Роботронната революция и ценностите

печат

ddd

Видяхме вече, че определени комплекси от качества губят своята стойност в очите на хората. За сметка на това други такива комплекси постепенно се утвърждават в новото общество. Отново, без да претендирам за изчерпателност, ще посоча няколко примера.
Класическият проблем на съвременния капиталист не е да създаде продукт, а да намери кой да плати за него. Ролята на обикновения човек като консуматор става все по-съществена, в сравнение с ролята му като производител1. И понеже функцията на съвременното общество почти се изчерпва с осигуряване на икономическите процеси, то разглежда своите членове предимно като потребители, а и те самите се осъзнават като такива. Този процес усилва определени ценности, които бих нарекъл потребителски. В по-общ план можем да кажем, че умението да „правиш пари“ е частен случай на умението да потребяваш максимално2. Умението да пазаруваш (евтино, качествено, разумно) е друг частен случай. Една кратка разходка сред успешните рекламни лозунги би демонстрирала как стойността на потребителя се измерва със стойността на потребяваното.
Умението да бъдеш самодостатъчен е необходимо условие за максималното потребяване. Противно на елементарната икономическа логика, цялата постановка, разигравана пред купувача, е отрицание на колективното потребяване. Призивите по правило са ориентирани в единствено число. Продуктите са създавани за индивидуална употреба. Дори продуктите, чийто характер предполага колективна употреба – като праха за пране или футболната топка, се представят като средство за осъществяване на личните амбиции. Ако продуктът предполага колективизъм (например автомобил), той се ограничава в рамките на семейството и строго разпределените роли в него.
Не може да се обвини РР като единствена причина за тази тенденция. Тя обаче е онова, което създава условия за нейното засилване. Все по-рядко икономиката налага коопериране на хората за удовлетворяване на първостепенните им нужди3. От друга страна колективното потребление пречи на максималното потребяване. Резултатът е общество от хора, които се чувстват най-сигурни, когато не се съобразяват с никого.
Независимостта се превръща във все по-широко изповядвана ценност. От една страна РР обуславя икономическата индивидуалност, като позволява на държавите сравнително евтино да обезпечат физическото оцеляване на хората. От друга страна всяка привързаност към съществуване, което не е подчинено на капиталистическия начин на производство, бива наказвана от икономическата система. Поради това хората по-скоро се изживяват като независими рационални агенти, отколкото като същества, изначално съществуващи в сложни психологически и икономически отношения. Това отхвърляне на икономическата зависимост от колектива и заместването ѝ със зависимост от системата се пропагандира (и често се осъзнава от хората) като постигане на независимост.
Бих обобщил това явление – отслабването на едно множество ценности и утвърждаването на друго — като криза на съзидателността. Умението да твориш, усилията да създаваш нещо, което в същността си е полезно за хората, не е актуално. Много може да се пише по този въпрос. Може да се каже например, че повечето така наречени творци създават неща, предимно за да бъдат полезни на себе си. Може да се анализира разбирането за съзидателността при разните „аристократи“4 и да се сравни с разбирането на „посредствените“. Но според мен на този етап не си струва да задълбавам в прецизиране на понятията и изводите – по-важно е да предложим един, макар и повърхностен отговор на въпроса за бъдещето на обществото и ролята на анархистите в изграждането му.
Както отбелязва Константинов, РР бавно, но сигурно, води към „модерно подобие на робовладелската Римска империя“5. В тази „империя“ мнозинството от хората ще живеят от подаянията на държавата, а мнозинството от останалите ще работят като укротители на първите. Малкото „аристократи“, докопали се до стабилно място в управлението, ще използват обществото за свой интерес – като средство за забавление, като оръжие в борбата помежду си и като банка за генетичен материал за захранване на управляващата класа.
Може би това е твърде опростена версия на бъдещето, но в основните си характеристики тя се повтаря, откакто съществува държавата. Нещо повече, тя отговаря на ценностите, които масово се изповядват в момента. С усложняването на производството ще дойде момент, в който всичките „плебеи“ няма да могат да обезпечат собствения си хляб, в случай че „патрициите“ решат да им го отнемат. Поради стремежа към самодостатъчност отделните хора ще стават все по-податливи на опитите да ги изправят срещу ближните им с помощта на елементарни материални придобивки. Може би, когато трудът стане напълно излишен за мнозинството от хората и капиталистическите отношения се превърнат в откровена форма на власт, това ще тласне ценностната система на „плебеите“ в нова посока. Но това бъдеще все още е твърде далеч.
Никой не очаква движението към такова общество да бъде праволинейно. Докато се стигне до сравнително стабилно състояние, в системата ще настъпват кризи – войни, бунтове, размествания сред властниците. Отдавна изследван е фактът, че в хаотичните системи сравнително слабо влияние на някакъв фактор по време на такава криза може да измени очакваното бъдеще в съвсем различна посока. И понеже обществото като институции, като установени социални и икономически отношения, е плод на поведението на хората, а тяхното поведение е пряко следствие от ценностната им система, аз твърдя, че това влияние трябва да бъде упражнено върху ценностната система на хората. Ролята на анархистите не е просто да пропагандират и да практикуват отричането на властта. Почвата на всяко социално учение, на всяка (написана на хартия или подкрепена с щикове) институция е ценностната система на хората. И с изчезването на „съзидателността“ като ценност, с изгубването на желанието и самоувереността за творчество у хората, ние губим почвата под краката си.
Утвърждаването на нова ценностна система (безспорно, едва у малцина от малцината, до които нашите действия достигат) е много по-трудна задача от преразказването на анархистки легенди и плюенето срещу властта. Не е толкова подходяща за начесване на егото, колкото играта на стражари и апаши. Но изглежда, че това е предизвикателството, пред което е изправен анархизмът на този етап. В годините на разцвета на анархизма почвата за солидарни действия е била подготвена от нетърпимото битие на бедните и от личното достойнство, което им е останало; от практиките на сдружения извън държавата и ясното съзнание, че благата се създават колективно. Днес битието е сравнително по-търпимо, а достойнството е сравнително по-малко; сдружения извън държавата почти няма, а благата се създават все по-далеч от хората. Затова и думите ни потъват в блатото или по-лошо – връщат се при нас окаляни до неузнаваемост. Ако искаме да сеем на плодородна почва, трябва да пресушим поне малка част от терена.
Не мисля, че започваме от нулата, нито пък че вървим срещу течението. Все още процесът на „лумпенизиране“ на ценностите не е приключил, освен това някои от промените могат да имат положителен ефект, стига да съумеем да го използваме. Например, заедно с отмирането на образованието като ценност, отмира и стойността на държавните образователни институции в очите на хората. Това отваря място за по-съдържателни и по-свободни форми на образование. Желанието за икономическа независимост често се изправя срещу вездесъщия бирник на държавата и поставя въпроса за други организации и институции, които да задоволяват обществените нужди. Наше задължение и единствена перспектива е да подплатим тези тенденции с практики, в които се демонстрират и изграждат нужните ни ценности. Когато държавното образование вони – да създаваме образователни кръжоци. Когато някой издъхва в държавната икономика, да му предложим (може би бедна, но пък сигурна) алтернатива.
Не предлагам нищо ново – подобни практики (с пропагандна или с практична цел) са реализирани откак съществуват анархисти. Но в България, в този момент, сред анархистите такива практики липсват. Причината не е в липсата на идеи – няма нужда да откриваме топлата вода. Причината, сигурен съм, не е и в липсата на мераци – призивите за действие гърмят от всички страни. Остава да заключим, че причината е в липсата на качество6. Едно е да приказваш за комунизъм, да живееш с „барутни помисли“, съвсем друго е да практикуваш подобен живот заедно с други като теб. За да минем от думи към дела, трябва, преди да приказваме, да опитаме да свършим нещо на практика. Не само да говорим за революция, а да я живеем.

БЕЛЕЖКИ

1 За това може да се съди и по различните статистически показатели – растящият дял на услугите и конкретно на рекламата в икономиката.
2 Потребяването не е вредно. Вредно е превръщането му в средство за самодоказване и себеизразяване.
3 Ейбрахам Маслоу подрежда потребностите в пирамида: физиологични нужди, сигурност, принадлежност и др. Капиталистическият характер на обществото вкарва всякакви опити за колективизиране на битието в противоречие с потребността от сигурност (много по-лесно е един човек да се промъкне между капките, отколкото цяла група). Затова и нуждата от принадлежност (към някаква общност) трудно намира основа, на която да се задоволи.
4 По Ницше или „Атлас“ на Айн Ранд. Изобщо имам предвид хората, които дотолкоз добре си живеят на гърба на останалите, че им се струва, че светът съществува в тяхна чест.
5 Разбира се, приемам евентуалното настъпване на обстоятелства, които биха могли да спрат, забавят или ограничат развитието на РР — евентуална криза на енергийните ресурси, предел в приложимостта на изчислителните машини, ядрена война, екологична катастрофа и др. Не виждам сериозни признаци за скорошно настъпване на такива обстоятелства.
6 Мнозина определящи се за анархокомунисти лесно обещават, трудно изпълняват, обичат чистите сметки и задружните компании, но не обичат да смятат задружно. Чисто личностните качества понякога пречат на общите практики. Етикетът „анархист“ носи задължения за конкретно поведение – ако те противоречат на ценностите ти, по-добре си смени етикета.
Златко Костадинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *