Реформизмът е ялов

печат

И така, единствената цел на тайния съюз трябва да стане не създаването на някаква изкуствена военна сила, а вдъхновяването, сплотяването и организирането на стихийните народни сили; защото единствено възможната действителна армия на революцията не е вън от народа, а е самият народ.
М. Бакунин

За да аргументираме една бъдеща революция, трябва да полеем и наторим онези кълнове на солидарност, които намират почва в съвременното общество.
Трябва не само да учим хората, но и да се учим от тях. Не само че нямаме ресурса да провеждаме социални експерименти, за да научим кои начинания на взаимопомощ са плодотворни, но това противоречи на най-добрите традиции на анархисткото движение. Напротив, дълбоко в основата на анархисткото учение лежи вярата в „здравия разум на народа“. Всеки човек познава по-добре от нас своите проблеми и много по-дръзко от нас търси решенията им. Вместо да „даваме“ решения, би било много по-полезно за хората да ги „вземаме“, изучаваме и разпространяваме. За революцията би било по-полезно да радикализираме тези процеси, да помагаме за революционното ограмотяване на участниците в тях и за по-доброто им организиране – количествено и качествено.
Съвсем не всички недоволни от системата са бедни. Дори напротив, като че ли да бъдат недоволни си позволяват по-често хора, които нямат проблем със задоволяването на нуждите си от храна и облекло. Поглеждайки отвъд тези нужди, те виждат заплаха от огромни екологични проблеми, пред която е изправено едно аморфно общество от заслепени в преследване на печалбата индивиди. Понякога тези хора търсят решение в създаването на „извънсистемни“ общности, чрез които се опитват да решат, ако не световните, то поне личните си проблеми и задоволяват нуждите си от по-различно битие и общуване. Извънградските „комуни“ често приличат на курорт за откачени богаташи, но без съмнение са автентични начинания на самоорганизация, при това осъзнаващи се като антисистемни. Може би в бъдеще все-повече хора ще се обръщат в тази посока, поне в рамките на „златния милиард“.
Градските скуоти са също самоорганизирани общности, но в градска среда, често директно противопоставяща се на държавната власт поради незаконно окупираното градско пространство. Скуотите задоволяват не само битови нужди на жителите си, но и нуждите от общуване, образование, социални пространства и др. Често те са „анархо“ и „антифа“, но около нас съществуват съвсем автентични окупирани пространства, които всъщност не познаваме – за една година така и не разбрахме какво направи държавата с незаконно окупираното от цигани и затрито от картата село „Гилене“.
Други окупации – на работното място – напоследък набират популярност предимно сред „активистките“ среди. При все мерака на „активистите“ да открият под вола теле, не може да се отрече, че окупациите на Балканския полуостров (Вио.МЕ в Гърция, „Казова“ в Турция и др.) са автентични начинания на взаимопомощ между работниците. Ние обаче не познаваме тези движения, нямаме представа как те се създават, как могат да съхранят постигнатото и до какво по-различно от РМД могат да доведат. Вместо това, повтаряме до втръсване, че самоуправлението е панацея, сякаш ключовете от фабриката са в джоба на работниците, а полицията гледа отстрани и си бърка в носа. Статията в предишните броеве „Новата стратегия на Ричард Улф“ е стъпка към разбирането на тези въпроси.
Паралелно с горните тенденции, които можем да ориентираме към определени социални групи, се наблюдават и тенденции към инцидентни съпротивителни движения. Движението „Не плащам“ беше твърде популярно в Гърция през зимата, но не успя да сложи прът в колелото на икономическата система. Защо? В Босна полицаите бяха окъпани в реката на светлината на горящите правителствени сгради, но „движението“ бе удавено в реформистки идеи и не промени нищо. Защо? В България стана модерно да се рушат незаконните къщи в циганските квартали, но нито една тухла не е паднала на главата на някой кмет. Защо? Дори сред богатия „Запад“ и сред богатите „ИТ специалисти“ могат да се намерят движения като Анонимните, Свободен софтуер и Wikileaks, които си заслужава да бъдат изследвани, разбрани и повлияни.
В различни социални и икономически условия ефектът от определен вид поведение може да бъде различен – една окупация може да бъде както революционна, радикална, несмилаема за държавата, така и реформистка, повод за смазване на зъбните колела на системата. Това не е избор на участниците в окупацията, а плод на ситуацията, от която самите те са част. Не можем просто да копираме модели и да ги рекламираме където намерим за добре. Трябва да умеем да предвидим какъв ще бъде ефектът от тях, трябва да разбираме участниците в процесите, за да можем да им влияем. И преди всичко, трябва да търсим опора в автентичните съпротивителни действия на хората, колкото и жалки, объркани и обречени да ни изглеждат те. Иначе обречени ще бъдем ние, а когато избухне, народът ще бъде обязден за пореден път. •

Петър Симеонов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *