РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В ХХI ВЕК

печат

8d0f531d884cf6274541dc147a427bf4ОРГАНИЗАЦИЯ, СТРАТЕГИЯ, ТАКТИКА, СРЕДСТВА И МЕТОДИ

славословейки индивидуализма, капитализмът унищожава всяка индивидуалност, защото се страхува от колективното действие на изградени и свободни личности

(продължава от миналия брой)

Затова ние считаме, че единствено колективното действие може да промени света в посока на анархокомунизма, че то е много по-необходимо за анархистите, отколкото активността на изолираните и атомизирани индивиди и групи. Това дори не се нуждае от доказателство, но някои продължават да считат индивидуализма за един от фундаментите на анархизма, докато той е негова противоположност. Индивидуализмът в капиталистическото общество е най-доброто оправдание на безсрамния егоизъм, поощряващ най-отвратителна конкуренция и експлоатация. Същевременно, славословейки го, капитализмът унищожава всяка индивидуалност, защото се страхува от колективното действие на изградени и свободни личности.

Възможностите на действащите индивидуално анархисти са ограничени. Чувството на изолираност, насаждано от капитала и държавата в отделния бунтар, е способно да доведе до разочарование и отчаяние. Колективното действие на анархистическата организация може да постигне много повече, когато мрежата нейни бойци се поддържат един друг в течение на събитията и е готова винаги да им окаже поддръжка в хода на борбите и преследванията от властта. (N. B.: За силата на организацията – дефиниция на неадитивност (*) = организационно свойство, в резултат на което организираното цяло е по-голямо от сумата на своите части (положителна неадитивност), а дезорганизираното – по-малко (отрицателна неадитивност). За пояснение привеждам цитата от стр. 81 на книгата „Бакуниновата теория и практика на Социалната революция“: затова, защото, когато десет или повече души съединят своите усилия за постигане на обща цел, между тях се заражда нова сила, далеч превъзхождаща простата аритметична сума от техните частни/индивидуални усилия“. (Б-ФСП, стр. 151-152) В случая Бакунин говори за положителната неадитивност на социалната дейност, когато при общото ориентиране на усилията на членовете на една организация, съвкупният резултат от действията им е много по-голям от простата сума на индивидуално постижимите резултати (или от индивидуалните, некоординирани, несъгласувани, изолирани действия на всеки от членовете им. (*). Понятието е употребено в Глава IV, стр. 81, стр. 85 и в Заключението, стр. 178)

За да бъдем ефикасни, е нужно взаимодействие, защото, както казва Малатеста: „Моята свобода е свободата на всички“. Колективните действия въодушевяват хората, защото им дават усещането, че не са сами и безсилни, а са изпълнени с воля и кураж за осъществяване на желаните промени. Ако и най-екстремистките акции останат дело само на отделни изолирани индивиди, вместо на едно обществено движение, държавата лесно би се справила с всеки и с всяка поотделно.

Взаимопомощта като основа на човешкото общество и на всички социални отношения и организации превъзхожда като организационен принцип конкуренцията или регулираното с договор взаимодействие. Кропоткин е доказал убедително, че тя е присъща на най-успешните биологични видове (включително хищниците и човека): Тези видове, които се отказват от нея, са обречени на измиране; докато умеещите да се обединяват имат най-голям шанс за оцеляване и за по-нататъшна еволюция. Индивидуалният успех е за сметка на групата, той е разрушителен и разсипнически. Видовете, живущи обособено или в неголеми семейства, са ограничени на брой, а ресурсите, които са нужни за съществуванието им – твърде големи и са за сметка на останалите. Затова съвкупността от обществени отношения, които имат за основа взаимопомощта, импулсират солидарността, а тя превръща естествената подбуда към сътрудничество в сила, всяваща страх у властта. С нейна помощ възможните нови социални отношения набират достатъчна сила за преобразуване на обществото и укрепват принципа на взаимопомощта в отношенията между хората и социалните институции.

Силата на една организация зависи от възможностите на нейните членове да действат колективно. Способността ѝ да мобилизира, да планира действията и да контролира изпълнението им от членовете си, е решаващ фактор за съхранение на доверието в нея. В противен случай нито нейните членове, нито враговете ѝ са склонни да я възприемат сериозно.

  • 11. Пряката акция

Пряката акция може да бъде средство за привличане вниманието върху насилията на властта и несправедливостите на капитализма. Тя може да служи като метод за борба срещу настъплението на властта и капитала, като акт на солидарност със социална група или отделна личност, чиито права и свободи са погазени, или против унищожаването на околната среда. Но ако тя не е част от обща стратегия, целяща постигане на революционни промени, неизбежно ще се превърне в отбранително и преходно явление, отстъпващо пред далеч превъзхождащите го сили и възможности на господстващата класа и нейната държава.

Пряката акция може да бъде резултатна и в рамките на старото общество, принуждавайки държавата, понасяща все по-големи икономически, политически и социални щети, да отстъпи. Като разновидност на социалния протест тя има перспективи, но ако не е елемент от всеобщата класова борба, в дългосрочен план не може да се превърне в реална угроза за интересите на господстващата система и едва ли ще се изтръгне от изолирането си в маргинализираното гето, в което четвъртата власт на масмедиите и полицейската държава се стремят да натикат всеки акт на борба и протест срещу тях. От личен опит: при отсъствие на масово протестно движение и култура на съпротива, изолираната пряка акция не оказва трайно въздействие върху съзнанието и солидарността сред масите.

Нейно преимущество е, че тя се базира на действието, а не само на идеите. Пряката акция изисква координирана взаимна комуникация и взаимодействие, постигане на единодушие по въпроса за целите, тактиката, очакваните резултати и организационните интереси. Основавайки се върху идеите за автономност и инициативност, тя няма проблемите на едно партийно ръководство, предизвикани от споровете за места в йерархията, конкуренцията и противоречията, които отслабват борбата и привеждат взаимодействието към най-малкия общ знаменател: лидери да определят еднолично възможностите и насоките на дейността на всички останали. Тяхното единство е илюзорно и безплодно. Мнозинството днешни демонстрации и протести са пример за това. Колективното съзнание не може да се развива без колективни действия, промените не могат да се очакват без тях, защото ако тълпата не действа срещу причините, които я атомизират, тя ще си остане – както преди – временно сборище от изолирани или разединени индивиди. Обратно, ако протестът е следствие от натиск на държавата, и хората, останали без контрола на вождовете, действат заедно срещу този натиск, за да защитят себе си, те са способни да развият съзнателността си и да излязат окуражени и укрепнали от акцията.

Без революционна стратегия, превръщаща я в оръжие от арсенала на растящия антидържавен протест, пряката акция е обречена на неуспех. Свидетелство за това е движението за ненасилствени преки акции. То избягва конфронтацията с властта, предлага принципен пацифизъм и става лесна плячка за полицията, вместо да парализира със своите действия волята ѝ за репресии. А едностранните кампании могат да отклонят участниците в тях от борбата за цялостното им освобождение, като ги маргинализира или интегрира в капиталистическото общество.

Успехът на пряката акция зависи от всестранния анализ на слабостите на врага. Отделните видове преки акции, използващи тези слабости, трябва да бъдат добре претеглени и достатъчно гъвкави, за да могат извършителите им да се съобразяват с изменящите се условия, в които се води борбата. Нужно е обаче да помним, че такава гъвкавост е само тактическа и не трябва да ни ограничава и превръща в „изобретатели на дървения велосипед“. Всеки нов епизод от борбата, всяка протестна кампания или друга пряка акция и нова точка на конфронтация с властта, трябва да е част от непрекъснато увеличаващата се съпротива, а завоюваните позиции – да се консолидират и разширяват. Местните организации, социалните колективи и групите за взаимопомощ трябва да създадат необходимата атмосфера и относителна сигурност за активно въвлечените в съпротивата, с оглед укрепване на познанствата и връзките между тях, взаимното доверие и дългосрочното планиране на съвместни и постоянни акции. Такова взаимодействие преодолява разделението и отчуждението, пораждани от капиталистическата система. В противен случай движението ще съхрани фрагментарния си характер.

Анархистите трябва да се стремят към повишаване съзнателността на въвлечените в борбата, посредством просвещение, хвърляне на мостове, позитивно общуване, създаване на доверие, прояви на солидарност и увеличаване ръста на постоянно борещите се на широк фронт. Изграждането на култура на съпротивата с помощта на ефикасни преки акции трябва да предизвиква промени в съзнанието, радикализиране на масите и появата на нови обществени структури и отношения. Затова, планирайки дадена акция, трябва да преценяваме прецизно дали тя засилва съпротивата на масите и улеснява промените в желаната посока или пречи?

  • 12. Ако Социалната революция почука на вратите

Навсякъде върху планетата расте недоволството от полицейския произвол и репресиите, от мизерията и неравенството в доходите, от корумпираността на политическите елити и плячкосванията на високопоставените крадци, от приватизациите в комуналния сектор на такива жизнено важни неща като водата, земята, жилищата или енергоснабдяването. Същевременно, в много страни икономическата криза се превръща в питателна среда за консервативни или реакционни идеи и движения, които се стремят да създадат или да поддържат мита за „националното единство и интереси“.

На много места възмущението расте непосредствено сред трудещите се от всички сфери при поддръжката на разгневените „излишни“ и е насочено против господстващите елити и международния капитализъм. Общите и социалните стачки, бойкотът, „нахлуването“ в мегаполисите и в други, имащи символично значение за властта места, атентатите, саботажът, демонстративният отказ от плащания и експроприациите на капитали посредством завземането на заводи и жилища, „кражбите“ на електричество, отопление или храна – всичко това свидетелства за ненадеждността и несигурността на господството на буржоазията и на нейната пазарна демокрация.

Съществува обаче опасност тези наченки на революцията, които не са цел, а средство, да се превърнат в импулси за разединение. Отделни групи могат да се отклонят от необходимите действия или да проявят нерешителност при изпълнението им. Те могат да се задоволят с междинните резултати и да се съпротивляват на по-нататъшното продължаване и разгръщане на борбата.

Победата на социалната революция не може да бъде резултат от съединението на разнородни протестиращи и агитиращи групи, въвлечени без ясна цел в бунта срещу господстващата класа. Успехът се свежда до развитие на революционното съзнание, наклоняващо прилагането на сила от краткосрочните цели в посока към Социалната революция. Обхващайки значителната част от Петото съсловие, признало необходимостта от премахване на днешната политическа и социално-икономическа система и от прехода към анархокомунистическото общество, това съзнание ще съдейства за обединението му в една или в няколко революционни организации. Отделни елементи от средните класи и слоеве, съзнавайки своята историческа обреченост, безперспективност и необходимостта от победа на нисшите класи, ще действат паралелно и солидарно с тези организации. Общи цели могат да станат подготовката и организирането на обща стачка, на масови действия в предприятията и демонстрации или бойкот, последвани от окупирания и експроприации, за да се парализира волята на властта за борба срещу тях, като тя бъде лишена от средства за съпротива.

Без масова организация и федериране анархистическите групи ще си останат само една отделна тенденция в революционното движение, наред с другите. В новите условия на независими от националния пазар на труда производства, на асоциално разпределение на „националния“ доход, на заграждането на територии, в които достъпът на плебса е забранен, и на превантивна контрареволюция, анархокомунистите ще се натъкват на яростното противодействие от страна на елитите и техните авторитарни институции, военизирани банди, шпицкоманди от „безотговорни“ убийци и черносотнически тенденции. В отговор, действайки в средите на Петото съсловие, ние трябва да го въвлечем в изграждане на бойни групи, в създаване на органи на самоуправлението и механизми на функционирането им върху принципите на свободата и равенството. Заедно с това трябва да противодействаме на опитите на партиите или движенията, които се стремят да завземат властта „от името на пролетариата или на народа“. Ако техните адепти решат да използват сила за унищожаване на завоеванията на Петото съсловие, тогава анархистическите бойни организации трябва да бъдат готови за въоръжено решение на въпроса кой – кого? От това следва, че в предреволюционния период анархистическата организация трябва да призовава и да съдейства за въоръжаването на нисшите класи и за организирането им в революционни колони и корпуси с обща стратегия и координация на бойните операции в гражданската война. Поради това революционната организация не може да не бъде нелегална/тайна, нито да я разпуснем в началната, въстаническа фаза на революцията. Заедно с революционните маси ние ще продължим борбата до реализацията на анархокомунистическото общество и чак тогава нашата организация ще се разтвори постепенно в него, за да изчезне напълно…

В „Пледоарията“ не съм разгледал крайно важния проблем за възможностите, които РР разкрива пред преките акции на сравнително малобройни, но добре подготвени групи, както и въпроса за необходимостта от нова „антиклаузевиц стратегия“, абсолютно необходима с оглед новите оръжия и методи на борба на професионалните армии срещу Социалната революция, която теоретиците и законодателите на класовия враг разглеждат вече като тероризъм, и се готвят за тотална война без всякакви норми и правила. Заедно с това, на много места в параграфите на тази незавършена глава на „Апокалипсис – кога?“ използваният език е езоповски, но това е разбираемо поради специфичния характер на сюжета. Да се надяваме, че когато се появят, заинтересованите апостоли на Социалната революция ще бъдат по-ясни, по-конкретни и по-категорични в дискусиите си „на живо“ и най-вече с преките си акции… •

Георги Константинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *