Сако и Ванцети: екзекуция на справедливостта

печат
Историкът Хауърд Зин за убитите преди 78 години от държавата анархисти:

Сако и ВанцетиНа 50-годишнината от делото срещу Сако и Ванцети губернаторът на Масачузетс Майкъл Дукакис реабилитира Сако и Ванцети и имаше страшно много спорове около факта, че щатската управа се извини за това, че е екзекутирала тези двама мъже. Знаете, властта от време на време го прави – извинява се. Хрушчов се извини: „Извинявайте. Видите ли, ние, такова, убихме малко хора.“ Клинтън се извини заради робството. Аз не искам да говоря подигравателно за тези извинения. Всъщност, искам, разбира се. Но все пак нека отдадем дължимото на Дукакис. Той създаде комисия, която трябваше да преразгледа делото срещу Сако и Ванцети. Имаше хора, които смятаха, че той просто трябва да ги помилва като губернатор, макар че за това беше късничко – те са екзекутирани през 1927 г., а това става през 1977 г. Както и да е, комисията излезе с доклад, в който стигаше до заключението, че процесът срещу Сако и Ванцети не е бил справедлив. Това е много, много меко казано. Въпреки това, то предизвика остра реакция у хората, които по някакъв начин защитаваха екзекуцията на Сако и Ванцети, които защитаваха действията на властите в Масачузетс – все пак в този процес властта участва на много нива – съдилища на първа инстанция, на втора инстанция, губернаторът на Масачузетс Фулър. Мисълта ми е, че този проблем остава жив, защото проблемът за справедливостта остава вечно жив, проблемът за законността и не само за смъртното наказание, но изобщо за съдебната система…

Всичко започва през пролетта на 1920 г., скоро след края на Първата световна война. Става въпрос за обир и убийство – почти типична масачузетска история. Първо има обир в обувната фабрика в Саут Брейнтрий, Масачузетс, недалеч от тук. Убити са двама души – касиерът и човек от охраната. Не е ясно кой го е извършил, няма свидетели, но малко след това Никола Сако и Бартоломео Ванцети са арестувани в трамвая от Бриджуотър за Броктън. Носели са револвери, когато ги арестуват за обир с убийство. Така започва делото срещу Сако и Ванцети. Следват седем години дела, процеси, обжалвания. Но първо – защо точно Сако и Ванцети? До ден днешен има спорове дали Сако и Ванцети са били изобщо виновни в това, в което ги обвиняват. Някой казват, че твърдо не са били виновни. Други казват, че твърдо са били виновни. И естествено има трети, които твърдят, че Сако бил виновен, но Ванцети не бил – типичният либерален компромис. Във всеки случай обаче, Сако и Ванцети са анархисти, те не са обикновени хора с оръжие в трамвая. Те са били известни на полицията, на Бюрото за разследвания – предшественикът на ФБР. С две думи нямат криминално досие, но имат политическо досие. Били са дейни, подкрепяли са стачки, раздавали са листовки, изобщо са били част от анархисткото движение на Източното крайбрежие и по-точно на италианското анархистко движение на Източното крайбрежие. Били са приятели на човек на име Луиджи Галеани, редактор на анархисткия вестник „Кронака соверсива“ (Подривна хроника).

След Първата световна война в страната се надига истерична вълна на омраза към радикалите и чужденците. Още по време на войната се натрупва враждебност към радикално настроените хора, които са против войната. Конгресът гласува Закона за шпионажа и Закона за противодържавната дейност. Върховният съд ги обявява за конституционни, въпреки че тези два закона наказват хората за това, че говорят открито против войната. По тези два закона около 2000 души са съдени и близо 900 отиват в затвора. Най-често заради това, че са държали речи против войната. Юджийн Дебс, видният социалист, е пратен за 10 години в затвора за това, че е държал реч против войната. Една жена в Средния запад е осъдена на няколко години затвор за това, че някой я чул как подхвърлила, че чорапите, които плетат за войниците в чужбина, всъщност не стигат до тях. Има конфискуван филм и неговият създател е пратен в затвора за нарушаване на Закона за шпионажа. Филмът просто е за Войната за независимост на САЩ и ако си спомняте във Войната за независимост врагът е Англия. А през Първата световна война Англия ни е съюзник. Заглавието на филма е „Духът на 1776“ и съответно заглавието на делото е „Съединените щати с/у Духът на 1776“ (бурен смях в залата).

Далеч съм от мисълта да ви описвам тогавашните анархисти като миролюбиви, хрисими хора. Някои анархисти са вярвали в насилието срещу класовия враг. Други не са вярвали. Но фактът, че е имало анархисти, които са били застъпници на насилието, не означава автоматично, че когато някъде бъде извършен акт на насилие, за него са отговорни анархистите. Така става в историята с Хеймаркет, когато никой не знае кой е отговорен за бомбата, хвърлена срещу полицаите през 1886, но щом из Чикаго са се подвизавали анархисти и щом някои от тях са писали позиви за насилие, видите ли, от това следва, че те носят отговорността и следователно заслужават да бъдат екзекутирани.

Пред дома на министъра на правосъдието на Удроу Уилсън избухва бомба. Следва полицейска акция за издирването на извършителите, която се изразява основно в нахлуване и претърсване на домовете на хора, родени в чужбина. Хиляди хора са били задържани без право на гаранция, без съд, без връзка с външния свят. Мнозина от тях са били депортирани. Двама от депортираните по това време са Ема Голдман – видната феминистка анархистка и нейният приятел Александър Беркман. Редакторът на „Кронака соверсива“ Луиджи Галеани също е депортиран. Друг италианец, печатар и анархист, на име Андреа Салседо, е арестуван и държан за разпит шест седмици в една канцелария на Бюрото за разследвания на 14тия етаж. На шестата седмица намират трупа му на паважа под канцеларията. Може ли някой да каже дали е бил бутнат, дали е скочил сам? И ако е скочил сам дали е било, защото е бил побъркан от следователите или защото се е чувствал виновен, че е анархист?

Казвам ви всички тези неща, защото те са имали влияние върху мисленето на анархистката общност и особено това на анархистите, родени в чужбина. Това обяснява в голяма степен защо са били въоръжени. Всеки един от имигрантската общност е очаквал да бъде нападнат, задържан от полицията, разпитван, депортиран и пр. Затова били въоръжени. Това ли е била наистина причината? Не знам.

Не знам и веднага ще ви призная, че не знам дали Сако и Ванцети са били виновни за онзи обир и убийство. Нито знам, нито ме интересува в този случай, защото виновни или невинни, тук става дума за много по-важни въпроси, какъвто е въпросът за справедливостта и как тя се раздава в нашето общество. За нашето правораздаване няма толкова значение дали хората са виновни или невинни, а какви са, как живеят и какво вършат и не е важно дали представляват заплаха за този или онзи човек, а дали застрашават с нещо съществуващите структури в обществото.

(продължава в следващия брой)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *