Роботронната революция, кризата и войната

печат

Industrial_robots_fmt(1)

Кризата на ЕС, започнала след „тридесетте славни“ следвоенни години, е част от глобалната криза на световния капитализъм. От няколко десетилетия светът е разтърсван периодично от нейните трусове, чийто край нобеловите лауреати и „експертите-сеизмолози“ в икономиката и финансите оповестяват успокоително и… упоително. Когато през 1987 г. се разразява една от поредните финансови бури, чиито вълни поглъщат дребни, средни и едри състояния за трилиони долари, сред хора от ободряващи певци, които възвестяват нейния финал и виждат „светлина в края на тунела“, един от малцината трезви гласове сред силните на деня, които се чуват, е този на покойния архиепископ на Париж – кардинал Жан-Мари Люстиже, който казва: „От днешната криза ще излезем, може би, след 50 години…“, без да уточнява защо и по какъв начин. И тогава, както и при сегашната вълна, започнала издигането си през 2008 г., експертите и политиците говорят, че се касае за финансова криза, която е засегнала и реалната сфера на икономиката, но тя ще премине и „пак ще дойдат хубавите дни“.

В действителност, става дума за криза на господстващата социално-икономическа и политическа система, наченала през 70-те години на миналия век, която оттогава продължава да разтърсва апериодично болния обществен организъм. Ние не твърдим, че последните ѝ пристъпи от 2008 г. насам вещаят края на системата. Ще има нови краткотрайни оживления, преди тя да ни приближи до момента на бифуркациите, в който „размахът на крилата на пеперудата ще бъде достатъчен“.

Тази всестранна и всеобхватна криза е несравнима с коя и да е от предишните и е резултат от извършващата се пред очите ни Роботронна революция (РР), която е нейната обективна и незаобиколима основа. Новите технологии в производството, в услугите и в средствата за комуникация, в обработването и разпространението на информацията, в които са обединени роботи и компютри (електроника), навлизането на информатиката и кибернетиката в икономиката, науката и културата революционизират с космически скорости всички области на живота и ускоряват мълниеносно историческите и политическите процеси. Това неизбежно ще доведе до изкореняване на всички институции на днешния свят, до радикална промяна на всякакви отношения в него и до съревнование при извършването на социалната революция в намиращите се на различно ниво на развитие зони на световния капитализъм.

Като намалява броя на заетите в икономиката, РР води до свиването на производителния и общественополезен човешки труд изобщо и на наемния в частност, и като следствие намалява принадената стойност, която е основата на печалбата, и съкращава броя на платежоспособните консуматори. Заедно с пазара се свиват и печалбите, които, поради разгръщащата се Роботронна революция, ще започнат да клонят към нула. Капиталистическата система се оказва застрашена в корена си – печалбарството.

РР минира пазара, засилва конкуренцията, която от своя страна ускорява концентрацията и централизацията с поглъщането на едрите капитали от най-едрите и подчинението на държавите на свръхдържавите, с което се ликвидира дори формалната и фасадна демокрация, както и така наречените национална независимост и интереси. Така конкуренцията, т. е. съвкупността от мерки и политики на капитала, целящи увеличение на печалбите чрез дъмпинги и инвестиции, ускорява РР, а тя – края на капитализма. Колкото повече се инвестира, толкова по-непреодолима става кризата. „Националните“ капитали ще бъдат принудени да търсят отдушници във всички посоки и във всички сфери, но възможностите им са ограничени. Върху арената на световния пазар вече са се настанили или тепърва ще пристигнат новите конкуренти. Там си дават сражения най-напредналите в РР финансово-търговски и военно-промишлени комплекси. Изправена пред всеобщия фалит на „приятели“ и „врагове“, капиталистическата машина ще бъде принудена да работи все повече на „празни обороти“.

Временните оживления сред спекуланти и аферисти са измамни и са за сметка на „партньорите“ и на по-изостаналите в развитието си „национални“ капитали. Последните, шибани от конкуренцията разбират, че се води борба на живот и смърт и също ще заложат на РР Извършвайки я у себе си обаче те изнасят своите проблеми на континенталните и на световния пазар, които стават тесни и недостъпни. В подобна перспектива, капиталистите ще бъдат принуждавани да продават на кредити, които никога няма да бъдат погасени.

Кредитите се поглъщат най-вече от държавите, но бюджетните приходи, с които ще се изплащат лихвите на кредиторите, идват от скубането на перушината на поданиците под формата на данъци, емитиране на „ценни книжа“, заеми и т. н. Това ще добавя нови гордиеви възли към съзряващите класови и международни конфликти. С погасяването на вътрешните заеми (които възлизат на трилиони долари) и на годишните бюджетни дефицити от стотици милиарди долари, финансовият и монополистически капитализъм на Запада ще се опита да задължи целия свят. От друга страна, за да съхрани механизма на стоковото производство и неговия мотор – печалбата, капиталът си създава палиативен пазар с почти фиктивни купувачи. Сред тях едни от най едрите са борсите и… армиите. Те са последните вътрешни отдушници за господарите на днешното общество. Тази финансова и икономическа политика и съпътстващите я борсови спекулации поляризират обществото във всяка от страните, като го разделят на малцина нови богаташи и на стотици милиони „нови бедни“; на „хубавите“ и непристъпни квартали, в които живеят обградените от частни преторианци милиардери, и превърнатия в архипелаг от гета на омразата и мизерията „пети свят“, който вече не може да бъде локализиран географски…

Останалото в капиталистическата си и властническа черупка, със сегашните социално-икономически, политически и военно-полицейски йерархически структури, с отношенията на командване и подчинение, и с формите на собственост, производство и разпределение, общество, основано върху държавността и експлоатацията, е осъдено да се въоръжава! То няма друг избор и изход! При запазване на старите обществени структури и отношения, въоръжаването е пряко следствие от Роботронната революция и тук никакви реформатори, хуманисти, пацифисти, еколози, дружества за защита на животните или „обществено мнение“ не могат да променят нищо, дори да го желаят искрено.

c05_01117241_fmtВ своя марш към свръхвъоръжаване, военнопромишлените комплекси повличат със себе си всички останали – малки, средни и големи. Така стигаме до втория невралгичен пункт на планетарната сцена, където цяла верига от проблеми усложнява и изостря още повече международната обстановка, ескалира и размножава конфликти от всякакво естество, дестабилизиращи социалното и интернационално статукво.

Казахме, че изоставащите в развитието на РР на местно ниво са осъдени да я извършат, ако не искат да бъдат удушени от конкуренцията. За да сторят това обаче и да продължат своя курс на свръхмилитаризация (с всички свръхмодерни, сеещи масова смърт оръжия на една нова „звездна война“), освен от астрономически финансови средства, които ще търсят от конкуриращите се свръхдържави и мултинационални компании, те ще се нуждаят от реформи в ширина и дълбочина, засягащи всичко – от реорганизацията на икономическите отношения и от нова организация на промишленото и селскостопанското производство и тяхното управление, през откриването на простори за обмяната на мисли и информации, на изследвания и учебни програми, чак до външната и вътрешната политика. Тоест, те ще се нуждаят от своего рода… „гласности и перестройки“. До какво водят те, вече знаем от опита на покойния СССР. •

Георги Константинов

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *