Роботронната революция и краят на държавата

печат
(продължава от миналия брой)

Едно „лирично“ отстъпление

Благодарение на компютрите, цифровизирането и комуникациите, на автоматизация подлежат не само „трудовите“ занимания на чиновничеството, но дори и изкуствата! Машини с изкуствен интелект ще нахлуят в сферите на висококвалифицираната трудова дейност и ще изгонят хората от там. РР е на път да разруши мита, че трудът в тези сфери не може да бъде компютъризиран и роботизиран. Компютри и роботи започват да навлизат все по-дълбоко и всеобхватно в работата на счетоводители, консултанти, архитекти и инженери, юристи, лекари и учени. Днес роботи позволяват извършване на дистанционни хирургически операции под контрола и командата на специалисти. Вече се правят по този начин костни, очни, ушни, сърдечни и мозъчни операции…
В образованието и изследователската дейност са създадени информационни системи, които търсят, вземат и транспортират поръчаните печатни материали. Съществува проект „Гутенберг“, който позволява да се сканират книги, статии и всякакви текстове в подходяща за компютърна обработка форма. По Интернет те могат за броени минути да бъдат предоставени на читатели от другия край на света. Този проект вещае изчезването на днешните библиотеки, заедно с целия им персонал, и на скъпо струващите все още командировки на „научните работници“ по чужбина.
В света на литературата компютри фабрикуват романи, които, макар и писани „на километър“, не отстъпват на хилядите „розови“, криминални и авантюристични книжлета, които заливат пазара.
Цифрови манипулации се извършват и в киното и телевизията. Със запаметяване и рекомбиниране на изрази, движения и звуци се получават „нови“ роли и интерпретации на артисти. В Холивуд са кодирани вече хиляди филми, консервирани в цифрова филмотека. След това те ще могат да бъдат „вкарани в нови игри“, а мъртвите и живите актьори – в нови… суперпродукции.
Някои отиват още по-далече, като считат, че с помощта на новите информационни технологии ще бъдат елиминирани не само игралните студия, но и артистите, които ще бъдат заместени от „синтетични актьори“, създадени от жестове, изрази и пр., складирани в бази от данни. По същия начин още днес се произвеждат статисти, с което се икономисват нови милиони долари и се създават нови хиляди… безработни.

Настъпва паника и сред музикантите. Вече никой не купува занаятчийските пиана и техните фабриканти фалират. Вместо тях се купуват пиана с цифрова клавиатура. Музикалните тонове се складират върху магнитни носители, откъдето могат да бъдат рекомбинирани по поръчка, докато се създадат партитурите и изпълненията на цели симфонични оркестри. Компютърът може да регистрира чрез подобни процедури една нота или комбинация от такива, изсвирени от големи музиканти като Йехуди Менухин или Яша Хайфец. След това те могат да бъдат комбинирани така, че да се създадат музикални пиеси, каквито артистите никога не са изпълнявали.
Към 1995 година вече над 50% от рекламната музика е произведена „синтетично“. Още по-голям е процентът във филмовата. В резултат от това нахлуване на РР в света на музиката, работните места за традиционните музиканти са намалели с над 40%. Същото става в театрите, клубовете и дори в операта. Във Вашингтонската опера оркестърът, изпълняващ „Дон Карлос“, се е състоял само от диригента, двама пианисти и един „синтетичен музикант“. И тук РР ражда безработица, намалява разноските и увеличава (временно) печалбите, без качеството да страда. От такова развитие мнозина музиканти, прогонени от роботите, се оказват на улицата, подобно на фордовите автомобилни работници… Можем да си представим и унижението на тези, които все още запазват работата си, като диригента на „оркестъра“ на Вашингтонската опера, сведен до фигурант, чиято „роля“ може да бъде изпълнена дори и от един… пиян Елцин.

Направихме това „отстъпление“ в света на творческия труд, за да подскажем какви сюрпризи крие РР и за упражняващите „изкуството да се властва над хората“. Защото, щом „мечката играе в двора на изкуствата“, тя едва ли ще отмине този на властта! (Още през 1985 година с колеги в Roussel Uclaf бяхме създали програма за фабрикуване на речи и изказвания, които по нищо не отстъпваха на 99% от бръщолевенията на политиците. Никаква трудност не представлява и серийното производство на „синтетични видни държавни мъже и жени“, които биха изглеждали като истински титани на мисълта и ораторското изкуство в сравнение с духовните пелтеци, които ни управляват и досаждат всяка вечер от телевизионния екран). Същевременно, констатирахме, че за добро или зло, се очертава и краят на „творческата интелигенция“. РР е на път да лиши буржоата и властниците от талантливи лакеи и прислужници, които – оставени на произвола или – което е все едно – на мизерните „социални помощи“, – може би отново ще потърсят изкуството на протеста и народа, комуто обърнаха гръб, присъединявайки се към „висшето общество“.
РР, йерархията и други „атрибути“ на властта

Макар научно-техническата революция да прави само първите си стъпки, видяхме, че нейният ускоряващ се ритъм поставя на дневен ред съдбата на най-масовата опора на държавността – бюрокрацията от всички етажи на властта. Заедно с нея, под въпрос е поставена и самата йерархическа организация, която е господствала в политиката и икономиката на класовите общества от времето на робовладелците до капитализма.
Въвеждането на компютри и роботи в администрацията, в учреждения и предприятия, увеличаващите се потоци от информация и необходимостта от бързо и адекватно реагиране налагат въвеждането на нови организационни принципи и реконструкция на цялата обществена организация.
Още днес, особено в предприятията, се стига до радикално намаляване на броя на нивата в йерархическата пирамида на управление, които по нищо не отстъпват на йерархическите нива в армията или в… Българската православна църква. Специализираната литература изобилства с примери за скъсяване на пирамидите. В това отношение най-показателни са тези на японската Тойота и американската IBM. Те се превръщат от йерархически структури в мрежа от екипи, които имат все повече отговорности и права при вземане на решенията.
Свиването на необходимото време за даден производствен процес или услуга (вследствие автоматизацията) изисква по-бързи и по-находчиви решения. В подобна обстановка, традиционните функции на контрол и координация на управлението и старите схеми на командване посредством многоетажна йерархия, са негодни да отговорят в реално време на скоростта и обема от информация, която наводнява учрежденията/предприятията и която трябва да бъде абсорбирана. Йерархическата организация не може да реагира достатъчно бързо, за да бъде в крак с информационните потоци, изискващи незабавен отговор. Затова в много предприятия йерархията се разрушава, като се елиминират все повече средни кадри, а тяхната дейност се обединява в един процес и координационните функции се предоставят на… компютрите.

Тези радикални реорганизации на предприятията водят до мащабни съкращения на стотици категории трудещи се и милиони работни места. При това, новите технологии, свързани с информатиката, роботиката и модерните средства за комуникации, водят до съкращаване не само на нискоквалифицираните работници и чиновници, но и на средните кадри – традиционните началници, координиращи движението на възходящите потоци от информация и низходящите заповеди. Усъвършенстваните производствени технологии заплашват все повече и повече нива в индустриалната и чиновническата йерархия, чиито труд и работни места стават все по-ненужни и скъпи. Решенията се вземат на място от екипите и остава все по-малко място за началствата. Компютрите събират и обработват информацията много по-бързо от хората. Анализът им е толкова точен и подробен, че лицето, което в „щаба“ на старата система е решавало стратегическото и тактическото поведение на компанията и нейните филиали, става излишно.
Един подготвен за работа с тези нови средства и програми специалист може да вземе на място много по-бързо и адекватно решение в най-добри условия, отколкото един директор, инсталиран в централата на компанията, понякога на хиляди километри от полето на действие. Затова някои специалисти по реорганизация на предприятията считат, че не е далече денят, когато техните „генерални щабове“ ще изчезнат.
Старото разделяне на отдели, направления и пр. забавя процеса на вземане на решения. Затова компаниите се реорганизират по примера на Тойота и създават екипи, способни да си сътрудничат при обработката на информацията и координирането на най-важните решения. Компютрите позволяват на всеки работещ да има достъп до цялата информация, която се създава и разпространява в компанията или учреждението, независимо от мястото и поста, които той заема в тях.

Моменталният достъп до информацията означава, че контролът и координацията на различните дейности могат да бъдат изпълнявани бързо на достатъчно ниски нива на вземане на решения, за да бъдат възможно най-близо до съответната дейност. Новите машини и технологии изискват хоризонтална, а не вертикална връзка между тези, които обработват и си служат с информацията. С това се събаря традиционната пирамидална йерархия на предприятията (и държавата), за да се освободи място за мрежата от екипи, функциониращи на една плоскост. Така се ускорява и обработката на информация (няма качване и слизане), а скоростите стават адекватни на новите информационни („електронни“) системи. Не на последно място, от управленческата схема изчезват средните кадри и става все по-трудно да се обяснява рационално необходимостта от съхраняването на „висшите“.

„Изчезването“ на работните места от всички нива на йерархията е допълнителен мотив за нейното разрушаване. Това само по себе си преобръща с главата надолу стария начин на организиране на икономиката и обществото.
Тази реконструкция на стопанските единици е все още в началото си и няма причини да отмине йерархическите структури на държавата. И в политическата сфера тя ще предизвика набъбване на безработицата и спад на покупателната способност на консуматорите.
Така наред с капиталистическата икономика под ударите на РР се разклаща и срива йерархията на гигантската бюрокрация на държавата и се поставя под въпрос самото съществуване на последната.
Въвеждането на нова организация и начини на вземане на решения и изпълнението им, заедно с новите машини и технологии, ще подложи на дълбоки трансформации и мутации администрацията и в обществено необходимите служби, доколкото властта си е присвоила техните функции и ги е бюрократизирала.
Така „тойотизмът“, сменил „фордизма“, ще доведе и в държавния апарат до аналогични резултати на тези, които се очертават в икономиката. Поемането на управленческите (контролни, координационни и командни) функции на многото началства, работещи в различните учреждения, служби и компании на днешното общество, от компютрите води към ликвидиране не само на „диктатурата на секретариата“ и на „средната класа“, но и на йерархията, властта и държавата в перспектива.

Проучванията сочат, че се приближаваме бързо към свят с все по-малко и по-малко работен и команден персонал. На хоризонта се задава смъртта на бюрокрацията в частност и на държавата изобщо. Тези проблеми на Социалната революция (трансформация) обаче остават вън от общественото внимание. Ако се съди по днешните занимания на публичните мъже (и жени), по печалбарските апетити на мултимилионерите и другите гангстери, по летаргията (или анестезията) на обикновените хора, превръщащи се масово и ускорено в лумпени, твърде вероятно е вълната на промените да залее обществото, преди в него да са започнали истински дебати за тях.

(следва)
Георги Константинов

9 коментара

  • Иван Божиков

    Предлагам още един ъгъл за виждане на техническата революция днес и в бъдеще.
    Човечеството (ние) напредваме експоненциално във всички „занаятчийски“ сфери на живота ни. Но морално не сме напреднали и на йота от първобитни времена. Затова „катастрофираме“ на моралните теми които „занаятчийската“ революция ни сервира днес. Да модифицираме ли генетично? До каква степен и в каква област? До каква степен е приемливо да създаваме ембрио, бебета, епруветки…живот? До каква степен е прието да продължаваме живота? Да заменяме органи? Да създаваме органи? Да възпроизвеждаме живот по ДНК изчезнал преди хиляди години. До каква степен е допустимо роботи да решават морални проблеми?……………
    Забележете, в последното изречение ползвам сегашно време. До преди 20-30г. В сегашно време се изразяваха само Сейгън, Стругацки…в скай-фай. А ние (нашето поколение) говореше в бъдеще време.
    Човешката природа е божествена. Но има и своята тъмна страна. Коя страна ще доминира зависи от системата която сме си създали да живеем в. Ако продължим в днешната система при този мултиплициращ ефект на технологиите, зло ни чака в скоро време.
    Успях ли да докажа колко неотложна и жизнено важна е нашата работа като анархисти?
    Трябва да пропагандираме с ударение точно този аспект от нашата работа.

    • Аз само да кажа, че подкрепям 🙂

    • Теллалов

      не виждам проблем с „морала“.
      Не решават роботите, а хората, роботите са инструмент.
      Ако ли става дума за „изкуствен интелект“, то е добре да го възприемаме още отсега, преди да се е появил, като партньор на хората, не като слуга, нито като началник.

      модифицирането на организма също не е проблем, ако ще е доброволно, а не натрапена „норма“.

      (между другото, според мен Стругацки не са образец за социално напредничава мисъл, дори са реакционери даже спрямо един Ефремов, а в сравнение с Александр Богданов са направо фашисти)

  • Роботи , които решават морални проблеми ? Вие сериозно ли ?

  • Хубави разсъждения, но те касаят днешния ден. Роботизацията, като техническо ниво в производствения сектор е напълно решен въпрос от поне 15г. но не се прие на въоръжение според мен от стратегическа гледна точка. След разпада на СССР, там остана призракът на ядреното наследство. Подозирам, че тогава американците решиха да моделират глобален свят на базата на регионално разделение на труда и започнаха надуване на въглеводородния балон. Излязоха гора от публикации как нефта приключва и всички ще останем на сухо за отрицателно време. Така цените подскочиха и всичко се умиротвори. Русия и арабите станаха суровинни донори, Китай и Индия евтини бачкатори. За Америка останаха иновациите и паричните емисии, а за Европа – консумацията. Към Русия потекоха реки от европейски пари, защото европейците чинно се съгласяваха на всяка цена, а високите цени на горивата прекрасно вързваха бюджетите на правителствата посредством високите акцизи. Дупката в паричната маса се запълваше с кредити и настъпи щастливото блеене на Златния век на Европа. Моделът обаче се оказа неустойчив – Европа фалира и влезе в криза, Китай наду сто балона, а Русия на Путин почна да модернизира ръждясалите SS в разни Искандери и разви гигански старовремски имперски апетити, насочени към завладяване на територии. Американците, които почти никога не са имали стратегическа външна политика по-далече от носа си, пляснаха с ръце, хванаха се за главата, рекоха „ай-ай“ и пуснаха в оборот някой технологии на копане на дупки в скалите. Освен всичко това се разреши на Андреа Роси, който се изтъпанчи в Шведската академия на науките с една елементарна джиджавка колкото палеца ми и каза на група шведски и италиянски мастити физици – „Я ми кажете какво е това, щото аз не знам!“. Групата лиза и мириса джиджавката два месеца, през която тя произведе топлина колкото малка ядрена централа и излезе с официална декларация – „Абе ич не знаем кво е туй, ама работи! Ще умуваме по въпроса.“ Въпросният експеримент после беше повторен безброй пъти, та даже от един руски научник у тях в собственият му кенеф! Точно на другият ден, Рокфелерови обявиха, че продават нефтения бизнес, Саудитите почнаха да продават като за последно петролът, Путин нападна Крим, нафтата се срути и какви ли не други бъркочи. Изведнаж светът стана много крехък. В момента е явно, че всички умни капи умуват какво да се прави. От тогава се случиха много интересни неща, но за мен беше интересно паническото измитане на американския аутсорсинг от Китай. Роботът стана по-евтин от трудолюбивото китайче!
    Какво да чакаме в близко бъдеще? Повсеместна роботизация на Америка. Купища провалени страни според Елиот. Китайска експанзия в Сибир. Наводняване на Европа освен с негри и арапи, ами и с русняци. Криза в старите демокрации и възход на Полша, Украйна и Румъния. Нищо не мога да кажа за Турция. И точно когато се адаптираме към настоящето – роботите, ще ни връхлети наистина истинската революция – МОЛЕКУЛЯРНИЯТ ИНЖЕНЕРИНГ. Щото той не тропа, ами направо блъска по вратата. Е тогава ще ни се разкаже играта!

    • Това е много интересно , но се басирам – за внуците ще да е

      • Мърфи, не се басирай! Вчера излезнаха нобеловите по химия. И в САЩ и в Англия се работи. В Китай 2 седмици назад декларираха пробив в лечението на рака отново на молекулярен инженеринг. Направили са цяла машина – диагностицира и модифицира ензими и хормони вързана към кръвотока ти. До 15-20г. максимум ще синтезираме блондинки. Остава само въпросът с енергията и населението! Да не ти говоря американските и китайските военни, какво състезание му хвърлят. Китайците са много уязвими като генотип, защото са много еднородни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *