САЩ: неписаната история

печат

(продължава от миналия брой)

Режисьорът Оливър Стоун и историкът Питър Кузник разкриват истината за американския империализъм

Катастрофата на Буш и Чейни

Междувременно, зад идеологическото було на пазарния капитализъм, най-богатите американци продължават да плячкосват националното богатство. Буш и Чейни правят всичко възможно да ги улеснят, като прекрасно съзнават последиците. Малко преди президентските избори през 2000 г. Буш се шегува пред някои от богатите си поддръжници: „Впечатляваща група сте – имащите и имащите повече. Някои ви наричат „елита“; аз ви наричам „моя твърд електорат“.

Няколко месеца след като идва на власт, Буш прокарва закон, намаляващ данъците на най-богатите американци. Той прокарва нови данъчни облекчения през 2002 и 2003 г. Междувременно държавните разходи скачат рязко – със 17 процента само през първия му мандат. При Клинтън държавните разходи се увеличават с 11 процента за два мандата. През 2004 г. Буш превръща 128-милиардния бюджетен излишък, който наследява, в 413-милиарден дефицит. Ню Йорк Таймс пише, че за Уол стрийт годините на Буш са нов Златен век. Банкерите, пише Таймс, отпразнуват фантастичните си премии с вечери с петцифрени сметки. Държавната сметна палата съобщава, че между 1998 и 2005 г., две трети от американските корпорации, поне четвърт от които имат активи над 250 милиона долара, не са платили и долар данък печалба. През същите години се отбелязва и най-резкият ръст на неравенството в доходите в историята на страната. През 2005 г. 44,3% от националния доход отива при най-богатите 10%, което е по-високо дори от 43,8-те процента, които отиват при горните 10% през 1929 г., и е далеч над 32,6% за 1975 г. През 2005 г. най-богатите 3 милиона имат доходи колкото най-бедните 166 милиона, които са повече от половината население. Редиците на американските милиардери набъбват от 13 през 1985 г. до над 450 през 2008 г. 227 хиляди души се вливат в редиците на милионерите само през 2005 г. Заплатите на работниците обаче едва догонват инфлацията, а 36 милиона живеят под линията на бедността. Почти цялото новосъздадено богатство заминава директно към най-богатите 10% от населението, а по-голямата част от него – към горната една десета от процента (0,1%). През 2006 г., най-богатите мениджъри на хедж фондове в Щатите взимат средно по 570 милиона долара на калпак годишно. През 2007 г. средните им доходи скачат до 900 милиона долара.

Международната организация на труда докладва, че между 2003 и 2007 г. заплатите на висшите ръководители са скочили с 47% в реално изражение, тези на средните – с 15%, а тези на средния работник – само с 3%. През 2003 г. висшите ръководители в най-големите 15 фирми в САЩ взимат 300 пъти повече от средния американски работник. През 2007 г. тази разлика скача вече на 500 пъти.

…В световен мащаб неравенството е още по-драстично. През декември 2006 г., икономисти от САЩ, Канада, Великобритания и Финландия съобщават в доклад, че най-богатият 1% в света притежава 40% от световните богатства, а най-богатите 10% притежават 85%, докато най-бедните 50% едва свързват двата края със своя мизерен 1%. Богатството на човек от населението през 2000 г. варира в диапазона от 180 837 щатски долара в Япония и 143 727 щатски долара в Щатите до 1100 в Индия и 180 в Демократична република Конго. Към 2008 г. чистото състояние на най-богатите 1100 души в света – милиардерите – е приблизително двойно по-голямо от това на най-бедните 2,5 милиарда души. Други анализатори изчисляват, че най-богатите 300 души в света имат повече богатства от най-бедните 3 милиарда.

…Към 2009 г. вече над 40 милиона американци живеят в бедност. През 1988 г., 26% от американците казват пред анкета на Галъп, че страната е разделена на имащи и нямащи, като 59% обявяват себе си за имащи и само 17% за нямащи. Когато Пю провежда същата анкета през пролетта на 2007 г., вече 48% отговарят, че страната е разделена на такива, като 45% се считат за имащи, а 34% – за нямащи.

Съединените щати се превръщат в плутокрация, при което близо една четвърт от доходите отиват при най-богатия 1 процент, а най-богатите 0,1% печелят колкото най-бедните 120 милиона. Бившият министър на труда на САЩ Робърт Райх казва кои са новите плутократи: „С изключение на шепа предприемачи като Бил Гейтс, всички са висши ръководители на големи корпорации и Уол Стрийт, мениджъри на хедж фондове и мениджъри на частен капитал“.

През ноември 2008 г. за повечето американци е ясно, че вътрешната и външната политика на Буш-Чейни е пълна катастрофа. Проучване на Си Би Ес Нюз/Ню Йорк Таймс заковава прощалния рейтинг одобрение на Буш на 22%, в сравнение с 90% след нападението на 11 септември 2001 г. Този на Чейни е покъртителен – 13%.

Американците жадуват промяна. Писнали са им войните на САЩ, безконтролните военни разходи, загрижени са за погазването на конституционните права, разярени са от политиката, облагодетелстваща най-богатите, и се тревожат за задълбочаващия се икономически колапс. Малцина обаче съзнават колко силни са бенефициентите на военно-промишления комплекс в Щатите и държавата на националната сигурност и колко яростно ще се съпротивляват на всеки опит за промяна на тяхната власт. Скоро американците ще получат горчив урок.

Обама: директор на една ранена империя

…Поразително свидетелство за упадъка на Съединените щати предоставя изследването на фондация Бертелсман Щифтунг от октомври 2001 г., озаглавено „Социалната справедливост в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – сравнение между държавите членки“, в което Съединените щати заемат 27-мо място от тези 31 държави, изпреварвайки само Гърция, Чили, Мексико и Турция. Изследването измерва множество фактори, включително борбата с бедността, нивата на бедност при децата и възрастните хора, неравенството в доходите, разходите за предучилищно образование, здравеопазване и други основни показатели. Съединените щати се класират на 29-то място по общата бедност и на 28-мо място в детската бедност и неравенството в доходите. Националният център по децата, живеещи в бедност, на Колумбийския университет докладва, че 42% от децата живеят в семейства с ниски доходи, половината от тях – под линията на бедността. Асошиейтед прес съобщава през декември 2001 г., че почти половината от всички американци живеят в бедност или едва се препитават с ниски доходи. По данни на Държавния статистически институт на Щатите, през 2010 г., 46,2 милиона американци живеят под линията на бедността – най-високото ниво, откакто тази статистика започва да се публикува преди 52 години.

…Ангажиментът на Обама с „прозрачността“ не трае дълго. През лятото на 2001 г. Американският съюз за гражданските свободи предупреждава за „съвсем реалната опасност администрацията на Обама да узакони завинаги практиките, които бяха считани за крайности и беззакония по време на администрацията на Буш. Съществува реална опасност, с други думи, администрацията на Обама да ръководи създаването на едно „ново нормално“.“

Обама прави точно това – далеч от предизборните му обещания да защитава конституцията от посегателствата на Буш. … Вече на власт, той се отмята… и използва „държавната тайна“ повече от всеки друг президент в историята, за да блокира съдебни процеси за изтезания, извънредно прехвърляне на арестанти в чужди затвори и незаконни подслушвания. … Отказът му да разследва и даде под съд хората от администрацията на Буш, виновни за изтезания, само по себе си е нарушение на международните договори.

Джак Голдсмит пише в Ню Рипъблик: „Истината е по-скоро обратната: новата администрация копира повечето от програмата на Буш, разширява части от нея и стеснява съвсем малко. Почти всички промени на Обама са на ниво фасада, аргументация, символика и риторика… Затова стратегията на Обама – заключава той – може да се определи като опит да се направи базовият подход на Буш към тероризма политически и законово по-лицеприятен и съответно – дълготраен“.

Защитниците на гражданските свободи за потресени – те очакват много повече от бившия преподавател по конституционно право [Обама – б. пр.]. Неговият колега от Чикагския университет Джефри Стоун, председател на управителния съвет на Американското конституционно общество, заклеймява разминаването между политиката и предизборните обещания на Обама, като изразява съжаление за „разочароващата готовност да продължи по стъпките на своя предшественик“. Професорът по право в Университета „Джордж Вашингтон“ Джонатан Търли разочарован отбелязва, че „изборът на Барак Обама може да се окаже един от най-съкрушителните удари срещу гражданските свободи в нашата история“.

В много отношения Обама е по-параноичен и от патологично вманиачената в секретността администрация на Буш-Чейни. Правителството на Обама засекретява повече информация и отговаря по-бавно на заявките по Закона за свободен достъп до информация от това на неговия предшественик. То дава под съд повече държавни служители, разкрили уличаваща правителството информация, от всички останали администрации, като използва Закона за шпионажа от 1917 г. в шест дела, в сравнение със само три такива за всичките 92 години, преди Обама да дойде на власт.

Най-драстичният случай е с редника Брадли Манинг, 22-годишен анализатор във военното разузнаване в Ирак. Манинг е обвинен за предаването на секретни документи на Уикилийкс и е съден по 34 обвинения, включително нарушаване на Закона за шпионажа и „помагане на врага“. Без съд и присъда, Манинг е държан гол дни наред, девет месеца в карцер при условия, които за мнозина представляват изтезаване. Фактът, че Обама решава да съди Манинг за разкриването на истината, но да си затвори очите пред лъжите, изтезанията, нападението над суверенни държави и военните престъпления на Буш, Чейни и техните съучастници, е тъжно свидетелство за чувството за справедливост и прозрачност на днешното правителство на САЩ. Професорът по право Марджъри Кон отбелязва: „Ако Манинг беше вършил, а не беше разкривал военни престъпления, днес той щеше да бъде на свобода“. •

превод: А. Ванчев

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *