РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В ХХI ВЕК: ОРГАНИЗАЦИЯ, СТРАТЕГИЯ, ТАКТИКА, СРЕДСТВА И МЕТОДИ

печат

(БЕЛЕЖКИ КЪМ ПОСЛЕДНАТА, НЕЗАВЪРШЕНА ГЛАВА ОТ „АПОКАЛИПСИСА“)

ПЛЕДОАРИЯ ЗА РЕВОЛЮЦИОННАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

„Нисшите“ класи винаги са предприемали действия независимо, а често и против волята на „революционните елити“

(продължава от миналия брой)

Трябва да бием тревога, за да разтърсим жертвите, потопени от Мамона и Властта в блатото с бавно загряваната вода, в която неусетно ще ги сварят като жаби. Гнетът може да приеме още по-изтънчени форми… Когато тук-там „излишните“ изоставят жабешкото си или овче поведение, господстващата класа и нейната „социална държава“ им предлагат система от „социални помощи“, за да ги „върнат в доброто общество“, преминавайки през дресурата на буржоазните правни норми и морал, докато те засилват своята полиция и строителството на модерни тюрми. Предприеманите мерки за връщане на „подпомаганите“ към безсмисления „обществено полезен труд“ трябва да сплашат обеднелите и изтънели слоеве на работниците и всички, които не са се подчинили напълно на „законоустановения ред“. „Нисшите класи“ – пасивни, недееспособни, смазани от „условията на живот“ и от насажданата културна и морална инерция, – макар и с нежелание, се подчиняват на властта и поради страх, наивност или невежество стават уязвими за облъчването от политическите представления на хитреци и „властелини на умовете“ от шоу бизнеса. Понякога обаче, макар и доста по-рядко, тяхната ярост и жажда за справедливост се взривяват и събарят всякакви огради. Тогава настъпва часът на съпротивата и революцията. Затова „да се борим срещу процеса на маргинализиране“ е безполезно; напротив, трябва да го ускоряваме!

Това обаче не се съзнава от всички „революционни“ групи. Кризата на пазарната демокрация на Запад и социалният, икономически, културен и морален колапс на държавния капитализъм в бившия СССР, Източна Европа, в Китай и в Куба обхванаха и организациите на така наречената „революционна левица“. Чрез своя авторитаризъм и властолюбие, преклонение пред йерархията, „демократическия централизъм“ и подчинението на „всемогъщите и всезнаещи вождове“, те възпроизвеждат ценностите на господстващата класа и социалните отношения в нейното общество. Със задълбочаване на кризата, вместо да растат и да набират сили, „революционните леви организации“ се разлагат, преживяват разколи, обладани са от резигнация и опортюнизъм, дори гласуват в блок с вонящите трупове на социалдемократическите лакеи на капитала. Навсякъде в тази „левица“ процъфтяват корупцията, политиката на предателство, тайните сделки с финансовата олигархия и с диктаторските или псевдодемократични режими.

За да може „Петото съсловие“ да се защити от натиска на капитала и да създаде свободно, самоорганизиращо се и самоуправляващо се общество, трябва да изгради мощно анархистическо движение във всички сфери на живота. За такова масово движение обаче е нужна революционна анархистическа организация, стремяща се към координация на борбите на всички антикапиталистически и антидържавни сили. Такава организация трябва да бъде контролирана от своите членове и да осигури трибуна за постоянна идейна, стратегическа и тактическа дискусия, мобилизация, преки акции… (и многоточие).

  • 2. Стихийната класова борба

Известна е максимата на Първия Интернационал: „Освобождението на работниците трябва да бъде дело на самите работници!“ и нейната кауцкианско-ленинистка антитеза: „Със собствени усилия, работническата класа може да достигне само до нивото на трейдюнионисткото съзнание“. Между двете лежи теоретическа и практическа бездна. Вождовете на партийните върхушки и „интелигентните“ полезни идиоти заявяват, че на работниците и на „излишните“ са нужни овчарски песове и централизирани партии. Това е валидно както за фашистките, така и за болшевишките „революционери“ от рода на Ленин или филистерите от Социнтерна. Всички те се стремят да впрегнат работниците и безработните в държавната колесница, в качеството им на безмълвна и послушна електорална маса от „бачкатори“ или „излишни“, с чиито гласове да си осигурят властта, маста, министерските и депутатските кресла.

Идеята за работническата държава („диктатура на бачкаториата“) потъна в небитието. Тя бе заменена с нейното буржоазно копие – „социалната държава“ и с „консуматорското общество“. Властниците мотивираха апетитите и действията си с неспособността на „петото съсловие“ да извърши необходимите революционни промени без тяхното „научно ръководство“. В тежките кризи те предоставяха разрушителната част на революцията на „стихийността на масите“. Това понятие, фалшифицирано и деформирано от кривото огледало на вождовете, обаче дълго остана зле разбрано.

Не трябва да пренебрегваме историческите факти и да разглеждаме стихийността на нисшите класи, като повтаряме банални лъжи (както правят дори и някои анархисти). Масите не се вдигат на революция без историческа памет или връзка с борбите от миналото, без приемственост с агитацията и с акциите на революционните малцинства от миналите епохи. Напротив, извършената от революционерите разяснителна и координираща работа винаги е имала съществено значение за революционния процес.

Стихийността на масите е проява на тяхната способност за преки действия, за инициатива и за откриване на нови форми на борба и организация. Така е ставало при всяка голяма революционна вълна, когато масите са създавали комуни, революционни комитети и съвети, без да се подчиняват на декретите на овчарите от „авангарда“. Такива новости са и „летящите или масови блокади“, които се създадоха в процеса на борбите през последните години в някои англосаксонски или латиноамерикански страни, завземането на улиците и площадите в Арабските страни и ред други форми на борба, появили се мимо волята на каквато и да е „революционна партия“. „Нисшите“ класи винаги са предприемали действия независимо, а често и против волята на „революционните елити“.

  • 3. Въпросите на съзнателността

Можем със сигурност да кажем, че грешките, допускани от едно действително революционно движение, са се оказвали многократно по-плодотворни от успехите и на най-добрите централни комитети.

Роза Люксембург

Жизненият опит на нисшите класи ги навежда към чувства, мисли и действия, насочени против господстващия ред. От тях се ражда „пролетарската съзнателност“, макар различните компоненти и слоеве на тези класи да достигат до различни нейни нива. В същото време „висшите класи“, с контрола си над медиите и образованието, със засилването на расизма, сексуалната дискриминация, с противопоставянето посредством националната или верска принадлежност, се стремят да ги затъпят и разделят, разлагайки основаната върху революционния опит солидарност. Въпреки това, нисшите класи никога не биват изцяло атомизирани, макар да не са единни, сплотени и осъзнали своята непреодолима сила.

Борбите на анархистическата революционна организация, обект на следващите параграфи, трябва да станат част от ежедневието на Петото съсловие. Това ще създаде известно напрежение, защото съзнанието на нейните членове е по-развито (отишло е „по-напред“), а нейната способност да развива и разпространява своето влияние изисква да не се забягва много пред масите, за да не попаднем в капана на отрицанието или на игнорирането на новите форми на борба и организация, които се появяват в революционния процес. Те могат да бъдат полезни за борещите се, ако им помогнем да ги усвоят. Революционната анархистическа организация е длъжна да изработи адекватни начини на действие, отчитащи това противоречие. Трябва да не се отнасяме пренебрежително към опита на масите, да го анализираме, да се учим от него и постоянно да преразглеждаме тактиката си в съответствие с променящата се ситуация. Революционната организация трябва да може винаги да се преобразува в зависимост от промените в масите, настъпили в процеса на революцията. Нашата теория и практика трябва да отговарят на конкретните и динамично променящи се условия и нужди на борбата.

  • 4. За какво ни е нужна организацията?

Анархизмът е организация, пак организация и винаги организация.

Ерико Малатеста

Въпросът какво представлява организацията? е твърде обширен и затова се спирам само върху революционната, която ни интересува. Всяка организация има своя цел, позволяваща на членовете ѝ да постигнат това, което не е по силите им поотделно. Организацията има своя същност, често скрита зад формалните ѝ структури. Ако свалим идеологическите „одежди“ от държавата, корпорацията или партията, ще се оголи йерархията, властта, алчността и страхът от загуба на господстващото и привилегировано положение. Това са присъщи атрибути на организацията на капиталистическото общество и затова някои анархисти, поради „регулирането на съзнанието“, което се осъществява чрез нея по десетки канали, отхвърлят изобщо всяка форма на организация. Ние признаваме, че от съществуването ѝ могат да възникнат посочените проблеми, но считаме организацията необходима за построяването и функционирането на анархокомунистическото общество. За да се избегне макар и „временното“ ѝ овластяване, е нужно да създадем организация, която се ръководи от идеите, принципите и морала на анархокомунизма. Затова трябва да сме наясно с тях, със собствения си начин на мислене и действие, и с този на другите. Трябва да бъдем в състояние на интензивна комуникация, почиваща върху взаимното доверие; да подтикваме себе си и другите към изучаване на теоретичното богатство и революционната практика на анархизма, към творчески подем и акции, влезли в историята на народите; да си поставяме достижими за конкретната ситуация цели; да анализираме успехите и пораженията; да действаме координирано и синхронно, и да преосмисляме началните причини, поради които сме създали организацията. А доколкото последната е колективно дело, построено върху съзнателност и воля за взаимодействие, тя трябва да бъде резултат на колективната мисъл. Ако революцията е необходима, анархистическата организация трябва да засилва тая необходимост, като увеличава теглото и силата на всички фактори, които я приближават.

Революционното дело, освен с думи, трябва да се изразява и въплъщава в действия. В същото време, трябва да бъдем в състояние да оценяваме независимо и обективно дейността на организацията, без да се превърнем във винтчета на нейния огромен механизъм и да можем да отговорим на въпроса каква е целта на революционната организация, като я дефинираме и я сравняваме с резултатите от нейната дейност. •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *