САЩ: неписаната история

печат
(продължава от миналия брой)

Режисьорът Оливър Стоун и историкът Питър Кузник разкриват истината за американския империализъм

Казват, че Съединените щати изгубили душата си във виетнамските джунгли. Цената, която плащат за това, е двойна. Войната, която Съединените щати ще изгубят позорно въпреки усилията на Джонсън, ще бележи и края на последния значителен период на социални и политически реформи за Щатите. От обещанията за пушки и масло САЩ ще изпълнят само първото. Следвоенното благоденствие първо ще забави своя ход, а след това ще се сгромоляса с гръм и трясък.

…С наближаването на мобилизацията на 15 ноември [1969 г.], журналистът на свободна практика Сеймур Хърш разкрива, че войските на САЩ са избили близо петстотин цивилни в южновиетнамското селце Ми Лай, което американските войници наричали Пинквил [Розовград – б. пр.] заради силните му симпатии към Виет Конг. Много от жените били изнасилени. Клането продължило толкова дълго, че войскарите прекъсвали избиването и изнасилването, за да си правят обедни почивки и да изпушат по една цигара. Нито един куршум не е бил изстрелян по американските пехотинци.

През този ден войниците на САЩ изпълнявали типичната бойна задача „откривай и унищожавай“ в селцето Сон Ми. В селцето открили, с незначителни изключения, само жени, деца и старци. Повечето от убийствата били извършени от 1-ви взвод, командван от лейтенант Уилям Кали. Клането спряло едва когато Хю Томсън приземил своя хеликоптер между вилнеещите войници и бягащите виетнамци, които са щели да бъдат избити. Томсън наредил на другарите си Лари Колбърн и Глен Андреота от екипажа на хеликоптера да открият огън по американските войници, ако те посегнат на виетнамците, които спасявал от бункера. Колбърн си спомня: „Това бяха старци, майки, деца и бебета… Те нахлули, изнасилили жените, избили бебетата, избили всички… Не само че избивали цивилни, те ги клали. Само дето не ги сготвили и изяли. Как може човек да стигне дотам?“

Чудовищният инцидент е укриван повече от година… Военщината успява да прикрие събитието въпреки факта, че поне петдесет офицери, включително генерали, са знаели както за него, така и за неговото укриване. Традиционните медии не обръщат внимание на новината, докато накрая тя не е публикувана от Хърш в малката телеграфна агенция Диспач Нюз Сървис след като големите издания отказват неговите материали.

Американците остават поразени от разкритията и потресени от уродливата и все по-неоспорима безчовечност на войната. Майката на един от участниците в клането в Ми Лай, земеделска работничка от Индиана, казва пред един репортер: „Дадох им добро момче, те ми върнаха убиец“.

Никсън се жалва от лошата реклама от новините за клането, като неколкократно повтаря пред своя заместник асистент Александър Бътърфийлд: „Това е на ония мръсни евреи от Ню Йорк работа“.

В Ми Лай нещата стигат до крайност, но безразборното избиване на цивилни е всекидневие. Специалист 4-ти клас Том Глен, служил в минохвъргачен взвод, описва редовните безчинства в писмо до генерал Крейтън Ейбрамс, командващ всички войски на САЩ във Виетнам:

Отношението към виетнамския народ на средния американски войник твърде често е пълното отрицание на всичко, което нашата страна се опитва да постигне… и поставя под въпрос самата им човешка същност… Американците, просто за кеф, стрелят безразборно по виетнамски къщи и, без да бъдат предизвиквани, неоправдано стрелят по самите хора… Настървено, с безскрупулна омраза, въоръжени с фрази от рода на „Вие, виетконгци“, войниците често „разпитват“ с… тежки побои и изтезания с нож, опрян на шията.

Писмото на Глен е препратено на майор Колин Пауъл в Чу Лай, който отхвърля оплакванията на Глен. „Пълно опровержение на неговите описания – заключава Пауъл – е фактът, че отношенията между войниците от Американската [дивизия] и виетнамския народ са отлични“.

…На проведените проучвания на общественото мнение, 65% от американците заявяват, че клането в Ми Лай не ги притеснява. Непрекъснатото потискане на всяко човешко чувство за съпричастност, описано така красноречиво от Дуайт Макдоналд като резултат от ужаса на атомните бомбардировки над японските градове, отново е заразило цялата нация.

Новините за Ми Лай отприщват порой от истории за ужаси. Обществеността научава за „зоните за свободен отстрел“, където се убива всичко, което се движи. Научава за десетките хиляди, избити от ЦРУ по „Програмата Феникс“, и „тигровите клетки“, в които са затваряни и жестоко насилвани политическите затворници. Научава за изселването на над 5 милиона виетнамски селяни в опасани с бодлива тел лагери. Научава за повсеместните изтезания без всякакъв повод, които потрисат поне малцина американци дотам, че да се чуят и искания за трибунал за военнопрестъпници.

…Над малкия Виетнам Съединените щати изсипват повече бомби, отколкото са хвърлили всички страни във всички предишни войни в човешката история – три пъти повече взривни вещества, отколкото са хвърлени от всички страни през Втората световна война… Седемдесет и два милиона литра хербициди отравят природата. На юг, САЩ унищожават 9000 от общо 15 000 селца. На север разрушават и шестте промишлени центъра, сравняват със земята 28 от 30 областни центъра и 96 от 116 окръжни града. Повече от 58 хиляди американци умират в боевете, но това бледнее пред броя на избитите и ранени виетнамци. Робърт Макнамара по-късно ще обяви пред студенти от Американския университет, че 3,8 милиона са загиналите виетнамци. •

(следва)

 

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *