Роботронната революция и краят на държавата

печат
(продължава от миналия брой)

Затова, ние считаме, че „решенията“, които днес се вземат от малък брой псевдопредставители, трябва да се предоставят отново на самите избиратели. За да могат обаче гражданите да решават пряко, без посредници, да създават комисии, да включват в дневния ред онези въпроси, които те, а не законодателите считат по-важни за себе си, са необходими поне следните предпоставки:

• Гарантиран достъп до медиите, информационните мрежи, комуникациите и т. н. за всеки индивид или група.

• Абсолютна свобода на изразяване.

• Ликвидиране на възможностите за манипулиране.

• Премахване властта на бюрокрацията и репресивните институции.

Вследствие прехвърлянето (децентрализацията) на много функции към органите на местното (общинско) „самоуправление“ и концентрацията на властта (изземване на прерогативите на националната държава и предаването им в появилите се наднационални институции и структури, например европейските или „атлантическите“ в Брюксел), „работата“ на министерства, парламенти и др. е намаляла с повече от 50% през изтеклите тридесет години от 1968 г. насам. Това обаче не е променило тенденциите за раздуване на държавната бюрокрация. Днес френската държава например има над 5 милиона чиновници. Преди 130 години, в навечерието на Парижката комуна, те са били „само“ 500 000 души – т. е. за един интервал, през който населението на страната е нараснало два пъти, човешкият пълнеж на институциите и службите, на апарата на държавата, се е увеличил 10 (десет) пъти! Ако тези темпове се съхранят, след още 130 години активното население на Петата Република може да се окаже недостатъчно за апетитите на „Левиатан“, защото на държавата тогава ще са потребни 10 пъти повече чиновници от днешните 5 милиона или 10 х 5 = 50 милиона! Тази картина не е само френска. Аналогично е положението и в другите държави. В „социалистическите“ тези процеси се извършваха с още по-главозамайващи скорости. По признания на самия основател на „съветската“ държава В. И. Улянов-Ленин, царският апарат е наброявал в началото на 1917 г. 1 300 000 души. 45 години по-късно (през 1962 г.) в него са заети вече 20 пъти повече чиновници и социолозите от покойното списание на Информбюро „Проблеми на мира и социализма“ се опасяват, че към 2000-та година цялото население на СССР няма да стигне за „управленческите функции“ на чудовището на „диктатурата на секретариата“! Само крахът на „зрелия социализъм“ ни избави от подобен кошмар.

Компютъризирането и автоматизирането на административната дейност от 25 години насам предизвиква също трайното и необратимо свиване на „работата“ на държавните чиновници от централните и провинциалните ведомства и учреждения. Техният брой обаче расте в съответствие със „законите на Паркинсън“. Непрекъснатото увеличение на „работни места“ в държавния апарат се дължи в немалка степен на стремежа на бюрокрацията да генерализира и увековечи господството си. Ако тази тенденция не срещне противодействие, може да се стигне до абсурда, при който 50% от активното население „управляват“ останалата му половина. В този случай всеки втори ще може да заяви „властта е моят занаят“, колкото и илюзорна да е тя в долните етажи на бюрократичната пирамида, където „функциите“ на овластените чиновници се състоят в… пълнене на бездънните каци, създадени от висшата държавна йерархия. Очевидно държавата е хипертрофирана и въпреки поемането на повечето нейни функции от набъбващите местни и „транснационални“ власти, става все по-дебела, все по-тромава и по общи признания – все по-малко ефикасна при воденето на обществените дела.

В противовес на този „растеж“, собствениците, които искат да съхранят за себе си лъвския пай от обществените богатства и „правото“ да се разпореждат с тях и да ги разпределят, се стремят към „минимум държава“. Те искат да я сведат до свой пазач, като заместят максимален брой чиновници, войници и полицаи с роботи, които да поемат елементарните и повторяеми операции на административните и репресивните институции.

В условията на РР социалните стремежи, противоречията и конфликтите на двата слоя на господстващата класа ще се разиграват в тези екстремни граници.

Количественият ръст на държавната бюрокрация се съпровожда с качествена деградация на функционирането ѝ. В условията на извършващата се РР бюрократическият (или „демократически“) централизъм – тази квинтесенция на държавната организация на класовото общество – се превръща в непреодолим дефект за „нормалното“ ѝ функциониране! Към него се прибавят други несъвместими с нуждите на очертаващото се на хоризонта ново общество, което мнозина (от страх да не нарушат „добрия тон“) наричат „информационно“.

Властта и информацията

Днешните държавни (и частни) организации забраняват свободния достъп, обработка и обмен на информацията, с което превръщат гигантските възможности на РР в обществото, учрежденията и предприятията в истински потоп на глупостта и обскурантизма.

„Елитите“ в политиката, финансите, икономиката, науката и т. н. вземат безброй мерки, за да съхранят своя монопол над РР и информацията. Те разработват стратегии, целящи възпрепятстване на достъпа на „низшестоящите“ до тях. Бариерите пред разпространението на информацията, знанието и опита в долните етажи на обществената пирамида, които са толкова по-многолюдни, колкото по-надолу слизаме, предизвикват обедняване, застой и паралич на РР, на обществото и на самия живот.

Организациите, в които работим или сме принудени да живеем, са скроени да управляват неизменното, да сдържат движението, да забраняват експериментирането, да заключват инициативите, да демобилизират активните, да разубеждават творците, да наказват хората с въображение и да награждават конформистите. Вместо да лети със скоростта на космическа ракета, те задължават човечеството да се придвижва като спънат кон.

Концепцията за властта (тайна, недоверчива, сдържаща, забраняваща, непроницаема, искаща на всяка цена да съхрани господството и привилегиите си, въпреки всички приказки за прозрачност) със своите пирамидални структури, йерархически организационни принципи и изолация чрез разделяне на функциите между решаващи, командващи, изпълняващи и т. н., довежда милиони наемни работници и служители, разполагащи с компютри, до абсурдното шизофренно състояние: те знаят все повече неща и все по-малко могат да си служат със знанията.

В стремежа си за самосъхранение с помощта на държавната, банковата, търговската и пр. тайни, властта и властниците възпрепятстват, улавят, задържат, забраняват използването на произведената с компютрите информация, без да могат да я асимилират, използват или умножават. С това те се превръщат във „воденичен камък“ за разгръщането на РР и развитието на обществото. Отношенията между последното и държавата стават непоносими и в дневния ред на историята се поставя неумолимия въпрос кой – кого? Ако иска да излезе от мъртвата точка, образувана от сблъсъка между пирамидалната власт и заливащите я потоци от информация, човечеството трябва да преодолее държавата!

Новите нужди и очертаващите се нови отношения вследствие новите възможности, които РР предлага, изискват нови (много по-гъвкави, разнообразни, адекватни и включващи всички индивиди, групи и общности) организации, принципи, средства и методи, в много отношения противоположни на откритите от Монтескьо, Токвил или „Отците на американската демокрация“.

Обществото вече се нуждае от инструменти, които позволяват на всеки да взема участие при решаването на неговите проблеми, да участва в обществения живот отвъд всеобщото гласоподаване и вземането на решения с болшинство, да преодолее влиянията на парите и лобитата, класовия характер на законите и решенията, обременени от партизанщината и паразитизма на политиците, от претенциите им за професионализъм, компетентност и т. н.

Докато днешното време е на компютрите, роботите, мрежите и Интернет, представителната демокрация е от времената на парната машина и буржоазните революции, ако не се връщаме назад към Римската република на робовладелците. Суеверната вяра в „демокрацията“, изборите, обръгването на „електората“ спрямо „историческата практика“ и манипулациите съдействат за възпроизвеждането на властта на малцинството (овластените са винаги малцинство, иначе не могат да бъдат привилегировани, командващи, прославяни и т. н.) със съпътстващите я привилегии и богатства, грабежи и господство, насилие и терор – всеки път, когато измамата, глупостта и търпението са се изчерпали. Точно възпроизвеждането на властта обаче се оказва в наше време гибелно за обществото, защото РР дава плодове само ако достъпът до компютрите и информацията е свободен, безплатен и следователно предоставен на всички „изпълнители“, любители, граждани, членове на обществото. Защото разпространяването на информация в различните мрежи и същевременната забрана за използването ѝ означава да се блокира енергията, да се демотивират работещите, да се спре производството – първо на информация, а после и на всичко останало. Поставянето на информацията в мрежа има смисъл само ако властта, монополът и йерархията са елиминирани и всеки е „овластен“ да участва в използването и създаването на информация, в дебатите по обществените проблеми и във вземането на решения, да участва в провеждането им и да контролира резултатите. Това обаче – искаме или не да го признаем – е АНАРХИЯТА! Тоест предизвиканите от РР верижни експлозии във всички досегашни социални, икономически и политически структури и отношения пораждат необходимостта от полузабравените идеи и принципи на анархизма, който е бъдещето на човешкия род.

Разбира се, пътят към това бъдеще не е осеян със социалдемократически рози, нито е гладък като магистрала. Той е покрит с ями, бариери и опасности, една от които е склонността да се мисли, че реформите и еволюцията на бюрократичната система на държавата, властта и йерархията са достатъчни, когато единствено революционното им премахване може да открие перспективи пред затвореното в „пирамидите“ човечество, освобождавайки го от авторитета на „компетентните“, „всемогъщите“, „великите“ и „белязаните от провидението“ лидери, които се произвеждат на конвейера на манипулаторите в един обречен свят.

„Усложняването“ на обществените, стопанските и политическите отношения е резултат от гибелното противоречие между РР, властта и йерархията, както и от уедряването на ведомствата/компаниите, вследствие концентрацията на властта/капитала. То води до надхвърляне на оптималните размери и мащаби, с което се предизвиква увеличение на хаоса и бюрокрацията. Поради това, държавният апарат става негоден да се справи дори със задачите на днешното общество. Той изпада в невъзможност да взема адекватни и оптимални решения и още по-малко да контролира изпълнението им в условия на усложняващото се многообразие. (Във френския филиал на „Хьохст“, където работех, имах възможност да наблюдавам как РР и надхвърлянето на оптималните размери на отдела по информатика доведоха до ликвидиране на ефикасността на йерархията и властта…)

Държавата с нейната „командна система“ става тежка, тромава и неспособна да се приспособи към „роботронния климат“. За да отложат гибелта си, политическите и стопанските динозаври са принудени да се разчленяват, парцелират, децентрализират и преминават на „самоиздръжка“ – с една дума да се „преустройват“, което, както показа и „съветският“ челен опит, е началото на края на бюрократичните легиони и на самия „Левиатан“.

Георги Константинов
(следва)

4 коментара

  • Христо Христов

    теоритичните анализи и заключения на Георги Константинов са в основата на едно ново
    общество ! готови ли сме за такъв прелом ?

  • Думите му са проророчески . Но както обикновенно на пророк се вярва само на Видов ден. Там е работата , че предвижданията на Георги Константинов ще се сбъднат след 50ина години , защото рухването на стария свят се задържа с огромни парашути за да се избегне изкормване при падането. Роботизацията е умишлено забавяна. Иначе след едно поколение повече от половината жители ще са наясно накъде отиват работите, засега обаче …. мълчание и спотайване.

  • не мисля, че ще са 50, а поне двойно по-малко ако не и още по-скоро.
    Роботизацията я бавеха от 1970-те, но вече става неудържима заради изострящата се конкуренция.
    Скептичен съм обаче за осъзнаването на населението – виж, него могат да го задържат успешно – като го насочват към глупости.
    Доста хора проумяват истината, едва след като тя ги е смазала.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *