РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В ХХI ВЕК

печат

f8bb1baa7cca9a0868be9e275aeb1507ОРГАНИЗАЦИЯ, СТРАТЕГИЯ, ТАКТИКА, СРЕДСТВА И МЕТОДИ

(продължава от миналия брой)

Казахме, че пълното освобождение няма да настъпи без унищожението на капитала и на държавата. Масите ще се освободят, като изграждат своите организации в процеса на социалните борби. За да направят революцията неизбежна и необратима, нисшите класи трябва да се стремят към единодействие в борбата срещу висшите, а създаването на самоуправляващи се и автономни групи – да показва какъв ще бъде животът без държавното му организиране и вън от неумолимите закони на пазара, конкуренцията и печалбите. Разбираемо е, че апологетите и жандармите на висшите класи ще се съпротивляват с всички възможни средства. Наред с тях, ще се сблъскваме и със синдикалните бюрократи, с творците от културните елити, с организациите и групите на нисшите класи, които се борят за завладяване на държавната власт и чрез нея – на печалбите, привилегиите, господството и охолството.

Такава несанкционирана и автономно организирана дейност на нисшите класи ще способства за развитието на тяхната независимост, увереност и за създаването на навици и ембриони на самостоятелен живот. С помощта на кампании, в които се издигат преки искания и се разгаря народният гняв, ще се избягват по-лесно полумерките и гнилите компромиси с властта и капитала. Движенията, които усилват солидарността между нисшите класи, са много по-важни от всякакви изолирани „корпоративни“ акции и борби. Анархистическата организация съзнава, че победата на Социалната революция е невъзможна без завземане на производствената база и без организиране на комунистическо разпределение на продукцията, а те предполагат премахване на държавата и замяната ѝ с федерацията на комуните. Последното не изключва и не изтласква на заден план борбите за непосредствените искания в днешното общество (против безработицата, расизма и ксенофобията, дискриминацията на малцинствата или сексуалното неравенство и за защитата на културата и на околната среда). Всички направления и форми на борбата с капитала и държавата са свързани помежду си – отрицанието на част или на отделна страна на системата може да доведе до цялостното ѝ отхвърляне, особено ако съумеем да разкрием спойката на частта със цялото. Бойците на революционната организация, участващи в локалните групи трябва да се стремят да разясняват точно как и в кой момент от развитието на класовото общество се предизвикват и/или задълбочават проблемите, с които се сблъскват различните „нисши“ класи или техните слоеве в борбата им с „висшите“.

Революционната организация, освен средство за комуникация, е и оръжие на „Петото съсловие“, а не машина за подчиняването му от анархистите. В противоположност на авторитарните и левичарски стремежи за „ръководна роля на партията“, нашата организация се бори със слово, съвети и с примери за възприемане на анархистическите идеи за свобода, солидарност и взаимопомощ от „нисшите класи“. В период на реакция, масите обикновено се поддават и възприемат консервативните и дори фашизоидни идеи и „ценности“ – наш дълг е да им даваме отпор и да поддържаме и тогава гаснещия пламък на революционните идеи.

Много леви организации, които съсредоточават усилията си върху контрола над масовите движения, често са бивали изненадвани от скоростта на революционния процес, от полета на въображението и от смелостта на революционните маси. Анархистическата организация е длъжна да знае и помни това явление, за да не се превърне на един или друг етап от революцията в бариера и спирачка за масовата инициатива и съпротива. С ескалирането на революционния процес реакционните сили ще се ориентират все по-решително към репресиите и нарастващата държавна намеса. Тогава ние трябва да пресечем опитите им да прекършат революционния устрем на масите и ако разбиранията ни за механиката на властовото йерархическо общество и неговият антипод – самоуправлението – са на нужната висота, ние ще можем да помогнем на масите да отведат Социалната революция „наляво“ и напред, отвъд последния предел на нейното развитие. За да решим успешно тази задача, трябва да имаме стратегическо и тактическо превъзходство в революционната ситуация пред адептите на „временното“ правителство или на „революционната“ диктатура. Трябва заедно с масите да достигнем до „котата“ на необратимост на революционния процес. Единствена гаранция за това е вкарването на низините в социалната война.

От решаващо значение е изграждането на общ „анархокомунистически фронт“ от всички движения, организации и групи. Съществена част от революционната работа е създаването на връзки между всички направления на социалните борби и изваждането от летаргия и латентно състояние на всички антикапиталистически и антидържавни тенденции. Революционерите анархисти трябва да се стремят да обединят всички, чиято борба има фундаментално и глобално значение за революцията, като въвличат постоянно радикализиращите се елементи, разширявайки масовата база на бунта и движението.

  • 8. С какво да се започне?

Къде обаче да намерим хора за такива колосални задачи? С какво да започнем? Първо, с приятелите и с познатите си, които симпатизират на нашите идеи. В началото с дискусии, а след това и със съвместни действия (или обратно, нали „Фауст“ казва: „В начале бе Дело!“). На второ място – на местоработата, в обществените движения и при мероприятия, където влизаме в съприкосновение с мъже и жени, недоволни от съществуващия ред и от казионната „лява“ политика. Изобщо навсякъде, където ни се представи случай. Започвайки с една малка група, можем да съдействаме за образуването на някои звена, които могат да се разраснат в мрежа, като привличат на свой ред тези, които са готови да работят и да се сражават за общите цели.

Нашата пропаганда трябва да черпи силата си от справедливостта и откритостта, да предлага практични пътища за решения на социалните проблеми и конфликти, като ги обосноваваме солидно теоретично и идейно. Нужно е да се научим да отговаряме на нуждите на момента: при необходимост да „възпламеним“, да въодушевим и вдигнем хората на борба и едновременно с това да бъдем подготвени за сериозна теоретична и дискусионна работа и с най-школуваните ни противници. Ако запознаваме хората с нашите идеи в писмена форма, е нужно да го правим просто и разбираемо за широката аудитория. Заедно с това, ще ни бъдат нужни и брошури, предоставящи на интересуващите се и на готвещите се за апостолска работа възможност за по-задълбочена и детайлна информация по третираните проблеми. Всичко това предполага напрегнати усилия на мисълта и солидна лична подготовка за попрището ни на революционери и умение за работа в екип.

Основна задача на групите е привличане на възможно повече хора, създаване на устойчиви контакти с другите индивиди и групи. Смисъл има и в създаването на връзки с другари от другите страни, чиито цели и тактика са сходни с нашите. Добре функциониращата група поражда ентусиазъм. В нея личната радост от успешната дейност се допълва с необходимостта от анализиране на резултатите и с обмисляне и планиране на предстоящите акции. Масовите демонстрации и действия могат да бъдат силно окуражаващи, напомняйки, че съпротивата не угасва и за миг и винаги дава възможност да доведем нашите идеи до знанието на по-широк кръг от хора и да ги ангажираме в борбата. Същевременно, тези акции са добър повод да демонстрираме силата и възможността за осъществяване на нашите идеи, като ги експериментираме „на живо“.

  • 9. На работното място

Не е задължително да се наречем революционери, за да бъдем добри бойци. На всички ни е известно, че експлоатацията има за основа наемния труд и че началствата са безпощадни към тези, които се борят срещу нея. Затова нека бъдем внимателни на работното си място. Необходимо е добре да познаваме хората, с които работим. Приятелството с тях може да бъде много по-надеждна опора в борбата, отколкото всякакви временни съюзи с всевъзможни синдикални и партийни активисти в предприятието.

Като правило, профсъюзните бюрократи предлагат на работниците малко по-добри условия на труда и заплащането му, но по време на конфликта те най-често застават на страната на администрацията и в крайна сметка – на властта. Целта на анархистите не е участие в синдикалната политика; наша задача е разпространението на идеите за съпротива и прилагане на най-ефикасната тактика сред колегите, с които работим, което често води до необходимост от конфронтация и изобличаване на административното и профсъюзното ръководство. Там, където няма профсъюзи, обикновено недоволството и волята за съпротива са по-силни, но като правило солидарността е по-слаба, а с нея и опасността да бъдем предадени. Тук е по-лесно да спечелим работниците, но има опасност по-нататъшното продължаване на борбата да тръгне по пътя на създаване на профсъюз, който ще започне преговори с началствата, или наченалата изолирана стачка ще бъде обречена на неуспех, завъртайки ни в един порочен кръг.

Широтата на стачното движение и надеждните връзки с обществените движения и работниците от други предприятия и клонове и най-вече – формирането на групи за съпротива на работното място е много по-необходимо при конфликта. Тези групи действат вън от синдиката, но влизащите в тях могат да бъдат негови членове. Групите не са механизъм за колективно договаряне с властта, а за изостряне на борбата с нея. Те не са заинтересовани от придвижването на профсъюзното ръководство „наляво“ и са полулегални. Членството в тях не се определя уставно, но целта им е унищожение на влиянието и властта на господарите и началствата. Те влизат в борбата против условията на работа, против началствата, против синдикалната бюрокрация и капитала с методите на прякото действие и саботажа, но не са ядра на „революционни профсъюзи“, а начин за създаване и консолидиране на бъдещите колони и корпуси за класовата война.

  • 10. Колективното действие

Въпреки разпространения предразсъдък, поддържан от медийни карикатуристи и някои нелепи персонажи в малки групи от самопровъзгласили се „анархисти“, анархизмът не е нито „здрав индивидуализъм“, нито индивидуалистичен бунт. В разрез с твърденията на някои анархисти, че реализацията на индивидуалната свобода е централният пункт във всяка истинска революционна политика, ние не поставяме знак на равенство между това фундаментално право на индивида и свободата да даде израз на своето „Аз“ в пълен разрез и разрив с общественото обкръжение.

Индивидът е като отделният пръст на ръката, сам не е особено силен и активен, но заедно с останалите се свива в юмрук. Нисшите класи изобщо и работниците в частност се контролират толкова по-лесно от началствата, колкото са по-разединени. Организирайки се колективно, те придобиват потенциал за съгласувани действия против капитала и държавата. Работното място е удобно за индивидуални действия като саботажа, кръшкането или „кражбата“, но те – дори и добре организирани и останали неразкрити – са ефикасни само при колективния им размах (обхват). Те могат да променят отношенията сред индивидите от нисшите класи – и то само за известно време, – но не и между тях и господстващите класи. Разбираемо е, че манипулациите на последните в сферата на социалните отношения ще предизвикат изменения с много по-голяма вероятност и сила, отколкото това могат да сторят усилията на отделни индивиди или групи. •

(следва)

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *