Революционерите преди освобождението

печат
през 1935 г. излизат непубликувани дотогава документи за дейността на Ботев и Каравелов

Замфир Арборе е един от най-забележителните революционери на времето. Той е познат от Ботевите биографии под името Арборе Рали. Произхожда от едно чисто румънско семейство – чокойско по социално призвание – и е роден през 1848 г. в град Черновиц. Доживя до дълбока старост и умря през пролетта на 1932 г.
Детството си прекарва в Кишинев, а после на учение в Николаев и Одеса. Още в ранни години той навлиза в кръжока на Каракозовци. Арборе се смята като основател на руския социализъм. Още в първите си години попада в делото на Каракозовци и бива затворен в Москва. Освободен, минава в Петроград. След това цели три години прекарва в Петропавловската крепост. В 1871 г. е изпратен в Сибир. Оттам избягва в Швйцария, където е приет от Бакунин, комуто става сътрудник и секретар. Заедно с Н. Жуковски и Михаил Драгоманов (по-късно професор в Софийския университет), основават задграничните вестници “Работник” и “Община”.
Пред някои Ботеви биографии съм изказвал мнение, че Арборе надали е писал в 1881 г. някаква биография за Ботев, а трябва да е било едно бегло осведомяване по българските революционни работи, защото ако Арборе някога е писал за Ботев, когото лично не е познавал, най-малко щял да го обезсмърти в труда си, намиращ се в ръкопис в София, а тук централен герой е Каравелов. Арборе е започнал да се интересува от Ботев едва след трагедията във Врачанския Балкан, като е събирал сведения от живите му сподвижници от различна народност – емигранти в Букурещ. И ако е имало някаква биография за Ботев, чийто ръкопис е пропаднал в швейцарската поща, то тая биография ще да е била съставена тъкмо по указанията на тези хора.
Единствените му ценни сведения са тези за Каравелов. През 1869 г. Сергей Нечаев посещава Каравелов в Букурещ, с когото е в преписка до 1871 г. Тези писма са се пазили дълго време от Арман Рос-Сажинк, ревностен бакунист, който наред със Степняк е взел участие в Херцеговинското въстание.
Според думите на Арборе, Любен Каравелов още през 1866 г. е член на кръжока в Москва от студенти и публицисти. Благодарение на Каравелов, учащата младеж в Москва е могла да чете “Колокол”, както и всички задгранични издания. В последствие в Тулча идва и зетът на Вл. Коровенко, д-р Петър Александър, чистокръвен нихилист-бакунист, който е живял известно време в съдружие с Ботев. Срещата между Нечаев и Каравелов имала за задача да ускори революцията в България. През 1871 г. Каравелов напечатва прокламации към учащите българи в Москва. Този материал бива занесен в Русия същата година от Нечаев. Когато през 1860 г. Нечаев е замесен в убийството на Иванов, Каравелов скъсва с Нечаев, но за сметка на това Нечаев установява връзки с Ботев. Когато по ограбването на хазната турското правителство иска екстрадацията на Каравелов, руският консул отказва покровителството под предлог, че Каравелов е във връзка с руски революционери и замесен в делото на Нечаев и че подкачал приятелите на консула – българските чорбаджии.
Каравелов, който бил смятан от сръбските нихилисти за “Мацини на Балканите”, омайвал всички революционери на времето. Самият Бакунин е останал очарован от фигурата на Каравелов. Въпреки дружбата си с Огарев, Бакунин не е обичал поетите.
В своя ръкопис Арборе разказва, че Михаил Бакунин му е посочил едно писмо, което е получил от Каравелов. В това писмо се говорило за организирането на една печатница в Тулча, която да обслужва българските и руските революционери.
Арборе също е посочил на д-р П. Стоянов едно неподписано писмо, но което било явно от Нечаев до Любен Каравелов, осведомяващо го как става техническото провеждане на революциите, като се дават указания за въстания и хайдутства.
От друга страна Каравелов с едно писмо до Нечаев обяснява революционното настроение на българското селячество. Но най-интересното писмо е това, което Михаил Бакунин е отправил до Каравелов за уреждането на отношенията на руските революционери и българските емигранти, като се поставят основите на една българска секция при Интернационала и да се установят програмните точки. За целта “Свобода” на Каравелов ще работи съвместно с Бакунисткия орган, който следваше да се издаде на руски в Галац под редакцията на Арборе. Този план се осуетил по неизвестни причини. Възможно е след като агентите на руското полицейско III управление са открили канала, по който Каравелов изпровождал руска нелегална литература, да са се пазили от евентуални усложнения. Но факт е, че в програмата на българските революционери, която се печати в “Свобода” на Каравелов (от 14.X.1870 г.) от марксисткия руски орган “Народное дело” с дата 1 август 1870 г. преобладават бунтарски бакунистки елементи. Ето някои по-важни точки от тази програма, както ги намираме във вестника на Каравелов:
“Ние желаем да живеем с всички наши съседи дружествено… и желаем да съставяме с тях югославянска или дунавска федерация от свободни земи…”
“Ние не ще работим ни с едно деспотично правителство…; наши съюзници трябва да бъдат само поробените и измъчените от тежки трудове и от сиромашия народи…”
“Ние причисляваме нашите чорбаджии в числото на нашите врагове и ще да ги преследваме навсякъде и всякога!”
Самият Арборе, верен на своя революционен мироглед, изказва своята адмирация пред вождовете на българската революция, толкова оклеветени от руската царска политилка и пише: “Дълбоко съм убеден, че не официална царска Русия е освободила България, моето мнение е, че освобождението на България щеше да стане и без съдействието на Русия”.
От изнесените факти от страна на Арборе, Любен Каравелов и Христо Ботев наред с големите световни революционери на времето се очертават по думите на Ботев като “проповедници на революцията и защитници на сиромасите”. •
Литературен глас
София, 26.ХI.1935 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *