Революция по стар стил

печат

След три години ще ни се стовари 100-годишният юбилей от поврата в Руската революция 1917-1921. Именно този поврат записва ХХ век като столетие на тържеството на Контрареволюцията, защото няма по-контрареволюционен белег от чезнещите социални права на трудещите се. Традиционно е сочена точна дата на поврата – 7 ноември (25 октомври стар стил), дори е именувана като ВЕЛИКА октомврийска СОЦИАЛИСТИЧЕСКА революция, въпреки че в действителност повратът заема няколко месеца и става съвсем очевиден в средата на 1918 г. Той е бил очевиден за подготвените да виждат и осмислят видяното – те са го разбирали доста по-рано, Бакунин например, а за някои, предпочитащи идеологията пред истината, не е факт и до днес. През 1917 г., когато вече е свалено самодържавието, когато селяните без указания свише експроприират земята, работниците превземат за стопанисване заводите и фабриките, когато възникват органи за пряко самоуправление на населението – Съветите, в тези условия болшевиките, след доста помайване, се осмеляват да вземат властта и да я наложат над току освободилата се страна, още свикваща със свободата. За да не бъдат тутакси пометени, те издигат лозунги, които не възнамеряват да изпълнят. С демагогия и с повече организираност спрямо другите политически сили, болшевиките успяват да залъжат народа и затова чак през 1918 г. започва масовата съпротива срещу тяхната диктатура – при това съпротива не за реставрация на царизма или на негов заместител, в който едрите собственици да имат предишните си привилегии в икономиката и политиката. Болшевиките провокират гражданска война, в която военизираната им партия и подлъганите, а често и жестоко изнудвани народни маси, имат предимство най-вече спрямо останалите верни на революцията сили. Болшевиките не се боят от откровената реакция – Бялата гвардия не е единна нито политически, нито даже военно, половината от царските офицери се сражават в Червената армия, две трети от царската бюрокрация работи за болшевишката държава. При все това белогвардейците се оказват достатъчно боеспособни, за да имат шанс за победа – но срещу тях се надигат селяните и работниците с къде смътен, къде осъзнат мотив „няма връщане назад, пък с червените после ще се оправим някак“. Верен в първата си част, във втората си половина този мотив се оказва капан. Болшевиките нямат намерение да се съобразяват с народа.
Затова Руската революция като цяло все пак е ВЕЛИКА – заради решимостта си да не се връща назад. Пак като цяло би могла да се нарича и СОЦИАЛИСТИЧЕСКА, заради посоката на действията на народа в решаването на въпросите за собствеността и самоуправлението. Тъкмо октомврийският преврат обаче поставя началото на края, зачерква понятието „социалистическа“, както и самия процес „революция“. Предприятията са поставени под контрола на болшевишкото правителство, тоест отнети от работниците в полза на държавата, а Съветите са превърнати в низши изпълнителни органи на централната власт. Земята остава у селяните, но коства жестоко изземване на продоволствия, като през 1930-те окончателно е заграбена, а трудовото селячество е върнато в крепостно робство като отпреди 1861 г. Риториката „военен комунизъм“ и „комунистическа партия“, приказките „целта ни е комунизъм“ са измамнически. Тъкмо срещу изгражданите от левите есери и анархистите основи на социалистическо и даже комунистическо общество са насочени първите репресии на болшевиките – не бива да се пропуска и фактът, че и самите леви есери участват в преследванията на анархистите – те имат четирима министри в болшевишкото правителство и свои „кадри“ в ЧК. Малко след това и самите есери са прегазени от „червения валяк“ с типичните уж за „стария строй“ политически машинации и скалъпени „конспирации“. Унищожаването на „големия класов враг“ започва едва по-късно. Оттук изводът е само един: след Октомври 1917 г. болшевиките категорично поемат ролята на антикомунистически и контрареволюционен фактор. Но ето че и столетие по-късно в масовото съзнание техният режим минава за „социалистически“, за „комунистически“, въпреки здравия разум, според който социализмът и държавният централизъм са несъвместими, въпреки собствената дефиниция на марксистите за комунизма като бездържавен и безкласов строй.
Докато тези изводи не бъдат осмислени, лавината последици от смазването на Руската революция ще ни държи затрупани, не толкова физически, колкото умствено; ще ни пречи в борбата срещу несправедливостите на съвременния свят, защото ще ни насочва към погрешни пътища и измамни цели. И векът на победилата контрареволюция, ХХ век, ще продължава. А предвид натрупването на като никога преди експлозивни противоречия, човечеството има нужда да започне ново историческо столетие – в което, ако помни пораженията, има шанс да обърне бъдещето си в посоката на свободата. •
Шаркан

Остави коментар

  • Сашо Руснака

    С всичко съм съгласен, само че белогвардейците не бяха точно това, което описвате. Повечето от тях бяха монархисти, и се бореха за въстановление на монархията.

  • И аз дълго време мислех, че повечето белогвардейци били монархисти. Оказа се, че не било така. Достатъчно е да се прати запитване през гугъл за политическата им програма, и почват да валят изненади…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *