Съдбата на анархизма

печат
Някои, хич не глупави критици отбелязват засилване на идеите на ленинизма в средите на анархистите в САЩ – например Спенсър Съншайн отдавна говори за това. Срещу ленинистите се опълчват привържениците на субкултурите с анархически оттенък (пънкари), но те пък нямат никаква политическа платформа. Друга „специфика“ на американския анархизъм днес е подкрепа на национализма на малцинствата – около 80 на сто от другарите са съпричастни с това явление – или наличието на женски, черни и други „профилирани“ анархогрупи, обособени по расов, полов или друг признак… Това ако не е предпоставка за разделение и свирепи фракционни борби – здраве му кажи. Навярно анархизмът е адекватен като движение единствено в хода на реална масова социална борба, докато във вида на контракултурни кръжоци лесно се изражда в сборища на непоправими чекиджии…

мнение на анонимен американски анархист, публикувано в блога на Shraibman

 

Аз ще добавя, че, когато забелязах подобни тенденции в движението, проявих интерес към едно течение в марксизма („комунизъм на работническите съвети“). Не от симпатии към марксизма, а тъкмо заради нуждата за сравнение. Открих в тази, иначе революционна и безвластническа фракция малки групи хора, мнозинството от които смятаха, че воденето на каквато и да е агитация било… вредно авторитарно зло! Ни повече, ни по-малко. Работниците по предприятията сами щели да организират социализъм, докато активистите само трябвало да наблюдават и анализират. Думите са излишни, но се налага все пак да се кажат няколко.

Когато едни са готови за целуват нечий задник, само защото той е черен, а други смятат разпространяването на собствените си идеи за недопустим авторитаризъм, това не говори добре за състоянието и насоката на дадена идеология. Как се стигна дотук? Та нима анархизмът и „комунизмът на работническите съвети“ не бяха едно време мощни международни движения, обединили стотици хиляди революционери? Превземали заводи, събирали цели опълченски армии?

Не твърдя, че сегашните представители на тези движения са идиоти от първия до последния човек. Напротив, има хиляди интересни, умни, социално активни и адекватни люде. Не заемам и позата на единствения „свестен“ – и аз си имам достатъчно кусури. Обаче, скъпи другари, картината е направо отчайваща!

Последните в историята значителни революционни движения, стремили се (не във всичко и не всякога) към самоуправление, към освобождение на народните низини от експлоатацията, не бяха анархически, в тях не откриваме никакво или почти никакво влияние на анархисти. Имам предвид работническите съвети в Унгария през 1956 г., полската Солидарност през 1980-1981, работническите движения във Франция и Италия през 60-те и 70-те години на миналия вече век.

Случайно ли е това? Ами ако съвременните анархизъм и безвластнически комунизъм вече са изчерпани проекти? Ако не са в състояние да решат задачите за построяването на нов свят, основан върху сдружаване на самоуправляващи се трудови колективи? Надявам се да греша. И все пак? Ами ако сме в навечерието на появата на ново социално-революционно движение на най-онеправданите маси? И ако то ще израсне от съвсем други традиции. Какви?

Кой знае. Предвид увлечението на сегашните градски сиромаси (лумпени и работници) по религията, дали няма да тръгне именно на тази основа? Фундаменталисти, салафити, протестантски секти, еврейски ортодокси – всички станаха доста популярни. Те обаче не предлагат никакво базисно решение на социалните проблеми. И те като неопънковете повече са загрижени за идентичността, правилата за обличане и нормите в секса. Цялото им влияние се крепи върху говоренето на разбираем за вярващите маси език, както и върху директния подкуп – чрез раздаване помощи на бедните от средства, предоставени им от богати спонсори, единоверци. Те не разполагат с проекторешения на колосалните проблеми, свързани с мизерията, икономическото неравенство, околната среда. Как тогава ще се справят? Никак. Цялото им говорене е популизъм, демагогия, глупости на търкалета. Затова след известно време ще настъпи масово разочарование в прокламираното от тях. Тогава може би ще възникне ляво крило на шиитите или братята-мюсюлмани… или направо нова религия, подобна на онази, която е в процес на формиране в анархическата комуна Аурамба в Етиопия. Радикалните религиозни учения овладяват умовете на милиони хора, които очевидно не ще създават общности на лесбийки, но може би ще поемат по пътя на социално-революционните идеи, защото просто няма накъде другаде да тръгнат. Ще заемат тезисите на Бакунин или Рюле – съвременната информационна достъпност го позволява.

Има друг вариант обаче – чака ни нова ера на мракобесие. •

Shraibman

превод Христо Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *