Сбърканата „антитерористична операция“

печат

Лудите глави от двете страни на държавната граница биват изпращани да се изтребват взаимно в Югоизточна Украйна.

Съкращението „АТО“ в Украйна и Русия буди у хората разнообразни емоции, всички обаче бурни. Означава „антитерористична операция“ и се отнася за похода на украинската армия срещу „народните републики“ в Донецк и Луганск – размирният Югоизток на Украйна.

Често повтарян е тезисът, че т. нар. Евромайдан е довел на власт сегашното правителство, започнало дискриминация на рускоезичните украински граждани, които въстават и се борят за „независимост“. Истината е, че Майданът доста плахо се опита да си присвои ролята на „граждански контрол над официалната власт“, но не сполучи – на мястото на бандитския клан на Виктор Янукович се настани партийна коалиция, враждебна на идеите дори за „контрол“, камо ли пряко самоуправление. Истината е, че дори този блед намек за революция в Украйна стресна както управниците на Русия, така и Западните буржоазни „демокрации“. Русия държи газопровода към Европа, затова ЕС шумно роптае на думи, но на дело не си разваля отношенията със своя суровинен, склонен към шантаж и вироглавство васал. Санкциите, особено стоковото ембарго са стъпка на Кремъл с цел баламосване на неговото население, че „всички са против нас, трябва да понесем жертви, но ще победим накрая“. Путин поде скрита интервенция в бунтовна Украйна, разпалвайки там контрабунтове. Смисълът на това мероприятие е очевиден: докато воюва срещу „външен враг“, борбата срещу вътрешната олигархия, от която реално си патят обикновените украинци, се отлага за неопределено време. В това отношение Кремъл помогна на Киевската власт да се закрепи. Може сега новият янукович, шоколадово-автомобилният цар Порошенко да иска нови избори, но то е само за преразпределение на влиянието на бизнес групировките, не и за ощетяване на олигархията в Украйна като цяло.
„Народните републики“ не искат независимост, нито социална справедливост на територията си. Те не посягат към собствеността на местните едри мутри. Те искат присъединяване към държавата на ченгето в Кремъл, лицето на руската олигархия. Под знамето на „антифашизма“ и „православните ценности“. Киевската власт също използва националистическата карта и иска да си върне отцепените територии – иначе недоволството на гражданите ще я помете, – но е неспособна да воюва. Армията е корумпирана и зле снабдена. Тогава се появиха доброволчески батальони с независимо снабдяване – както от народа, така и от неполучилите място във властта олигарси. Настроението в тези батальони е следното: „щом приключим със сепаратистите, ще се върнем в Киев да разчистим сметките с предателите в правителството“. Ето защо Киевското командване постоянно набутва доброволците под кръстосания огън на „сепаратистите“, бъкани с руски „съветници“ и модерно руско оръжие, и редовните руски части, струпани край границата.
Всичко това е „Антитерористична операция“ – АТО. Ни гражданска война, ни явна чуждестранна агресия. От която съвсем разбираемо гледат да се възползват Западните „демокрации“. Олигарсите сблъскват простолюдието да се трепе, без да има полза от това.
Ето защо АТО е сбъркана. Въоръжените за отблъскване на московското нашествие украинци би трябвало да започнат тази операция първо в Киев. После да се разберат с редовите „сепаратисти“ и заедно с тях да ударят местните новофеодали, като през цялото време да апелират към руския народ да се надигне и той срещу своите изедници.
Уви, това не се случва. Една от първите жертви на украинските събития бяха анархическите организации, заварени неподготвени от бунта в Киев срещу Янукович. Те просто се разпаднаха. АТО допълнително разцепи украинските и руските анархисти в оценката им на всичко ставащо. Днес украинските анархисти се срещат от двете страни на фронта – и всред дружините на сепаратистите, и в доброволческите батальони. Опълчение срещу опълчение, при това без да бъде гражданска война, защото е манипулирано от олигарсите, които винаги накрая се спогаждат – те имат далеч по-развито чувство за класова солидарност от трудещите се. Руските анархисти пък, с малки изключения, обвиняват украинските си другари в съглашателство с „фашистите“.
В момента Украйна е страна със слабо правителство, относително плаха полиция и жандармерия, несигурни за бъдещето си олигарси и разгневен, макар и объркан накъде да върви народ. Украинското правителство получава заробваща „помощ“ от Западните страни, в които и държавата е силна, и репресивните органи самоуверени, и работодателите не се тревожат от протести и стачки; сепаратистите – повеждаща ги под бомби „помощ“ от Московската сатрапия, в която държавата е още по-силна, а народът – достатъчно покорен. Лудите глави от двете страни на държавната граница, потенциално опасни за властта, но не за всяка власт, биват изпращани да се изтребват взаимно в Югоизточна Украйна. По този начин е осуетено превръщането на войната на олигарсите в истинска, социална гражданска война, в революция.
Може само да съжаляваме, че анарходвижението там и като цяло се оказа неспособно нито да предвиди, нито да се възползва от ситуацията, за да прекъсне проточилата се реакционна епоха от края на Втората световна война насам. Но съжалението е нищо – ДЛЪЖНИ сме да извлечем правилните поуки от този пореден провал на борбата за свободата на човечеството. И да облечем тези поуки в дела. •

Шаркан

Остави коментар

  • живко михалев

    Да за огромно съжаление им усроиха капан и загинаха много.Но винаги целта е да се счупят остриетата и да се неутрализира революцията,,,стадото лесно се управлява!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *