САЩ: неписаната история

печат

Режисьорът Оливър Стоун и историкът Питър Кузник разкриват истината за американския империализъм

(продължава от миналия брой)

САЩ бомбардират света с демокрация и свобода

[През 1960 г.] Съединените щати, с разрешение на Айзенхауер, участват в опит за убийството на Патрис Лумумба, демократично избраният министър председател на богатата на природни ресурси Конго, когото Алън Дълес нарича „африканския Фидел Кастро“. Лумумба наистина е убит следващия януари, но бившите колониални владетели на Конго – белгийците – носят лъвския пай от вината за това. ЦРУ поставя Джоузеф Мобуту на мястото на Лумумба. След няколкогодишни сражения Мобуту успява да се бетонира на власт. В своята отличена с награда Пулицър история на ЦРУ Наследство от пепелища, Тим Уайнър описва царуването на Мобуту така: „Той властва три десетилетия като един от най-жестоките и покварени диктатори на света, задига милиарди долари приходи от огромните залежи на диаманти, полезни изкопаеми и стратегически метали в страната, избива огромно множество хора, за да съхрани властта си“. През това време той е най-верният съюзник на ЦРУ в Африка.

Другаруването на Айзенхауер с диктаторите от третия свят, колкото и да е незащитимо от морална гледна точка, бледнее в сравнение с най-стъписващия и потенциално смъртоносен аспект от неговото президентство – трупането на ядрени оръжия и опасното прибягване към ядрен шантаж за извличане на предимства в Студената война.

…През август 1960 г., президентът Айзенхауер одобрява изготвянето на Национален списък със стратегически цели и Единен интегриран оперативен план (ЕИОП). Неговата цел е нанасяне на максимум поражения. Целите включват Съветски ядрени сили, държавни центрове на властта и градската промишлена база. Когато бива запознат със степента и мащабите на разрушенията, Айзенхауер признава на своя съветник по военноморските въпроси капитан Е. П. Оранд, че „изтръпнал от страх“. Има защо. Съветът на началник-щабовете в последствие е натоварен да изчисли жертвите при такова нападение. Цифрите са смразяващи: 325 милиона убити в Съветския съюз и Китай, още 100 милиона в Източна Европа, подобен брой в Западна Европа от радиоактивно заразяване и до още 100 милиона от радиоактивно заразяване в съседни държави като Финландия, Швеция, Австрия, Афганистан, Пакистан и Япония. В тези цифри не са включени евентуалните жертви на съветските ядрени оръжия или на тактическите оръжия на САЩ. Те също така не отчитат неизвестния към този момент факт, че едно нападение от такава степен почти сигурно ще предизвика ядрена зима, което повишава вероятността от изчезване на човешкия род.

…Айзенхауер е дълбоко разочарован от натиска на войнствените учени и военни съветници, който осуетява усилията му да подпише договор за забрана на ядрените опити, преди да напусне президентството. С тази мисъл, той произнася необикновена прощална реч, чието предупреждение за възхода на един все по-мощен и застрашителен „военнопромишлен комплекс“ е не само в пълно противоречие с действителното му наследство като президент, но и описва явление, отгледано лично от самия Айзенхауер.

Тази реч, най-запомнящата се от президентството на Айзенхауер, е създадена в разговори между главния автор на речите на президента Малкълм Мус, политолог от университета Джонс Хопкинс, и Ралф Уилямс, военноморски капитан от запаса, който също работи в екипа, подготвящ речите. Мус и Уилямс се срещат на 31 октомври 1960 г., за да обсъдят идеите за прощална реч и се съгласяват, че е необходимо да се изобличи „проблемът с милитаризма“. Докладната записка на Уилямс изразява съвсем ясно техните тревоги:

…за първи път в своята история Съединените щати имат промишленост, основана на перманентната война… Не само това, но флотски и войскови офицери се пенсионират в ранна възраст, за да заемат постове в а) един промишлен комплекс, основан на войната, който формира нейните решения [на САЩ] и направлява нейната огромна мощ. Така се създава опасността онова, което комунистите от край време говорят за нас, да се сбъдне. Трябва да внимаваме „търговците на смърт да не започнат да диктуват държавната политика“.

…Джак Реймънд от Ню Йорк Таймс публикува на цяла страница анализ на военнопромишления комплекс, изпъстрен с графики и показващ подробно безумните мащаби на разходите на САЩ за отбрана, които възлизат на 59 процента от близо 81-милиардния национален бюджет. Освен че изяжда повече от половината федерален бюджет, отбелязва той, Пентагонът контролира и недвижими имоти за 32 милиарда долара, включващи военновъздушни бази и оръжейни арсенали.

…На външния наблюдател вероятно би се сторило, че американците са изгубили своя разсъдък през лятото и есента на 1961 г., когато се вихри продължителен национален дебат за етичните измерения на това да убиваш приятели и съседи, за да съхраниш неприкосновеността и оскъдните запаси в домашното противоатомно убежище… Мнозина тъжно отбелязват как Студената война и заплахата от унищожение изкривяват съзнанието на американеца. Редакторът на Бюлетин на атомните учени Юджийн Рабинович нарича домашните противоатомни убежища „жалки“ и определя дискусиите за убиването на съседите като „свидетелства за човешката низост“. Историкът Гейбриъл Колко отбелязва, че неутралната позиция на правителството в дебата „застреляй ближния“ предполага, че „то няма нищо против ближните, които нямат убежища, да свалят филтрите или да нахлузят найлонова торбичка на въздуховода на убежищата на своите въоръжени комшии“. •

(следва)

 

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *