Роботронната революция и краят на държавата

печат

Пролог

Едничка революция сал помня,
която можеше всичко да реши.
Имам предвид, разбирате, потопа…
Но и тогаз измамиха Дявола –
Вий знаете, че стана Ной Диктатор!
Затуй, молете се на Бога
нов Потоп да има,
а аз с радост под Ковчега
ще пъхна мина…
Хенрих Ибсен

Няколко уводни думи в навечерието на ХХI век, през който светът ще стане анархокомунистически

Това е последната от серия статии, писани през 1973-1999 г. Първите бяха публикувани в емигрантския печат (в списанията Бъдаще и Наш път, във вестника на испанската СNТ в изгнание Еsрoir и в организационния бюлетин Анархокомунистическа революция). Тази е изключение – написах я след завръщането си в България през 1991 г. и беше отпечатана за пръв път в сборника КРАЯТ НА ДЪРЖАВАТА И КАПИТАЛА, 2000 г., издателство ШРАПНЕЛ. В него не е включен и моят доклад на тази тема пред IX Конгрес на Федерацията на анархистите в България, издаден в отделна брошура през същата година.

Публикувани в течение на 25 години, тези статии съдържат в ембрионален вид почти всички тези, които продължавам да систематизирам, мотивирам и илюстрирам със статиите под наслов „Прогнозите ми за края на държавността и капитала…“, публикувани в „Свободна мисъл“ от януарския брой на вестника за 2015 година досега.
Мисля, че приятелите могат да открият в тях нещо ново в областта на теорията на Социалната революция. Разбира се, за теоретичната им стойност ще съдят те. Тяхно е и правото за критика, възражения или допълнения.

Обединяваща тема е влиянието на роботронната революция върху развитието на обществото. За непосветените в материята са нужни някои предварителни пояснения относно използваните основни понятия и известни „исторически бележки“.
Радикалната промяна в начина на произвеждане на блага за задоволяване на нуждите ни, дължаща се на масовото нахлуване на компютри, роботи и др. във всички сфери на човешката дейност и заместването на човешкия труд с операции на автомати, аз наричам Роботронна революция (от роботи и електроника), за краткост – РР.

Вниманието в статиите е концентрирано върху един от многобройните фактори и компоненти на РР – автоматизацията на трудовите процеси, която създава необходимите материални предпоставки за появата и функционирането на едно Анархокомунистическо общество.
Последния процес аз наричам Социална революция (СР).

С идеята за РР и нейното влияние върху Социалната се сблъсках за пръв път преди половин век, когато попаднах на един анекдот и предсмъртното интервю на бащата на кибернетиката – американският математик Норберт Винер. (За предстоящата поява на фабрики с роботи вместо работници у нас се заговори преди много десетилетия, когато „нашите“ идеолози от онази епоха, следвайки „съветските“, разтягаха локуми пред живковци и им обещаваха да решат всички проблеми на „социализЪма“ с помощта на така нар. Автоматизирани системи за управление – АСУ. Какво произлезе от тази мащабна шарлатания и от „органичната“ непоносимост между кибернетика и диктатура, сега е очевидно за всички, но тогава всеки намек за антагонизма между тях се третираше като най-опасна ерес). Моите размишления в началото (към 1963/64 г.) бяха в ембрионално или анекдотично състояние, но постепенно, чрез последвалите търсения, разговори и дискусии, темата за кардиналната роля и за всестранното значение на РР се избистряше и се вплиташе в тази за Социалната, която ме е интересувала от най-ранната ми младост…

Без да имам каквито и да е претенции за авторство и първородство в работата върху проблема бих приветствал и присъединил усилията си към всяко системно начинание и изследване в теорията за взаимоотношенията между РР и СР.
Основното в нея е опитът за едно теоретично доказателство за края на съвременната цивилизация. Това „доказателство“ е почти математическо. Математическо, защото се базира на една аксиома. Аксиомите, както знаем, са твърдения, които не се доказват, а се приемат като основни постулати (по математическата теория), с чиято помощ се извеждат всички останали теореми, леми и т. н., от които са изградени математическите дисциплини (например геометриите на Евклид, Лобачевски или Риман).

Моята „система от аксиоми“ съдържа една единствена, която може да се нарече аксиома на Винер. Тя е инспирирана от мислите на бащата на кибернетиката и може да се формулира по следния начин: няма теоретични и практически бариери пред затварянето на тоталния кръг на автоматизацията на всички трудови процеси в сферата на производството и услугите.
С помощта на Винеровата аксиома може да се докаже краят на всички категории на капитализма: собственост, капитал, печалба, стока, рентабилност, финансов капитал, пари и т. н.
Началото на доказателството започва с края на човешкия труд изобщо и на наемния в частност. Край в смисъл на свиването му, на клоненето му към онази граница, чието пресичане прави невъзможно съществуването на човечеството в рамките на „пазарната икономика“ и стоковите отношения, а самото хипотетично функциониране на капиталистическото общество зад този предел става безсмислено дори за капиталистите, доколкото те намират този смисъл в извличането на печалби.
Наемният труд „изчезва“, вследствие навлизането на компютрите, роботите и др. постижения на роботронната революция в услугите, индустрията, земеделието, науката и изкуствата, включително в „изкуството да се властва над хората“ и в останалите държавни „дела“.
С помощта на Винеровата аксиома (и евентуалното въвеждане на допълнителни, непротиворечиви с нея аксиоми) могат да се докажат теоретически както краят, така и необходимостта от унищожение на държавата – този втори или първи стълб на класовите цивилизации (в това число и на капиталистическата). Третият стълб – религиите – агонизира доста дълго време, но бог още шава и… мирише. С него, неговите жреци и тяхната организация Църквата тук не се занимаваме, доколкото изчезването им „в края на историята“ е в пряка зависимост от края на държавата и капитала. Това е валидно и за попската роля на масмедиите и обслужващите ги… клозетни журналисти.

Опитът за доказателство на края на йерархията и пирамидалната сграда на държавата (със съставящите я институции) – т. е. на края на властническата организация на обществото и нейния бюрократичен апарат, чийто ултима рацио (решаващ аргумент – б. ред.) си остават репресивните ведомства – е направен в настоящата статия. В нея са ползвани част от многобройните примери в подкрепа на „аксиомата на Винер“, които се намират в книги като Третата цивилизация на Алвин Тофлър, Големият взрив на организациите на Ерве Серийкс, Краят на труда на Джереми Рифкин и др.
Заедно с това, тя е критика на техния реформизъм и развитие на темата в посока на Социалната революция и Анархията.
Съдържащите се в двадесетината статии на сборника многобройни повторения се дължат във висша степен на многократните ми опити да обясня елементарни и очевидни следствия от „аксиомата“, които на времето си се оказваха несмилаеми не само за интелигентни буржоа и последните марксисти (от троцкистка порода), но дори и за наши анархисти, които не можеха да се освободят от традиционната гледна точка и консерватизма на класическата трудова концепция за обществото и революцията.
Надявам се, че „практиката“ на РР и засипващите ни като лавина нейни завоевания във всички сфери на човешкия труд ще бъдат много по-убедителни от „сивия пущинак на теорията“.
Повторенията трябва да бъдат избегнати, систематизацията на материалите – подобрена и доказателствената мощ на твърденията – засилена с помощта на непрекъснато увеличаващите се примери и илюстрации в един колективен труд, посветен на общата и специалната теория на социалната революция.

Работещите върху темата ще бъдат улеснени от ставащите все по-изобилни материали, било в ежедневния и периодичен печат, било в популярната или специализирана литература, третиращи една или друга страна или последица от научно-техническата революция.
Преди такива материали бяха по-редки от „бели лястовици“, а у нас бяха просто забранени, защото, както учеше корифеят Йосиф Джугашвили – „Сталин“: „кибернетиката и генетиката били… буржоазни науки“. Тогава неговите ученици продължаваха все още да считат, че „маркс-ленинизмът е последната дума на науката“, докато тяхната тайна полиция унищожаваше еретиците на слаб огън…

Роботронната революция и краят на държавата

В тази статия, написана в края на ХХ век, е направен опит да се установи влиянието на РР върху края на държавата, властта и йерархията.
Сгромолясването на диктатурите на Изток беше поредно доказателство за негодността на държавата да намери отговор на предизвикателствата, които РР отправя към човешкия род. Преди още фалитът на диктатурите да беше станал факт, ние посветихме немалко страници на многобройните вътрешни и международни процеси и противоречия, породени от РР, които във висша степен предопределиха този фалит. Тук считаме за излишно да се връщаме към теоретичните проблеми за края на диктатурите и търсим отговор на по-общи въпроси:

1) Какви са преките и косвените влияния на РР върху държавата, нейните институции и служби, йерархическите им структури и самия принцип на властта?

2) Кои са доказателствата за негодността и противопоказността на властническата организация на обществото и на йерархическия принцип в условията на РР?

3) Ако считаме края на капитализма за доказан въз основа на „аксиомата на Винер“, възможно ли е (валидно ли е) аналогично доказателство за края на държавата?

За да се избегнат всякакви недоразумения, считаме за необходимо да започнем с някои Терминологически бележки:

В реалната история, а не в юридическите и философски доктрини, Държавата е насилствена (принуждаваща) организация (корсет) на обществото, с чиято помощ се създават, утвърждават и разширяват властта на експлоататорските класи и техните богатства и привилегии.
Като материализиран израз на тази власт, тя е съвкупност от репресивни („силови“) и бюрократични институции за администриране на обществените дела в полза на господстващите паразити. Репресивните институции: армия, полиция, съд, затвори и т. н. образуват гръбнака на държавната машина. Нейна социална опора е многомилионната бюрокрация.

Държавата принуждава „низшите класи“ чрез законите и стоящото зад тях открито или маскирано насилие, с помощта на заплахи, измама и поощрявано невежество, да спазват съществуващия ред, на който са прилепили етикета „правов“. Всъщност, всеки закон е в полза на властниците и богатите. Ако някой закон би могъл да ползва и лишените от пари или връзки с властта, съдиите правят всичко възможно това да не стане.
Освен с класовия си характер, създаваните правила, „норми“ и закони се отличават с невероятното си количество и неяснота, в които неизбежно би се изгубил всеки „простосмъртен“.
„Във Франция, например – пише в официален доклад за 1992 г. (на Бребо-Юргенсен) – действат 7500 закона, 82 000 постановления и 20 000 правилника!!! Тази феноменална инфлация на юридически текстове, които никой гражданин не знае – нито изцяло, нито частично – превръща законите от протекция в заплаха!“
Това юридическо „производство“ обърква напълно гражданите, те не познават своите права и задължения, а и никой – включително и т. нар. професионалисти – не могат да ги ориентират в тях. (През лятото на 1999 г. при справка по един елементарен въпрос в четирите служби, които консултирах, получих четири различни, взаимно изключващи се отговора. Това ни най-малко не смути и не намали апломба и чувството за превъзходство на консултираните чиновници…)

(следва)

Георги Константинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *