Само мъртвата риба плава по течението

печат

Еволюцията е нещото, което нито едно живо същество не може и не бива да пренебрегва. Тя е динамиката, която е пропита във всяка една дейност от битието на човека и всяка една дейност може да бъде разгледана през призмата на еволюционното развитие. В политически аспект човечеството е минало през множество етапи, но като цяло може да се каже, че преходите са имали освободителен характер. Тоест, винаги се е касаело за свободата. От големите империи, през формалната демокрация, от тоталитаризъм към неолиберализъм – винаги свободата е нещото, към което хората са се стремили и ще продължават да се стремят. Хронологично погледнато, борбата за свобода винаги се е извършвала по посока на премахването на тиранина в лицето на държавата. Уместно е в тази посока да се запитаме дали еволюцията не ни тласка към момента, в който държавата ще угасне и човечеството ще спре неуморимата си борба срещу нея, за да впрегне силите си в нещо градивно, нещо полезно, нещо, което ще е от полза на всяко едно същество, нещо което няма да бъде „против“, а ще бъде „за“.

Много смелост изисква един такъв етап. Смелостта на зрелия индивид, който може гордо да каже, че е достатъчно силен за да поеме съдбата си в свои ръце и да напусне люлката, в която е клатен като сукалче хилядолетия наред. Смелостта, която е необходима на младежа, за да напусне семейството на родителите си, е идентична със смелостта на възрастния индивид, необходима му да напусне опеката на държавата. Неизбежно сме изправени пред риска сами да бъдем отговорни за съдбата си и да няма кого да упрекваме за провалите си. Даваме ли си сметка колко реално ни е страх от това? Готово ли е човечеството да премине в нов етап от развитието си? Етап на взаимопомощ, която не е регламентирана със закони и сила, а от съвестта и състраданието.

Страхът е двигателят, който ни кара на всеки четири години да отиваме и да гласуваме за нашето ново приемно семейство с надеждата, че не мащеха, а любяща майка и баща ще застанат над нас. Страхът е този, който ни кара да се съмняваме, че само сами можем да си бъдем и майка и баща по мярка и никоя сила или авторитет няма да заменят това, което всеки от нас носи в себе си.

Само от нас зависи кое ще изберем – страх или смелост, инфантилност или зрялост, робство или свобода. •

Теодор

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *