Репресиите срещу анархисти в България

печат
Дела и документи

Първите месеци след военния преврат на 9 септември 1944 г. анархисткото движение в България има криво-ляво някакви възможности за легална дейност, макар че още тогава властите системно затварят анархистки клубове и затормозяват с различни прийоми издаването и разпространението на вестник „Работническа мисъл” – орган на Федерацията на анархокомунистите в България (ФАКБ). На 10 март 1945 г. в София публично се открива националната конференция на ФАКБ, но всички делегати са арестувани от милицията. Впоследствие осми брой на „Работническа мисъл” е конфискуван и вестникът е спрян завинаги. В „Рапорт от началник-отделение „А” на Държавна сигурност за разкрити нелегални организации и въоръжени бойни групи за времето от 1 февруари до 15 април 1945 г.” се отбелязва по повод случилото се с анархистката конференция: „Съществено противоотечествено проявление е заловената нелегално свикана конференция на анархистите в България, във връзка с която бяха задържани около 81 лица, като някои с по-положителни проявления и съгласни да дадат декларации за сътрудничество с О. Ф. и отказване от анархистична дейност, бяха освободени.” (АМВР, ф. 13, оп. 1, а. Е. 10, л. 1 – 5. Копие. Машинопис.) В горецитирания откъслек от въпросния „Рапорт…” се съдържа явната лъжа за „нелегално свикана конференция на анархистите…” – мероприятието е съвършено публично. В заповед №6 на МВР се оповестява „Структура на отдел I Държавна сигурност през 1947 г.” Текстът гласи: „През м. май 1947 г. се създава отдел I ДС при ДДС – за борба с контрареволюцията със следната структура: отделение „А” – със седем групи, които имат за задача да водят борба с контрареволюционните елементи из средите на партиите, влизащи в ОФ (с изключение на БКП), и опозиционните партии – БЗНС-Никола Петков и РСДП (о); отделение „Б” – с пет групи със задача да води борба с разтурените фашистки организации, бивши полицаи, офицери, троцкисти, анархисти; отделение „В” – с осем групи със задача да води борба с контрареволюционните елементи из средите на младежта, интелигенцията, духовенството, държавния апарат.” (АМВР. Вж. Историческа справка на ф. 13 „Управление III ДС за периода 1944-1951 г. Борба с вътрешната контрареволюция”)
Прави впечатление, че анархистите са сложени в един кюп с фашистките организации!
На 21 октомври 1948 г. Политбюро на ЦК на БРП (к) взема „Решения за ликвидиране на политическия бандитизъм в страната и създаването на специални милиционерски части за борба с този бандитизъм.”(ЦДА, ф. 1Б, оп. 64, а. е. 13, л. 1-3, Оригинал. Машинопис.) Болшевишкокомунистическата ДС счита анархистите за неразделна част от този „политически бандитизъм”. Така в „Доклад от сътрудник на ДС за прояви на политически бандитизъм в страната” – 14 юли 1948 г. – в т. 6 от доклада изрично се изтъква: „Нелегална група в Габрово, сформирана от младежи-анархисти, извършили грабеж в домът на партийния секретар в с. Дебели-дял, Севлиевско, и готвеща се за други диверсионни и бандитски действия, си поставят за задача не само вербовка и изпращане на хора зад граница, а се стремят да разширят свойте връзки в вътрешността на страната и се подготвят за издръжка и формиране на бандитски групи, което също е едно указание, че емигрантските центрове в Гърция и Турция ще се опитат да хвърлят на наша територия групи с задачи за по-дълъг престой и бандитска дейност.” (АМВР, ф. 13, оп. 1, а.е. 372, л. 2-3, 10. Копие. Машинопис.) В „Годишен доклад от Иван Илчев – началник-сектор на ДС в град Пловдив – 22 декември 1948 г. – се информира, че през годината в сектора са задържани 720 „бандити”, като „36 души се намират понастоящем в ареста (анархисти)”. (АМВР, ф. 1, оп. 8, л. 2-4. Оригинал. Машинопис.) В друг „Доклад от сътрудник на ДС от отдел I при секретно управление ДС, Горна Джумая за прояви на политически бандитизъм в окръга през 1948 г.” се указва, че „А/ Анархистите се ориентираха към вербоване на нови членове, особено всред младежите и разпространяване на по-широко тяхната пропагандна литература. Така двете малки бандитски групи „Елен” и „Терористи” в Свети Врачко, организирани още в края на 1947 г., през м. януари се разрастнаха, като особено „Елен” достигна до началото на м. март 28 души, а към 15 март, когато вече отпочнахме реализацията, тя наброяваше 42 души. „Терористи” стигнаха до 5 човека.” (АМВР, ф.13, оп. 1, а. е. 335, л. 1-5. Оригинал. Машинопис.) По това време започват изселванията на цели семейства от граничните околии на България. В „Доклад от ген.-майор Панев, командир гранични войски, до Антон Югов, министър на МВР за изселване семействата, близките, ятаците и помагачите на политически бандити и на опозиционно настроени лица – 12 април 1949 г.” се посочва, че: „…Щабът на граничните войски, съвместно с Дирекция „Държавна сигурност” и Дирекция „Народна милиция” по места изработи списъци на подлежащите на изселване от граничната зона на Неврокопска, Девинска, Смолянска, Златоградска, Момчилградска и Крумовградска околии. Списъците обхващат 1153 семейства с 6734 члена…” •
(следва)
МАКАР

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *