Съсипаха Пирин. Пука им!

печат
Пирин
Пирин

Директорът на Национален парк „Пирин“ Георги Грънчаров подаде оставка и това беше приветствано от природозащитните организации в България. Те разпратиха декларация до медиите в която обясняват по-подробно причините за оставката – заради конфликта на интереси и близки връзки с концесионера на ски зона Банско „Юлен“.

Въпросът е каква полза, че е подал оставка, след като в природния парк бяха извършени куп нарушения и природата е унищожена. Ски писти предизвикват свлачища и ерозия, нарушена е територията в защитена зона, строителството е настъпило в планината с благосклонното участие на подалия оставка директор. Безобразията изумиха дори Европейската комисия, която откри наказателна процедура срещу държавата.

В писмото си до медиите Коалиция „За да остане природа в България“, която обединява близо 30 екологически и природозащитни организации, обяснява по-конкретно (не за пръв път) топлите връзки на държавния служител и частния концесионер.

Собствеността в „Юлен“ се дели между две офшорни фирми и община Банско. Собствеността в офшорните фирми е прикрита, но се смята, че е свързана с Цеко Минев – основен акционер в Първа инвестиционна банка и председател на Българска федерация по ски. Един и същ човек е член на бордовете на „Юлен“ и на фирмата „Витоша ски“, която притежава повечето лифтове в Природен парк „Витоша“. Банката е финансирала много от обектите в Банско.

От публикации в пресата стана ясно, че чрез ипотечен кредит от Първа инвестиционна банка бащата на досегашния директор на парк „Пирин“ Георги Грънчаров е построил два хотела в Банско, а съпругата на Грънчаров ги управлява. Регионалната инспекция по околна среда и водите – Благоевград, която е подчинена на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), провежда семинари в единия от хотелите на Грънчарови.

В течение на много години природозащитниците се опитват да насочат вниманието на обществеността към управлението на Национален парк „Пирин“, което постепенно води до унищожението му.

Работата на директорите на националните паркове се „контролира“ от Министерство на околната среда и водите. МОСВ при четири различни правителства от 2000 г. насам позволяваше неспазването на правилата в Националния парк заради ски зона Банско. Неотдавна МОСВ дори разреши строителството на два нови лифта в ски зона Банско в Национален парк Пирин, въпреки че станцията на едното съоръжение излиза извън пределите на сегашната концесия на „Юлен“.

Георги Грънчаров се прочу като първия в света директор на национален парк, който подкрепя строителството на нови ски зони в него, въпреки че това е забранено от закона. Той поиска да се промени 10-годишният план за управление на Национален парк „Пирин“, за да могат да се построят два нови ски курорта – над Разлог и над Добринище, както и да се разшири ски зона Банско.

По време на управлението на Георги Грънчаров сателитни снимки показаха, че ски зоната в Банско е по-голяма от разрешената от правителството концесия от 99,5 хектара. Коалицията „За да остане природа в България“ очаква сегашното правителство да обяви официалните данни от замерването на площта, обещани през лятото. Броят на леглата в Банско също нарасна най-малко два пъти в сравнение с изискванията на концесията.

Национален парк „Пирин“ е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО към ООН през 1983 г.

Заради работата на Георги Грънчаров ЮНЕСКО взе решение, че или България ще гарантира, че строителството на ски курорти в Национален парк „Пирин“ ще бъде прекратено, или организацията ще впише обекта в листата на „световното природно наследство в опасност“ с всички последствия за и без това осрания имидж на българската държава.

По закон националните паркове са изключителна държавна собственост и са най-сериозно охраняваните и запазени защитени територии в страната след резерватите. Трудно е за вярване, че същата тази държава, водеща се за собственик (грабител) на най-големите национални природни богатства и МОСВ, не знаят какво се случва в Пирин планина, а и на много други места в България. Всичко това, при условие, че цялото общество знае какво става там. Въпреки протестите и петициите, проблем все едно няма.

Ами няма и да има! Цялото това мълчание и всички тези обстоятелства не означават, че държавата не знае какво се случва с нейната собственост, а че частните и корпоративни интереси за натрупване на печалба са едно цяло с тези на държавата. Докато това продължава, докато държавата се разпорежда с националните богатства и корпорациите печелят от това, скоро няма да има природа в България.

Ал. Пешунски

по материали

от e-vestnik.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *