Руските бунтове и „бунтове“

печат

Лятната ваканция на протестите приключи и в Русия. Най-забележима, разбира се, е Москва, макар че столицата не е цялата страна. Това важи още по-силно за руските условия спрямо тези у нас: в Москва живеят между 12 и 15,5 милиона души от общо 144 млн. граждани на РФ – в София пък са събрани близо 2 от 7-те милиона български граждани. Но външните медии рядко обръщат внимание на събития извън руската столица.
При все това, през септември са отбелязани 23 протестни акции в страната, от тях 9 са блокади на важни пътища и окупации на предприятия и учреждения, като общо от началото на годината до сериозна конфронтация са стигнали 195 трудови конфликта. Показателите дотук почти напълно съвпадат с тези от 2011-а. Знаков за септември е протестът на учените от Руската Академия на науките – и пак във фокуса попада акцията в Москва, при все че научни сътрудници от Петербург до Владивосток са излизали на улиците, недоволни от законите за реформирането на РАН.
Но септември е в миналото, учените нищо не постигнаха – преди тях имаше синдикални протести на лекари и транспортници, с които учените не се солидаризираха, а после работниците пренебрегнаха и учените.
В средата на октомври медиите пак се фиксираха върху по-шумните събития, далечни от стачки и социални искания – бунтът в московското предградие Бирюльово. При все че се подготвя голямо шествие в подкрепа на осъдените демонстранти на Болотни площад от пролетта на тази година. При все че с наближаването на олипмиадата в Сочи зачестяват акции, които обвиняват организаторите на спортно-търговското мероприятие във финансови, трудови и екологични даже не нарушения, а направо престъпления. Активисти за бойкот на олимпиадата посочват замърсявания на околната среда (булдозери изравняват живописни местности, навред бунища строителни отпадъци, отровени езера, изсечени горички, загиващи животни); репресии срещу строителите на обектите, които се мъчат да си получат обещаните права да останат на работа в Русия, понеже са наети от по-бедните бивши съветски републики от Азия; скъпотията на Олимпиадата – активистите твърдят, че със същите пари Русия е могла да си построи копие на големия адронен колайдер или да прати експедиция до Марс – но вместо това е увеличила паразитната глутница „родни“ доларови милиардери. И докато любимци на спортното държавно лоби показно пренасят олимпийския огън през градове и села, казват протестиращите, в страната върви съкращение на разходите за образование и медицина, ликвидират се социални програми, вдигат се цените на горивата, тока, комуналните услуги (повечето руснаци все пак живеят в общински жилища, без да са им собственици). Разликата между доходите на богатите руски граждани и руската беднотия заема едно от първите места в света.
В същото време, руските власти всячески фаворизират доказалите лоялността към държавата институции – на първо място това е Православната църква – още един лесен източник на „величие“ наред със спорта за държавата. РПЦ добре си живееше и при Борис Елцин, но днес още повече рахатува. Властта ѝ направи множество подаръци, сред които вероучение в училище и факултети по теология в университетите, криминализира „оскърбяване на чувствата на вярващите“ с наказание до три години лишаване от свобода, създаде „работни места“ за поповете в армията и полицията, пусна черноризците да цензурират книги, учебници, филми, изложби, музикални изяви… редактираха дори приказки-поеми на Пушкин и сатирични филми от края на съветската епоха. Всичко това, защото Църквата е най-верният крепител на властващата в момента олигархично-ченгеджийска върхушка в Кремъл – разните военни, спортни и пенсионерски съюзи ядат сурова ряпа пред калимавките. Особено предвид факта, че тъкмо калимавките мобилизират по места различни младежки агитки, които даже на някои държавни служители напомнят фашистки организации в Италия от 1920-те, а това стряска част от светски настроените руски чиновници.
И именно този контингент надъхани в духа на „модерното православие“ персонажи устроиха погром в Бирюльово, като разпердушиниха зеленчуковия пазар, където продавачите са предимно „лица“ от Казказ и Средна Азия. Повод за това стана убийството на руски футболен запалянко – без изобщо да са ясни обстоятелствата: предвид агресивността на запалянковците спрямо „черните“ бивши съотечественици по СССР, нищо чудно убийството да е резултат от самоотбрана. Та на фона на истински, макар и далеч неузрели, за разлика от разхвърляните дини на пазара в Бирюльово, социални и политически протести в същата Москва, този лъхащ на шовинизъм „бунт“ просто не заслужава подробно разглеждане. Заслужава само накратко да проследим тенденциите на „гражданската активност“ в столицата и изобщо в Русия.
А тези тенденции не са оптимистични от гледна точка на поне някакъв социален прогрес.
Според коментар на руските автономисти (анархисти и радикални левичари), изминалото полугодие е белязано с националистическа вълна: безредици, риторика в медиите, лъжливи изявления на МВР, полицейско насилие, при което най-върлите хулигани се отървават, а боя отнасят по-умерените и даже антинационалистически настроени демонстранти, ултрадясната предизборна кампания за кмет на Москва, промъкналите се в публичното пространство данни за концлагери за уволнени, за да не им се плати за работата гастарбайтери.
И повечето граждани спокойно приемат тази обстановка, без мисъл приемат официозното медийно облъчване, че „така трябва“. А междувременно, дори официалната статистика говори, че разкриваемостта на тежките криминални деяния едва надвишава 22%. Тоест 78% от убийците, насилниците и бруталните грабители минават метър. Кой е виновен? Властите, ако да не подхвърлят направо обяснението, то мълком поощряват онова, което се развява от фашистващите елементи: „Гастарбайтерите са виновни!“. Интересно, с какво са виновни за некадърността (или съзнателната небрежност) на ченгетата?
Наред с това, подчертават автономистите, Путин и неговата шайка имат всички основания да се опасяват именно от крайните националисти – защото от цялата „опозиция“ те най-хищно се стремят да заемат неговото място. И надали ще му зачетат като червена точка появата на погребението на убития запалянко. Освен ако той не им предложи споразумение, което не биха могли да откажат… засега. А утре?
Утре, споделят опасенията си автономистите, ако възникне истинска революционна ситуация в Русия, то от нея най-голям шанс имат да се възползват националистите, толкова крайни, че и класическите нацисти биха им застанали мирно и „за почест“. Почвата за такъв развой е благоприятна, съзнанието вече е попило отровата, все повече хора са готови за подкрепят расистки изцепки, не се свенят да участват в погроми срещу етнически малцинства.
Противодействието на всичко това не бива да се ограничава с декларации-осъждане на ксенофобията – завършват московските автономисти.
За нашата, българска почва, можем да кажем почти същото – от началото на тази статия и до последната ѝ дума.

Русофил Русофилович

Остави коментар

  • Преди около година имах ходене в Русия – бях в четири града вкл. Москва. Трябва да си призная, че като се прибрах в София, щях да прегърна митничарите на летището от щастие. Това друг път не ми се е случвало! В тази държава, обикновените хората имат статут на насекоми. Ако не си поне милионер нямаш право на нищо – може би, донякъде изключение прави Дубна – там, все пак живеят предимно учени, които са една идея по-трудни за смазване (на психиката). Не съм съгласен, че положението в България е същото – колкото и да не е за вярване, на мен поне ми се струва, че ако има скала за безправие на „гражданите“, то Русия е с поне пет единици пред нас. От тогава не следя сериозно протестите там – все още не мога да се отърся от впечатлението си за безпомощност, на тези иначе невероятни хора. Бих казал „господ да им е на помощ“, но като се има предвид кой е господ, разликата с Путин няма да е голяма.

  • ох, в Дубна живеят не трудните за смазване учени, а учените с важни поръчки за ВПК – затова им позволяват това, което не позволяват на останалите граждани и „чуждестранни специалисти“.

    може би сме малко по-добре… но боя се не за дълго – като по традиция следваме челния руски (съветски) опит…

  • Черноглед си, аз мисля, че империите им са към края си.

  • много ми се иска да съм белоглед, ама 7 години работа в научна лаборатория ме научиха да гледам преди всичко фактите, а после собствените представи „как би трябвало да бъде, щото много ми се иска да е така“…

    (боя се, че империите сменят кожата, но не бързат да мрат)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *