Рейтинговата бесилка

печат
Декларираното предназначение на системата е да помогне на бъдещите кандидат-студенти да направят информиран избор какво и къде да учат.
Налице е тенденция накрая университетите да щамповат само прависти и икономисти.

В началото на ноември тази година Министерството на образованието, младежта и науката надяна на шията на висшите учебни заведения в страната, 51 на брой, клуп за бесене. Пардон, нова рейтингова система.

Декларираното ѝ предназначение е да помогне на бъдещите кандидат-студенти да направят информиран избор какво и къде да учат. В момента у нас университетите предлагат обучение по над 600 специалности в 52 професионални направления. През следващата година 65 000 ученици ще завършат средното си образование – именно тях ги чака новата система.

Накратко, тя се е пръкнала от държавните институции след интервюиране на 30 000 души студенти, абсолвенти, работодатели, преподаватели. Главните показатели в нея са „реализация“, „средни доходи“ и „безработица“. Въпреки твърденията на експерти на образователното министерство, се е получила класация на вузове по тяхното „качество“, без да е точно ясно какво се разбира под това. Медиите тутакси посочиха, че Софийският университет предоставя най-качествено обучение, а Американският предлага най-добра реализация, а това си е директно подреждане по популярност. Уместно е да се напомни, че според статистиката по-малко от 20 на сто от абсолвентите след това работят по специалността си. Следователно, адекватността на поне един от показателите е под съмнение.

Ключовото в системата е, че тя ще бъде обвързана с финансирането на висшите учебни заведения, като „добрите“ университети ще получават повече средства от останалите. Това директно го заявяват господата финансов министър Симеон Дянков и просветен министър Сергей Игнатов. „Лошите“ учебни заведения, съответно, ще бъдат удушени с безпаричие. Но и „добрите“ ще си изпатят, защото напливът към тях ще ги пръсне по шевовете поради недостиг на преподавателски състав. Впрочем, закриване на „лоши“ специалности ще има и в „добрите“ вузове. Последното пак изрично е казано от господина просветен министър: „Специалности, които не могат да осигурят реализация на студентите след завършването им, няма да бъдат финансирани“. В условията на криза и трайни деформации в отрасловата структура на икономиката, в условията на разпадане на науката като система, в това число и инженерните изследователски и конструкторски звена, в условия на духовно обедняване – кои специалности остават като „реализуеми“? Комай предимно юристи, икономисти, администратори, журналисти, както и малко медици, предимно зъболекари.

Налице е тенденция накрая университетите да щамповат само прависти и икономисти. Кой обаче ще управлява професионално технологичните процеси в производството (промишлено и аграрно)? Кой ще усъвършенства тези технологии, кой ще разработва нови въз основа на теоретични изследвания? За това са необходими физици, химици, математици, геолози, биолози, агрономи, метеоролози! Кой ще проектира медицински хардуер за диагностика и терапия? По света вече практикуват роботизирани операции, но очевидно тук такива специалисти нямат реализация. Кой ще се занимава с история и археология, важни за разбирането откъде сме тръгнали и дали вървим нанякъде, вместо да блуждаем в кръг? Кой ще подсигурява всичко това с електроенергия, която да не се тресе от кризи и да е ориентирана към иновации?

Мнението в медиите и в блогосферата клони от скептично до твърдо песимистично: тази система няма да работи. Вероятно е така. Няма. Но ще съществува и ще определя финансирането на вузовете. Тоест държавата отново внася хаос и произвол във важните системи на обществения организъм. Редукцията на специалности по критерия „реализация“ (и „доходи“) не може да се нарече другояче, освен удушване. Лошото е, че на рейтинговата бесилка увисва целият народ, защото без разнообразни специалисти е обречен на деградиране на производителните сили. През изминалите 20 години у нас са изчезнали десетки професионални традиции – именно по повелите на пазара, не защото не са нужни, а защото няма кой да инвестира (и печели) в тези направления.

А и как би могъл, след като не разбира значението им? Та нали заедно с производителните сили деградира и културата. С предимство богатеят не умните, а наглите.

Образованието (както и здравеопазването) в никакъв случай не бива да се форматира според пазарната икономика на печалбарството. Търговията със знания води до упадък в малки страни, до брутално социално неравенство дори в големите, където все пак има място за що-годе балансирано развитие на целия спектър производителни сили. Образованието (основно, средно, специално, висше) не бива да бъде подчинено на един център (“просветно“ министерство) и да бъде заложник на друг (финансово министерство). Това важи и за цялото общество, впрочем. Учебните заведения, обединени в равноправни федерации, са длъжни да взаимодействат с федерации на изследователи, теоретици и практици, конструктори и технолози, както и с федерации производствени, потребителски, териториални, т. е. директно със самите граждани, така че да реагират на обществените и личните нужди на хората. Именно такава схема е моделът на анархизма, в който няма да съществуват „ръководни“ административни центрове, които с глупостта или интересчийството си принудително да вкарват целия социален организъм в треска, в състояние на задушаване – при това мъчително бавно и неприятно за гледане, каквато е всяка екзекуция.

Вананд Витанов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *