетия гастарбайтери с почти пълни граждански права). Дори орязана, пряката демокрация дава добър плод. Естествената ѝ среда е федеративното териториално устройство, макар че и то не съществува в чистия си, логичен вид в същата Швейцария.

Какво обаче може един референдум в условия, които са му чужди? Може единствено да служи като средство за манипулация, като параван, като залъгалка. Диктаторът Франко също е правил референдуми – и какво от това? Показателно е, че навред хвалената референдумна система в пълния ѝ комплект не е възприета никъде другаде освен в страната на лилавите кравички, джобните ножчета и точните часовници. Защото не е изгодна на политическите „елити“.

У нас под „елит“ се разбира една сбирщина от бандити със скъпи костюми, като партийните функционери органично се вписват в нея, нещо повече – те я съставляват почти изцяло за сметка на свои бивши и не съвсем бивши кадри.

Добрата новина (благата вест!) в случая е, че населението има правото да се самоорганизира и решава какво му е нужно, а после и да го осъществява. Без никакви официални референдуми. Тук даже и за юридическо право не би трябвало да става дума, а за свободата да се върши онова, което е нужно, по което има съгласие на заинтересовани и засегнати граждани. Самият обществен дебат и съставяне на план за решаване на някакъв проблем е референдум – истински, неподправен. Нататък – речено, сторено. Това обаче иска повече от един подпис в партийна петиция с очакването някой друг да напечата бюлетини и да завърти поредния цирково-политически номер с напредничаво етикетче „референдум“. •

Николай Теллалов

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *