Създаването на федерацията

печат
Годината 1919 отбелязва началото на бърз възход и превръщане на анархистическото движение в сериозен обществен фактор, с основаването на ФАКБ – събитие от голямо историческо значение за анархизма в България.
По инициатива на излизащия тогава в. „Работническа мисъл“ се свиква учредителен конгрес в София. Конгресът заседава три дни – 15, 16 и 17 юни – в салона на безплатните ученически трапезарии. Присъствуват повече от 150 делегати и гости от различни градове и села. Салонът се оказва тесен за огромната публика от любопитни граждани, които присъстват на откриването. Улицата пред трапезариите е буквално задръстена от хора (описанията правим по сведения от Г. Жечев). Първото заседание, открито в 9 часа на 15 юни, е публично. Открива го най-старият от делегатите – Михаил Герджиков. С пламенно слово той излага накратко историята на анархизма в България, принципите на учението и задачите на движението, с бегъл отчет за направеното дотогава в пропагандата, чрез вестници, книги и брошури. След него взема думата неговият брат Николай Герджиков, известен като артист. Темата на неговия реферат е: „Парламентаризъм, милитаризъм и марксизъм“. С това се приключва публичното заседание.
След обед, при закрити врата, в присъствието само на делегатите и гостите-анархисти, конгресът продължава работата си. Реферира Рачо Каранов, учител в гимназията в Кюстендил, на тема: „Програма и тактика“. Той очертава различията между социалдемократи и анархисти и припомня разделянето помежду им, настъпило след разпадането на Първия интернационал, и разрива между Бакунин и Маркс. Като взема повод от развиващата се руска революция, Каранов изтъква признаците на известно възвръщане на марксистите от болшевишкото крило към революционната тактика на безвластниците.
В развилите се дебати, в които вземат участие М. Боршуков, Спиро Григоров и Николай Герджиков, се очертава един стремеж да се уточни нашата тактика и съвместната борба, заедно с новооглашените комунисти-марксисти, като се възприеме лозунгът за единен фронт.
Втори реферат на тема „Организация“ е четен от Любен Киров, след което се оформя малко прибързано становище по отношение на синдикализма и синдикалната борба.
На втория ден – 16 юни – изнася реферат Петър Кълев на тема: „Тактика, организация и федерация“. След дълги разисквания се взема решение за основаване на федерацията на анархистите-комунисти в България, като Федерацията става секция на Анархистическия интернационал. Излъчва се Секретариат: секретар и касиер на Федерацията.
На третия и последен ден – 17 юни 1919 г. – стават разисквания по въпросите за пропагандата, агитацията и създаването на печатен орган на федерацията. Взема се решение да няма само едно централно книгоиздателство, а да се предостави на всяка група или организация правото да издава, когато намери за добре, необходимите брошури и книги. Излизащият дотогава в. „Работническа мисъл“ се спира, а вместо него се възлага на Михаил Герджиков да започне издаването на друг вестник, под ново име, по избор на редактора. Вестникът трябва да има отдел „Свободна трибуна“, където да намират място и по-особени, несъвпадащи с гледището на редакцията възгледи. За работата му редакторът следва да бъде заплащан.
Същият ден, след обед, преди закриването, в желанието да се чуят и други, не анархистически мнения, се дава думата на марксиста Павел Делирадев. Речта на същия минава без дебати.
Конгресът е закрит с реч на Михаил Герджиков, който пожелава по-усилена и плодотворна работа за пропаганда на безвластническите идеи.
Нелегалните не присъствуват на този конгрес. Но още на другия ден поставят усилията си в услуга на федерацията, като решават да координират дейността си с работата на легалните организации и групи.
С полагане основите на ФАКБ, движението добива небивал дотогава разцвет. Излезли из „под земята“, след довоенния и следвоенния дълъг период на нелегално и полулегално съществувание, изникват и почват да развиват дейност почти във всички градове и по-големи села множество безвластнически организации и групи. В тях вече членуват не само младежи – ученици и работници, както по-рано, но и учители, чиновници и възрастни хора, с най-различни професии.
Едновременно с това се разширява и дейността на групите и организациите, които си поставят вече по-многобройни и по-конкретни задачи за пропаганда на идеите. Уреждат се, вън от организационните събрания, сбирки и срещи между съседни организации, свикват се масови публични събрания и митинги с добре подготвени оратори. Редом с Николай Герджиков, считан за официален пропагандатор на организацията, и Михаил Герджиков, се проявяват Рачо Каранов, Николай Драгнев, Иван Николов и др.
Един месец след конгреса започва да излиза, на 18 юли 1919 г., в. „Пробуда“ като федеративен орган. Всичките му броеве изобилствуват с дописки и съобщения за състояли се публични събрания, сбирки и диспути с политически противници. Видно е, че словото на анархиста прозвучава открито и високо. За първи път движението регистрира напълно легално, открито публична и дори площадна дейност.
Откъс от книгата на Георги Хаджиев „История на безвластническото движение в България“. „Наш път“, 1980, Париж

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *