Сава Червенаков – българският Бонo

печат

Сава ЧервенаковСава (Слави) Иванов Червенаков е роден на 15 февруари 1899 г. в Пловдив в семейството на Иван и Мария Конушлиеви. Става нелегален след 1 май 1922 г., когато в Пловдив има сблъсъци между полицията и манифестанти. Преди това е бил тютюнев майстор. Вече нелегален, бяга в Ямбол.

Сава е един от групата, която Васил Икономов организира за обира на Тютюневия Консорциум в Пловдив от 1 декември 1922 г. Към края на ноември същата година Червенаков се прибира тайно в Пловдив, за да се срещне с жена си. На 27 ноември в къщата му идва анархистът Петър Зографов, по-късно убит в септемврийските събития заедно с Тодор Чопов, и довежда със себе си известните пазарджишки анархисти Личката и Кибрита. На следващия ден в къщата идват Васил Икономов и Георги Георгиев-Оджо, последният родом от Ямбол. На третия ден идват и анархистите Ангел Домусчиев, също ямболец и Кирил Тасев, родом от Битоля, но жител на софийската Драз махала.

Съдбата на всички участници в обира е трагична. На 23 февруари 1923 г. Личката и Кибрита са убити в София от дружбашите. Ангел Домусчиев се самоубива, за да не бъде хванат жив също в София на 26 март 1923 г. На 30 юни същата година в Пловдив загива и Кирил Тасев. Икономов загива през 1925 г., а Георги Георгиев-Оджо, вече преминал към болшевизма, загива през 1942 г. Обирът е извършен от тази шесторка, в него Червенаков не участва пряко. Как Сава Червенаков е посрещнал Ямболското клане от 26 март 1923 г. и преврата от 9 юни, засега остава неясно. По вестникарски публикации му се приписват участия в убийството на полицейския пристав Стайков и стражаря Костов, загинали в престрелка на улица Сан Стефано в София на 23 юни 1923 г. Малко по-късно в градината на Каназирски избухва нова престрелка, в която е убит един войник от инженерни войски.

Червенаков е регистриран в полицията след като на 15 септември 1923 г. в София при сблъсъци между полиция и протестиращи е убит началникът на 1-ви полицейски участък Константинов. Впрочем, по спомените на Константин Кантарев, ченгето е гръмнато от анархиста Антон Кутев от Айтос, брат на големия Филип Кутев. В последвалите след това арести Червенаков е арестуван заедно с анархистите Васю Михайлов, Иван Николов-Чолака, Никола Енчев-Керенски и Юрданка Първанова. След като е освободен, следите му се губят отново за дълго време. Използвал е множество фалшиви имена и самоличности: Сергей Стефанов, учител от Враца, а още и Сава Конушлиев, Сава Ангелов и Славе Господинов.

В следващите тежки години, след 1925 г., Мармаран или „българският Бонµ“, все прякори измислени от вестникарите за Сава Червенаков, създава здрава, бойка анархистическа група в София, в която влизат станалият впоследствие легендарен Христо Несторов-Щако от село Габарево, Киро Стойчев от Кюстендил, кондукторът Пантелей Станев от Бургас. Техен ятак в София е студентът Асен Тодоров Цветанов от Пазарджик, един от „вълчетата на Икономов“ (изразът е на д-р Кантарев). Асен е с другаря си Любен Чернаев от Пазарджик, когато на 21 септември 1925 г. двамата завързват сражение с полицията край Захарна фабрика. Чернаев загива, а Асен Тодоров успява да се спаси. Умира на 26 юли 1929 г. от туберкулоза, оставайки до последния си дъх верен на анархизма.

Сава Червенаков и другариГрупата на Червенаков поддържа контакти с анархистки ядра из страната, извършва ексове, поддържа финансово отпечатването на анархистически вестници. През 1927 г. е извършен ексът в кантората на мина „Плакалница“, а в началото на 1928 г. е „експроприирана“ Софийската окръжна постоянна комисия. В същото време групата на Червенаков поддържа с оръжие и опит старозагорската анархистическа група, чийто лидер е Коста Николов и в която влизат участници в Септемврийското въстание.

Именно преплитането между двете структури води до провала от февруари 1928 г. Старозагорци с помощта на софиянци извършват дръзка акция на 24 януари 1928 г. на гара Раднево, когато спират три пътнически автомобила с около 60 пътници, принудени да се разделят с портфейлите си. Два дни по-късно в Стара Загора са арестувани анархистите Иван Бонев, Кръстю Димитров и Ангел Димитров. На 17 февруари 1928 г. в София са арестувани Сава и Христо Несторов. На 18 февруари е арестуван дошлият с тях от Стара Загора Петко Петков-Тарас, който при разпита признава,че е нощувал в квартира на ул. Черковна 11.

На 19 февруари през нощта полицията нахлува в квартирата и при престрелката там е убит Иван Дончев-Рококото, от групата на Червенаков. Следват арестите на Киро Стойчев и Пантелей Станев, като за укривател е изобличен Асен Тодоров. През лятото на същата 1928 г. Сава Червенаков е осъден на смърт, а останалите получават дългогодишни присъди. Помилван е от царя, който заменя присъдата му с доживотна. През 1931 г. е преместен от Централния в Пловдивския затвор, откъдето на 14 февруари 1932 г. успява да избяга. Укрива се в Пловдив, но полицията скоро влиза в дирите му. В ранното утро на 3 април къщата му на пловдивския булевард Генерал Скобелев 14 е плътно обградена. Започва сражение, продължило близо час и половина, при което, по картинното описание на битката във вестник „Утро“ Червенаков е убит с повече от 20 куршума и 8 бомби.

Загива още един безумно храбър и честен анархист.

Суровата оценка за него идва не от другаде, а от другарите му съидейници. В материал, посветен на гибелта му, анархосиндикалисткият вестник „Работник“ на Пано Василев си позволява да го нарече „вулгарен разбойник и бандит“. Колко погрешна е тази оценка за личността и делото на Сава Червенаков разбираме от материала в същия този вестник „Утро“. Там жилището на Червенаков е описано като „полупаянтова едноетажна постройка с две стаи и кухня“. Това описание показва какъв е бил в действителност този човек и някак си не се връзва с представата за палат на бандитски шеф, повлияна от вестникарски писания и идейни различия. •

Лъчезар Кръстев

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *