Сеитба по време на жътва

печат
Нелепият преврат в средата на юли дойде като по поръчка за президента-кандидат падишах. Изборите показаха, че подкрепата за партията му намалява за първи път от десетилетие, затова веднага бяха коригирани с извънредни. Зададе се обаче перспективата султанът да отговаря за големи бизнес далавери – и пак много експедитивно се пръкнаха „превратаджии“.

Чистките и концентрирането на власт имат своя логика. Не са достатъчни победи на „вътрешния фронт“, необходима е и „малка победоносна война“, блясъкът на която да внуши трепет сред населението и преклонение към новия стар абсолютен вожд на „целия турски народ“.

Белята е, че Турция отдавна води война, както вътрешна, така и външна – в Сирия. Предишният, негласно вехнещ кумир, е твърдял, че турците са последният народ, освободил се от Османска империя. Послъгал е. Останаха кюрдите. Останаха и всички турци, които преди се бъхтеха за османската династия, а после продължиха да правят същото за елита на буржоазната република. Ангарията да хранят фабриканти, банкери, военни и бюрократи се запази, пък остатъкът – за самите бачкатори и семействата им.

Същата „свобода“ като за българите – от султан та на цар, от цар – на генерален секретар, от последния – на мутренска олигархия. Приказката „от трън на глог“ е твърде мекичка за обрисуване на ситуацията.

Турското правителство отдавна воюва с кюрдите. Десетилетия наред кюрди и турци биват увълчвани едни срещу други. Без подкрепата на НАТО, страната отдавна да се къпе в кървищата на пълномащабна гражданска междуетническа война, не като сегашните „локални операции“, ограничени в няколко югоизточни провинции.

Вътрешнопартийният разкол на управляващите, в основата си бизнес кавга между Реджеп Ердоган и Фетула Гюлен, и възникването на ИД попълниха списъка с „врагове на народа“ – гюленисти (медиите им създадоха цяла организация, нарекоха я ФЕТО) и джихадисти. До неотдавна с последните правителството на султан Реджеп въртеше тиха търговия.

Ситуацията се промени.

Нуждата от победоносна война подкара турските танкове срещу ИД, но само като повод – ударът пак е срещу кюрдите, които воюват с ИД.

Изобщо, в Сирия става нещо, което надали някому е ясно в подробности. Не са лишени от основание мненията, че в тази нещастна страна са се счепкали Пентагонът с ЦРУ, а уж върховната власт на САЩ, президентът, практически не си контролира подчинените.

Впечатлението е, че сякаш големите световни побойници са търсели терен да се поразкършат, теглили са чоп и нещастието се е паднало на Сирия. С последващ поток бежанци към Европа. А покрай сирийците се мъчат да се отърват и други народи от Близкия Изток и разбуненото от „Арабската пролет“ от Северна Африка.

В този контекст активността на турското правителство, макар да е представено от официозните медии като „жътва на победи“, на дело е посевна кампания. Посява проблеми. Жътвата предстои – жътва на катастрофи. Сеитбата сега е под звука на фанфари, но жътвата ще се огласява с плач и вой на болка и ужас.

Хасан Девринджи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *