Роботронната революция и краят на държавата

печат
(продължава от миналия брой)

РР и краят на социалната опора на държавата

Още преди повече от тридесет години в предприятието, в което работех – Roussel Uclaf (френският филиал на Hoechst), – се появи „електронното бюро“ със съобщения на различните отдели в центъра по информатика, които ние консултирахме всяка сутрин чрез екраните на терминалите си. По същия обратен електронен път изпращахме своите „месажи“ до колегите си или йерархията на Центъра. Така изчезнаха хартията, перодръжките, моливите, гумите, пишещите машини с индигото, табулаторите, перфокартите, циклостилите и най-вече сутрешните посещения на секретарките, които разнасяха по бюрата ни „продукцията на тия оръдия на чиновническия труд“, които на свой ред трябваше да поемат пътя към музеите. От тогава РР и бюротиката в частност направиха гигантски крачки, които доведоха до трансформации в средствата и методите на управление, които вещаят кобния час на бюрокрацията.

Бюротиката е на път да елиминира милиони чиновници, които работеха с гореизброените инструменти. Още през 1992 г. свързаните с компютрите принтери в САЩ ежедневно бълваха по 600 милиона страници и 76 милиона писма, което задължаваше всеки чиновник да архивира всеки божи ден по 45 страници. Само за предприятията (без учрежденията) произведените бумаги се равняваха на 1000 милиарда листа годишно, с които може да се покрие площта на петте континента.

Днес само един оптически диск има вместимост 15 милиона страници. През същата 1992 г. все още 90% от цялата информация е била върху хартия, 5% – върху микрофилми и само последните 5% са имали електронен носител. Оттогава до днес обаче американските предприятия превръщат бюрата си с мълниеносна скорост в зали за електронен обмен на информация. С помощта на терминалите от компютърните мрежи, информацията, идваща от „йерархията“ и различните отдели на предприятията, достига до бюрата на всички, за които е предназначена. Това се извършва „със скоростта на светлината“.

Същите процеси засягат и централната и местната администрация. Службите на един милионен американски град пестят годишно само от хартия милиони долари. Освен това е известно, че за „работата“ на чиновничеството хартията е като холестерола за кръвта – тя неизбежно запушва „артериите“ на системата.

Актуализирането на информацията по електронен път се оказва още по-рентабилно. Компютърното поставяне в ажур на всевъзможни закони, разпоредби, правилници и справочници се извършва моментално и е достъпно за всеки от работещите с този тип информация. Същевременно се избягва отпечатването им и свързаните с него операции на пакетиране, корекции, подвързване, експедиция и архивиране. Безкрайно по-бързо се извършват и справките. Само чрез един електронен каталог се пестят милиони долари за хартия, помещения и персонал, обслужващ нуждаещите се от справки. Другата страна на медала е, че и този вид работници и чиновници също остават без работа.

Счита се, че след по-малко от две десетилетия това, което ще остане от американската администрация, вследствие навлизането на РР в нейните учреждения, ще работи в електронни бюра (без хартия и познатите ни аксесоари на бюрокрацията). Тези процеси са доста напреднали вече и в Европа и Япония.

Още през 1993 г. гигантите в областта на бюротиката Ксерокс, Хюлет-Пакард, Канон, Компак и др., заедно с Майкрософт се обединяват, за да интегрират всички информатизирани системи в една-единствена мрежа. Целта е създаване на интегрално цифрово (електронно) бюро, което ще позволи на учрежденията (и предприятията) в недалечно бъдеще да изпращат и получават цялата си кореспонденция по електронен път. Тя ще се складира в база от данни, откъдето може да се използва за справки, да се архивира или отпечатва (при нужда) в желания брой екземпляри и експедирана без участието на традиционните чиновници. Чрез подобна система малцината все още съхранили се администратори ще могат с помощта на преносимите си компютри да четат, поправят или коментират от разстояние и в движение различните доклади и материали.

Заедно с хартията, от службите ще изчезне и милионното чиновничество (което от десетина години насам бе станало по-многочислено от работниците, заети в американската индустрия). Така по-рано, вследствие навлизането на механизацията, от земеделието изчезнаха конете. С това ще бъдат спестени милиони долари от бюджетите на учреждения и предприятия, а безшумната работа в електронните бюра ще прозвучи като погребален звън за социалната опора на държавата – многомилионната бюрокрация.

Първите жертви на РР в бюрата ще бъдат секретарките в администрацията. Днес те прекарват над 45% от времето си в разнасяне на съобщения, експедиране на писма, фотокопиране, архивиране и в очакване заповедите на висшестоящите началства. Разбира се, секретарки, стажант-сътруднички, „експертки“ и т. н. могат да бъдат съхранени, въпреки „поразяващата ръка“ на РР и употребявани а ла Моника от разнокалибрените Клинтъновци, но това ще направи още по-трудно поставянето на граница между държавата и… бардака.

Нобеловият лауреат по икономика Василий Леонтиев смята, че още сега електронната революция в бюрата, която е само в началото си, ще съкрати ръчната работа с 25% до 75% (и с нея, в сходни пропорции, и техния персонал). Засега, с изместването на пишещите машини, папките с досиета и класическата кореспонденция от микрокомпютрите, електронната поща и телекопирните машини, броят на секретарките намалява ежегодно с по 1 до 2%.

Масово изчезват и телефонистките, защото са разработени напълно автоматизирани информационни системи, способни да отговарят на телефонните повиквания, да регистрират съобщенията и да търсят и откриват техните адресати. След локализирането на търсеното лице компютърът излъчва съобщение с името на търсещия го, естеството на проблема и отправя запитване дали търсеното лице желае да бъде свързано с повикалия го. Ако има отказ, електронният телефонист-автомат поема обаждащия се и го насочва към „библиотеката“ за съобщения, където той може да остави едно по-детайлизирано изложение. Същевременно тази система може да филтрира повикванията по телефонни номера и да ги свързва с търсените лица.

Подобни интелигентни системи ликвидират работните места не само на дребното чиновничество, но и тези от средните (междинни) йерархически нива. В процес на завършване още през 1996 г. беше система, която, инсталирана във всички учреждения и предприятия, ще филтрира автоматично заявленията за работа. С помощта на скенер, тя е в състояние да „снеме“ ежедневно над 500 заявления (с автобиографии и др. документи), да ги складира в една база данни и да даде входящ номер на всеки кандидат. След това, благодарение на своята подсистема за „разбиране на текста“ и правене на извлечения от него, се „разглеждат“ дипломите на кандидатите, познанията и компетентността им, професионалният им опит и мненията на предишните работодатели. Тези данни се подлагат на логически анализ от усъвършенстваната програма, която позволява да се определи най-подходящата работа за кандидатите. Оказва се, че такава система работи много по-ефикасно, по-бързо и по-безпристрастно при оценките на кандидатите от всевъзможните кадровици, началствата на личния състав и т. н. Аналогични системи се експериментират и в образованието – в преподаването и в „изпитчийниците“ от всички нива. В едно с тях и с още безброй други „чудесии“, РР не само минира бюрокрацията, но води до „децентрализация на бюрата“, нанасяйки смъртоносен удар върху властта на бюрократите.

Различните телекопирни машини, скенери, преносими компютри, модеми и т. н. позволяват работата да се извършва и у дома. Например, още през 1992 г. броят на „телеработниците“ се е увеличил с нови 20%. В 1996 г. те са били вече над 8 милиона души. Според изследванията, към 2000 година над 20% от активното население на САЩ ще работи изцяло или частично в къщи. (N.B. От тогава изминаха още 16 години!)

Като свива времето и „унищожава“ пространствените бариери, РР поражда идеята (подета от компанията АТ&Т) за преминаване от пространствената концепция за бюрото към времевата или към създаване на т. нар. виртуално бюро. Касае се за подвижно бюро, комплектувано с преносим компютър, клетъчен телефон и др., което може да се инсталира в къщи или където и когато има нужда от работата му. С него се спестяват разноските и часовете за транспорт, за помещения за него и за клиентите (които се нуждаят от определен вид услуги). Това позволява намаляване на работния ден, на броя на работещите в тези услуги и в администрирането им. „Виртуалните бюра“ се предоставят от фирми, даващи ги под наем. Те са се погрижили за всичко: от заковаването на табелки на вратата на „виртуалния“ офис до семейните снимки по бюрата на работещите, които са готови да посрещнат клиентелата.

С въвеждането на телеобработката на данни и преместването на „виртуалните“ бюра по домовете специалистите смятат, че още сега могат да се спестят над 50% от разноските за административни сгради. Заедно с това ще изчезнат салтанатите, мистиката и мистификацията, които съпътстват и обграждат сградите на държавните учреждения и запълващото ги овластено чиновничество. Със „свои“ бюра ще останат (за известно време) само най-висшите чиновници. Останалите ще трябва да се задоволят с резервирането на временни бюра и гореспоменатия мизансцен всеки път, когато ще им се налага да се срещнат с клиентелата или да „заседават“ с колегите си от други администрации, общини или браншове…

Специалистите по „мениджмънт“ отбелязват със съжаление, че спечеленото откъм работни места и площ се губи вследствие отслабване на дисциплината и контрола на „йерархията“, както и от изчезването на „чувството на лоялност“ към началството или работодателя. Те отбелязват още, че работата вън от традиционните бюра лишава работещите от човешките контакти, приятелствата или извънбрачните приключения, които услаждаха чиновническия и изобщо трудовия живот от времето на първата и втората индустриална революция. Тези неудобства те опитват да компенсират и да „мотивират“ наемниците чрез „виртуално пиене на кафе“, компютърни контакти между петорки чиновници през „прозорците“ на компютърните екрани по време на паузите и т. н.
По признание обаче на самите „виртуални“ чиновници тези палиативи са по-мъртви и по-ужасни от свижданията на затворниците с близките им през стъклата в „маймунарника“.

Интернет по всяка вероятност ще промени още по-драстично схемите и статутите на административната работа. Цели категории чиновници ще претърпят стапяне и дори пълно изчезване. Засега все още висшите чиновници в администрацията ще съхранят бюрата и властта си, но – както ще видим – това ще им се удава все по-трудно в подложените на ерозия от РР днешна организация и функции на обществото и търпящите радикални промени манталитет и отношения между освобождаващите се от необходимостта от наемен труд негови членове… •

Георги Константинов
(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *