Революция или бавна смърт

печат

Днешният свят, яхнат от сегашния световният властелин САЩ, препуска бясно право към пропастта, пришпорван от заслепения от алчност и имперски амбиции свят на власт и пари. Една перспектива, дошла в резултат на опита да бъде наложен Новият световен ред на глобализацията върху индивида и обществото, целяща светът да преклони гръб пред безумната алчност на международния корпоративен капитал и вечния му съюзник – държавната власт. В името на нейно „величество“ – печалбата, всички средства, помагащи в трупането на пари (в и без това тлъстите банкови сметки), не само са позволени, те са задължителни! Безумната експлоатация на природните ресурси и отпадъците на промишлената дейност, отделяни в пъти над допустимото, превърнаха водата, земята и атмосферата в огромен контейнер за вредни боклуци. Най-големите промишлени замърсители са от страни с водещи военна и имперска политика. САЩ станаха причина за появата на глобалния световен тероризъм. Сега воюват уж срещу него, а реално търсят полигони, където да „консумират“ и пласират производството на военната индустрия.

Ураганът на Глобалната икономическа криза връхлетя света след като треската за бързи печалби чрез търговия с акции на борсата, обхванала голяма част от средната класа, наду балона толкова в безграничната алчност, че той се спука с гръм и трясък! Този финансов колапс помете надеждите на средната класа за лесно замогване, което да я изтласка нагоре в обществото, където заема мястото на буфер между бедни и богати! Защо трябва да се стига до такива сътресения, за да разберат болшинството от хората, че пътят към подобряване на социалния и икономически статус минава през тотална промяна на формата на икономическите отношения между хората?! Настоящото социално-икономическо статукво е построено така, че парите винаги отиват при пари. Много богатите печелят още дори и по време на такава световна криза за сметка на останалата по-голяма и по-бедна част от обществото, която обеднява още повече. Сегашната икономическа криза вече започна да отшумява при големите финансови акули, но на каква цена! „Оздравителните“ финансови планове на големите международни корпорации в същността си просто включваха една основна мярка – закриване на по-нерентабилните сектори, което неизбежно означава масови съкращения на работниците в закритите производства. Така на улицата вече се озоваха стотици хиляди, а тепърва предстоят още съкращения. Изведнъж броят на безработните се увеличи толкова, че можем да говорим за поява на нова социална класа – от декласирани аутсайдери, лумпенизиран пролетариат, който ще изпадне в блатото на отчаянието и гнева, породени от перманентната мизерия и страха от утрешния ден. Рекламираната от послушните на властта американски медии поредна илюзия, параван на истинските цели на САЩ, рисувана в розови краски идилия като идеален пример за новия икономически, социален, културен модел на световно, съвместно съжителство между народите, претърпя тотален банкрут. Вълшебната дума, звучаща като заклинание за решаване на всички световни проблеми – „глобализация“, – постепенно разкри своите „прелести“.

Войната срещу „световната“ заплаха на глобалния тероризъм отдавна разкри истинската ѝ цел – утвърждаване на световното военно и икономическо господство на САЩ чрез завладяване и превръщане в колониална страна на богатия на петрол Ирак. Вече повече от 10 години проблемът за глобалните промени в климата тревожи сериозно почти целия свят. Почти, защото в САЩ едрият корпоративен финансов капитал е основен причинител със своите огромни промишлени комплекси, заели челните места по отделяне на вредни емисии, влияещи на глобалното затопляне. САЩ редовно участват със свои държавни представители на конференциите, посветени на проблема. На практика обаче поддържането на затоплени отношения с американските корпорации, винаги щедри спонсори на предизборни кампании, е по-голям приоритет в политиката на САЩ. Затова и тези международни срещи завършват само с пожелания, но не и с конкретни ангажименти. Финансовият срив на борсовия спекулативен капитал, започнал от САЩ и обхванал целия свят, доведе до най-голямата икономическа криза от времето на Великата депресия през миналия век, пак започнала от САЩ. Прехваленият модел на този последен опит за реформиране на капитализма завърши с провал, а шумното сгромолясване глобалния капитализъм се превърна в отлична възможност за пролог към началото на една нова Социална глобална революция, имаща немалки шансове за успех.

Условията, които могат да я извикат към живот, се крият в предстоящото изостряне на междукласовите конфликти. Те ще бъдат породени от неизбежното пресичане на основния принцип, ръководещ интересите на индустриалците в свободната пазарна икономика „минимум разходи – максимум печалби“, с вече настъпилата зора на епохата на роботронната революция в производствения процес и неговата автоматизация чрез навлизането на компютърния контрол и регулиране. Същото важи и за сферата на услугите. Това ще доведе до огромни сътресения и промени в социалната сфера, оставяйки все повече хора без работа. Техническият прогрес ще сбъдне мечтите на всеки капиталист, а те са как да плаща по-малко, как да увеличи производството и да реши накрая радикално вечния конфликт между работодател и работник, който често завършва със стачка, водеща до непредвидени загуби, резултат от неизползваното производствено време. Замяната на човешкия фактор в трудовия процес ще повиши качеството на производствения процес, намалявайки до минимум бракувания материал, резултат най-често на фактора човешка грешка. Проблемът с времетраенето на работния процес също се решава. Компютрите и роботите могат да работят без почивка много повече време от човека, чието работно време е нормирано. От всичко това може да се заключи, че при сегашния принцип на разпределение на средствата за производство и произведените блага, пропастта, деляща хората на бедни и богати, ще се увеличава, междинната средна класа постепенно ще се прелее в редиците на бедните.

За разлика от капиталистическия принцип, принципите, залегнали в основата на социалното общество, са общо ползване и притежание на средствата за производство и произведените блага. Така при една социална промяна, която отнеме всеки вид собственост – частна или държавна, – заедно със средствата за производство в полза на обществото, роботронната революция не само че няма да застраши социалния статус на работника, но и ще доведе до едно огромно облекчаване на производствения процес. Всеки гражданин ще има достатъчно свободно време да се занимава освен с труд и с друга дейност, към която има афинитет. Хубавото е, че това звучащо като утопия велико учение, веднъж вече реализирано в Испания, с оглед на случващите се катаклизми, става все по-реалистично.

Надигналата се ярост и отчаяние на обикновените хора днес по света за пръв път са достигнали такъв предел на гняв и недоволство от времето на 1956 г., когато унгарският народ извърши своя велик подвиг, изправяйки се сам срещу кървавата болшевишка тирания. Този бунт, еволюирал до Социална революция, беше удавен в реки от кръв от войските на болшевишката съветска армия. В началото на държавното насилие стои грабежа и лъжата! В началото на социалното освобождение стои вътрешният порив на личността за социална справедливост и вродената нетърпимост към потисничеството на човек от човека. Висшият духовен стремеж към промяна, съчетан с чувството за непримиримост и готовността да застанеш открито зад омразата си към политическата и икономическа тирания и да изразиш своя протест, запалват искрата на гнева. Искрата на гнева, която дълго клокочи и кипи в гърдите, докато настъпи решителният момент сдържаната ярост да избухне в пожара на бунта! Моментът, в който всички обединени от една Идея, една Воля, една Цел, поискаме радикална промяна – тук и сега – веднага! Понякога тези моменти се чакат дълго и пропускането на такъв исторически шанс е лукс, абсолютно недопустим, направо престъпление срещу застрашеното бъдеще на човешкото общество!

Заслепени в алчността си и в преследване на имперски амбиции, държавните главорези гарантират чрез военното насилие запазването на сегашното статукво. Нека ние противопоставим на войната стихията на революцията. Днес обаче плановете на американската империя са провалени от алчността на собствените ѝ финансови крале, които сами поставиха основите на бурята, която ще преобърне днешния свят на ограбване и потисничество! Настоящата вълна от съкращения, предизвикани от кризата, ще продължи със замяната на човешкия труд в полза на производствената рационализация. Така на улицата ще бъдат изхвърляни все повече работници, което ще доведе до огромен проблем в социалната сфера. Но нека! Нека неспособността но държавата и капитала да се справят със ситуацията, която сами създадоха, бъде видяна от света, както и тоталната абдикация на държавната власт от нейните социални функции и очевидната идейна импотентност пред лицето на огромната социална криза. Най-важният принцип, залегнал в основата на буржоазната държава – да защитава правото на частната собственост, – неизбежно влиза в разрез със социалното регулиране в разпределението на благата съобразно принципа на обществените нужди: „на всеки според нуждите, от всеки според способностите“.

Настоящият модел на социално-икономическо развитие неминуемо ще доведе до крайна поляризация в разделянето на обществото на две групи. Едната, която като брой е едно нищожно малцинство, ще концентрира в ръцете си огромни богатства, резултат от навлизането на компютъризираната и автоматизирана система в процеса на производство. Ще се стигне до парадокса, пряк резултат от принципа на свободния пазар, огромни маси от хора да гладуват, докато гледат как се изхвърля застоялата, развалена храна в количества, които биха могли да нахранят цялото гладуващо човечество! А капиталистът ще търпи постоянно загуби. Положението, в което ще изпаднат, няма да им остави избор. Единственият изход за тяхното оцеляване ще бъде една революция – революция, която ще има смисъл единствено ако победата над обществените потисници – политици, капиталисти, за чиято сигурност се грижи репресивната военно-полицейска система, бъде пълна и необратима, и върху руините на старото прогнило общество бъде изградено самоуправляващото се общество, което ще премахне статуквото на роби и господари и границите делящи народите.

Основа на обществените отношения ще станат всеобщата солидарност, взаимното зачитане на личната и колективна свобода и права. В икономиката ще изчезне експлоатацията, заедно с премахването на всеки вид държавна или частна форма на собственост. Обществото ще се превърне в колективен притежател и стопанин на собствеността, земята и средствата за производство. Едно общество, което ще бъде основано на принципа на доброволни федеративни отношения между отделните автономни общини.

Видемир Черняков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *